Центърът на Париж, преди 3 дни

by **Натаниъл Грей** Сря Фев 29, 2012 7:57 pm

Главата ми щеше да се пръсне. Малко се бях намръщил поради този факт. Вървях със бързи крачки по централните улици. Многото разминаващи се хора, колите, пушекът...ме караха да искам да се усамотя. Чуваше се хорска глъч, отнякъде кънтеше звън на мобилен телефон, чувах и рева на малко дете. Исках да отида на по - тихо място, но не изгарях от желание отново да избягам в горите като отшелник или да се прибера вкъщи. Вървях с равномерно темпо, а на гърба ми стоеше раница пълна с екипа ми за футбол, бутилка вода и няколко книги. Едната си ръка бях обвил върху футболна топка. Може би изглеждах като хлапе, което се връща от игра с други хлапета, но хората бяха толкова забързани, че и без това не ме забелязаха. Косата ми беше още влажна от душа след тренировка, което беше причина, затова че се бях захлупил с качулка. Троснах се като плужек върху една пейка, като захвърлих тежко раницата и топката до мен. Изпуфтях уморено, отпуснах глава назад и за миг се откъснах от този жесток и забързан свят....

by **Alisa Kerr** Чет Мар 01, 2012 1:06 pm

Днешният ден беше по тъп от всички други. И в този скучен ден Алис реши да излезе.. да се срещне случайно с някой от приятелите си. Е поне се надяваше. Та така тя тръгна из обичайните места магазини, ресторанти, кафенета и така. Първо тръгна към главните улици. Вървеше с бавни стъпки и разглеждаше. Музиката звучеше в ушите ѝ. Беше сложила слушалките си, за да и е по забавно. Дори на моменти си тананикаше.
Следваха малките улички с малки бутки и магазинчета. Видя едни много сладки дрънкулки за телефона си и реши да си вземе. Наближи главната алея. Там гъмжеше от хора, деца и потни момчета който се връщаха от тренировки. Всички пейки бяха заети с по двама трима човека и много трудно Алис щеше да си намери къде да седне, а коленете ѝ едва издържаха. Изведнъж погледът и спря на една от всички близки пейки. Там беше седнало някакво русокосо момче с раница. Изглеждаше изморен.. Приближих се и седнах. Надявах се да няма против, защото вече нямах сили да питам. Обиколих доста магазини и улици. Сега оставаше да си направа един хубав обяд, но това щеше да стане по- късно. За миг бях забравила, че до мен има момче. Само го погледнах и му се изхилих едно хубаво. Помахах му и се облегнах.

by **Натаниъл Грей** Чет Мар 01, 2012 5:55 pm

Мислех си за някакви простотии, когато усетих, че някой седна до мен. Отворих си едното око и видях, че това е човешко момиче. Осъзнах, че изглеждам тъпо и вдигнах главата си и погледнах към нея. Отвърнах на широката и усмивка с усмивка. Въпреки, че изглеждаше уморена и малко отегчена може би, тя излъчваше някаква позитивна енергия, която ми хареса в нея. При дърпах раницата и футболната топка към мен, защото се бях разположил като цар, а тя беше едва на края. Това беше намек, че присъствието и не ми пречи. И без това ми беше писнало да се разхождам сам, да бъда сам и да съм все в лошо настроение. При моя променлив характер дори една усмивка беше в състояние да ми оправи настроението. Поизправих се малко, за да не изглеждам като глупав мързеливец. Реших да наруша тишината:
- И ти ми изглеждаш уморена - въздъхнах отново
- Между другото, казвам се Едмон Дантес
Подадох ръка и се усмихнах, като се надявах да не ме сметне за нахалник и да ме отреже

by **Alisa Kerr** Чет Мар 01, 2012 6:33 pm

Музиката все още свиреше. Но след малко осъзнах, че ръката на момчето се подава отстрани.
- Оо.. !
Възкликнах изненадана. След това отново се ухилих и махнах слушалките от ушите си. Стиснах ръката му и се представих:
- Аз съм Алис.
- Очаквах да видя приятел, но ето че си намерих нов. Супер..
Мислих си.Като в същият момент се усмихвах сладко, сладко.
- Амии .. Здрасти..
Само това изникна в главата ми. По-късно осъзнах, че ръцете ни все още са хванати. Пуснах го и казах:
- Извинявай!

by **Натаниъл Грей** Чет Мар 01, 2012 7:20 pm

Тя махна слушалките от ушите си и си стиснахме ръцете.
- За мен е чест, че ме наричаш приятел
Още по широката ми усмивка разкри белите ми зъби. Рядко се случваше някой да ме нарича приятел, а още повече, че ме е видял едва преди няколко минути. Стана ми интересно дали знае за свръхестествените същества. Ако не знаеше не исках аз да бъда този, който ще преобърне представите и за света. Тя беше човек и едва ли лесно щеше да разкрие тайната ми. В подходящия момент щях да се приближа, за да видя дали ще надуша върбинка..
- Няма проблеми - усмихнах се отново
- От тук ли си?

by **Alisa Kerr** Чет Мар 01, 2012 7:31 pm

- Мда ..
Отговорих.Намирах го за много нормален и приятен тип.
- А ти от тук ли си ?
Попитах същият въпрос. Още си стоях усмихната и го гледах. Настаних се по удобно на пейката и заметнах коса зад ухото си. Скръстих крака и изключих музиката.
- Ами разкажи за себе си..
Исках да науча малко повече за него. Все пак беше хубав, но съществуват много на този свят, а и не само човеци.

by **Натаниъл Грей** Чет Мар 01, 2012 7:50 pm

Тя ми отговори и попита същия въпрос:
- Не, не съм...
- Много съм се местил през живота си, имам както френска, така и италианска жилка, но по принцип съм роден в Италия. Надявам се да се задържим дълго тук, защото ми писна да се местя и да бъда обкръжен само от непознати
Приближих се съвсем малко като взех футболната топка и започнах да я подмятам из ръцете си. Точно попадение. Не надуших никаква самакитка, което ме успокои напълно...дори върбинка не надуших. Започнах да разказвам за себе си
- Ами...честно казано не съм особено интересна личност. В момента съм се съсредоточил върху футбола. Произхождам от старо семейство, баща ми е много строг и може би ще го разбереш по държанието ми. По принцип бих ти говорил на "Вие", но имах усещането че няма да ми се разсърдиш ако не го направя, така че го спестих...Доста време прекарвам в учене и четене на книги и другите неща за мен са още по - безинтересни - не можех да и кажа просто така голямата си тайна...
- Ти си наред...бих се радвал да те опозная.

by **Alisa Kerr** Чет Мар 01, 2012 8:11 pm

- Ами какво да кажа за мен. Имала съм всичко което пожелая и все още го имам. Баща ми е известен бизнесмен.. Още на 18 години се разделих от семейството ми. Имам си брат, Дийн .. Обичам да го дразня - захилих се и продължих - Мм.. наясно съм с свръх естествените същества който обикалят наоколо. - малко ме беше страх да го кажа, тъй като той можеше и да не е наясно с това , но намерих сила - Страст са ми обувките .. И също така обожавам плюшени играчки. . Еми то е това..
Разказах накратко и се усмихнах.
- Оо.. Забравих .. също така обичам животните.
След това се почесах по главата.

by **Натаниъл Грей** Чет Мар 01, 2012 8:35 pm

Изслушах я със приятелска усмивка . Въпреки, че беше богата не беше надменна или капризна. Възхищавах се на такива хора. Когато тя спомена за свръхестествените същества обаче, усмивката ми се скри и очите ми се разшириха. Та тя го каза толкова спокойно. Едва ли имаше представа какво чудовище стои до нея. Бързо си върнах нормалната физиономия, защото ставах подозрителен. Но ако просто пренебрегнех казаното от нея, сигурно също щях да стана подозрителен. Бях изпаднал в безисходица. Трябваше да бързо да измисля какво да кажа. Прикрих всичко със желязното си самообладание и леката си усмивка:
- Добре звучи...и аз обичам животни- след това мълчах още няколко секунди
-Свръхестествени същества? - казах спокойно и я погледнах в очите
- Срещала ли си такива?

by **Alisa Kerr** Чет Мар 01, 2012 8:42 pm

- До момента не ..Поне така мисля. Много ми е чудно какви са..
Бях толкова любопитна по тази тема.. Но след това повдигнах вежда и попитах:
- А ти??
Зачудих се какво ще отговори. Исках да науча повече за тези същества.. Дали са като нас хората или са някакви ужасни и зли.. Бях слушала малко за тях.. И затова исках да разбера още. И докато чаках отново зададох въпрос:
- Ами щом обичаш животни.. имаш ли си домашен любимец? Защото аз не.. Все още не съм си взела, но и това ще направят.
Лъчезарната ми усмивка отново се появи на лицето ми. След това погледнах напред и направих някаква странна муцунка.

by **Натаниъл Грей** Чет Мар 01, 2012 8:54 pm

Не знаех какво точно да и кажа. Вече бях срещал толкова различни раси и толкова различни характери...Помислих малко. Беше трудно защото знаех че донякъде лъжа. Не точно лъжа, но премълчавам истината...което също не е толкова хубаво...
- Може да се каже - говорех твърдо но не много уверено
- Няма значение дали са лошо или добри, важното е да се пазиш от тях. Но има лоши има и добри. Зависи и от расата им
Бях се загледал в земята докато говорех. Не мога да кажа със сигурност, но май вместо да се смущавам от това, аз се успокоявах. Може би поради факта, че рядко говорех на тази тема и задържах всичко във себе си. Бързо преминах на следващия и въпрос
- Много обичам кучета...и вълци. Имам куче доберман на име Лорд - засмях се
- Знам че името звучи смотано ама бях в началото на пубертета като го измислях
- Животните винаги ме успокояват така както хората не могат...

by **Alisa Kerr** Чет Мар 01, 2012 9:30 pm

- Значи имаме прилика..
Казах и се усмихнах.
- Но алкохола също помага да забравиш поне за миг..
Добавих като наведох глава..
- Но защо когато ми говореше за тези същества главата ти бе наведена надолу..
Отново го погледнах направо в очите.Някак си ми изглеждаше странно.. Явно бе преживял нещо гадно или пък не знам. Не ми изглеждаше, че е живял страдалчески живот.. Дори вече почвах малко да се съмнявам, но докато не науча истината няма да си тръгна..

by **Натаниъл Грей** Чет Мар 01, 2012 9:40 pm

Досетих се, че тя започва да подозира нещо, а моето държание ставаше все по - безизразно:
-Ами...вампири убиха майка ми и не говоря много често на тази тема...и не знам дали разбираш...но...но
Замълчах като отново се замислих. Може би би приела факта за мен спокойно, а може би щеше да избяга със писъци, което щеше да привлече вниманието на околните.
- Оттогава просто не съм на себе си. Но всички имат различен характер. Все пак мен ме спаси една от тях. При положение, че знаеше че съм нещо повече от обикновенно хлапе. Погледнах я в очите. Тя също гледаше в моите.
- А ти как говориш толкова спокойно на тази тема? Не те ли е страх? Все пак в повечето случаи в които се срещнеш с такова нещо може да очакваш единствено смърт...
Мда рядко бях виждал толкова безстрашни хора. Но тя все пак не беше срещала такива преди мен. Може би мнението и щеше да се промени...

by **Alisa Kerr** Чет Мар 01, 2012 9:50 pm

- Ами както виждаш не съм много изплашена.. Може би заради теб самия.. Не знам .. Явно твоето държание ме успокоява, че няма да направиш нищо..
Разясних му малко.. Моето мнение беше такова.. Любопитството ми надделяваше и започнах с въпросите..
- Ами ти как до сега се сдържаш да не ме нападнеш.. ? Просто не .. не аз нямаше да разбера какъв си ако не ми беше казал.. ти се държиш като човек и всичко ти е човешко.. не знам ..
Не можех да довържа изречението си дори.. Просто не знаех какво да кажа..

by **Натаниъл Грей** Чет Мар 01, 2012 10:45 pm

Въпросите и не ме притесняваха. Дори изпитвах силно желание да и разкажа всичко, нищо че току що се запознахме. Просто имах желание да ми олекне по някакъв начин, при положение че толкова време задържам всичко в себе си.
Тя изглеждаше объркана. Беше и някак спокойна. Въпреки това не беше хубаво да ми се доверява толкова
- Да права си. Аз няма да ти сторя нищо лошо...но не трябва да се доверяваш, защото има и други, които изглеждат също толкова нормални като мен...просто умеят да се прикриват.
Опитах се да смекча суровия израз на лицето си.
- А и не ми е толкова трудно да се сдържам да не те нападна - направих малка пауза
- Не мога да се контролирам само веднъж във месеца - погледнах я в очите
- Надявам се схващаш какво имам в предвид...
Някак си дори не можех да и кажа това направо. Казвах го по заобиколен начин.

by **Alisa Kerr** Пет Мар 02, 2012 12:16 pm

Поклатих глава..
- Мисля, че те разбирам..
Той също беше прав, че не трябва да се доверявам.. но дали ми го каза просто защото иска да си тръгна или просто да ме предпази.. Отговора можеше да ми го каже само той. Но аз мислех, че ще е глупаво да му задам такъв въпрос..
- Ами .. Ако искаш може да те оставя сам.. Ако имаш нужда от спокойствие [или нещо от сорта ;дд]..
Затова и не му зададох директен въпрос ама позабърках някакво изречение.. Не обичах да съм директна.. Макар, че той беше от онези същества, който не исках да срещам през живота си.. не ме бе страх от него. Но все още сърцето ми биеше силно и му нямах много доверие какво иска да направи с мен..

by **Натаниъл Грей** Пет Мар 02, 2012 12:53 pm

Не знаех как ще свърши този разговор, но се надявах да не е с лошо. Затова не обичах да казвам на хората какво съм, защото всичко интересно изчезваше. Оставаха само напрежението и страха...
Може би ако тя знаеше миналото ми, със сигурност щеше да ме нарича чудовище. То ще ме преследва до края на живота ми. Поне сега се опитвам да водя по - добро настояще. И все пак и аз понякога живея в страх. Страхът дали кръвожадността ми няма да ме подтикне да направя отново старите грешки....ще бъда ли достатъчно силен да издържам всяко едно пълнолуние без нито една грешка. Дълбоко в себе си не бях само големия лош вълк. Понякога бях едно уплашено кученце, изпитващо страх от бъдещето. Живота ми бе пълен с ирония. Спрях да мисля за тези неща:
- Върви си само ако те е страх...
Погледът ми отново блуждаеше в празното пространство
- Ако питаш мен, аз бих се радвал на компанията ти...просто толкова добре познавам самотата. Тя ме преследва навсякъде. Така че на теб оставям избора...Въпреки че, усещам страха ти, защото чувам биещото ти сърце...
Спрях да говоря така, защото съществуваше риск да я уплаша повече.

by **Alisa Kerr** Пет Мар 02, 2012 1:23 pm

Малко се стреснах от това което каза .. Отдръпнах се по към страни и казах:
- Аз в никакъв случай не искам да те оставям..
Макар, че изпитвах страх .. решението ми беше такова..
- Сигурно си преживял доста трудни моменти..
Погледнах го тъжно. Около нас минаваха хора, но ние дори не ги забелязвахме.. Чувахме единствено собствените си гласове и гледахме само себе си и човека отсреща ни. Също така много се радвах, че се радва на компанията ми..

ПП.. Само че какво стана с топката.. още ли си я подмяташ ?? :Д

by **Натаниъл Грей** Пет Мар 02, 2012 2:08 pm

- Тогава остани - погледнах я в очите и се усмихнах
Продължих да си подмятам топката, понеже бях леко нервен, а когато съм нервен все трябва да се занимавам с нещо, което да ми отвлича вниманието. Въздъхнах пак. Привидно тя не беше сигурна какво може да очаква от мен, но се опитваше да се държи нормално. Въпреки това не можеше да скрие страха и притеснението си от мен. Та аз бях свикнал да живея с тях. Знаех аромата на страха, на болката, на смъртта и на много други. Знаех човешките емоции. Те бяха не само при хората а и при всички същества на тази земя.
- Да, но трудните моменти съпътстват всяко живо същество
Отговорите ми бяха лаконични по простата причина,че мислите ми витаеха другаде.

by **Alisa Kerr** Пет Мар 02, 2012 6:12 pm

В същият момент аз му взех топката и казах:
-Успокой се малко.. Нали няма да те ям..
Опитах се да развеселя обстановката.. Защото вече от това настроение ми ставаше гадно.
Доста бързо си промених настроението.. макар, че все още изпитвах притеснение..
- Та така за какво ще си говорим сега??
Смених темата и се усмихнах.. След това започнах да си подхвърлям топката и да я следя с очи.

by **Натаниъл Грей** Вто Мар 06, 2012 11:42 am

Усмихнах се, но не вдигнах погледа си. Тя доста добре се справяше със разведряването на обстановката, но аз нали си бях уруд и ми трябваше още време да се отпусна.
Взе ми топката и започна да си я подхвърля. След това аз започнах да кърша пръсти. Излезе някакъв приятен вятър и косата ми веднага се озова в очите. Прокарах ръка през нея, като завърнах назад.
- Ами...можем да си говорим за всичко - ухилих се
- Като например...какво обичаш да правиш в свободното си време? Бих се радвал да науча повече за интересите ти.

by **Alisa Kerr** Вто Мар 06, 2012 11:53 am

- Ами какво правя - позамислих се малко и продължавах да си подхвърлям топката.. - разхождам се насам натам - продължих..
Погледнах го и се усмихнах. .
- А ти какво правиш из свободното си време освен футбола ??
След това поставих косата си зад ухото. и започнах да следя топката с очи [otnovo ;d] ..

пп. не знам какво да напиша ;x

by **Натаниъл Грей** Вто Мар 06, 2012 12:18 pm

- Ясно...предполагам си социален тип човек - ухилих се
- Хубаво е да знаеш как да контактуваш с хората
Тя попита какво правя в свободното си време освен футбола.
- Както вече казах, не съм особено интересна личност. В свободното си време обичам да чета някоя книга и да пия вино или нещо друго. Разпределям времето си между тренировките и четенето. Понякога излизам да се разходя както сега. Особено след тази тренировка не ми се прибираше...А и има случаи да изляза да тичам в околностите заради моята непоносима енергия
Най - накрая реших отново да се изправя и да я гледам като и говоря. След което се загледах в топката, която тя си подмяташе и казах:
- И мисля че би била много добра във футбол - това беше нещо като шега, защото не отричам, че съм виждал доста добри момичета, но това просто не беше женски спорт. Доста често стават наранявания, а едно момиче не бива да бъде подлагано на нещо такова...

П.С: не е проблем, колкото можеш

by **Alisa Kerr** Вто Мар 06, 2012 12:24 pm

- Ами играла съм баскетбол.., но това вече не е моята игра..
Усмихнах се и изведнъж му подадох топката.
- Да се опитаме да поиграем ..
Казах предизвикателно и му намигнах. След това станах и го зачаках.
Знаех, че е доста добър.. дори бях сигурна, че няма да взема нито един път топката освен ако той не ми даде да я взема, но нищо малко забава нямаше да ни се отрази зле.

ПП. ;х ;х ;х ;х ;х

by **Натаниъл Грей** Вто Мар 06, 2012 2:22 pm

Неочаквано тя стана и ме предизвика на игра. В първия момент я погледнах и ококорих очи. След това се изхилих и казах:
- Тук?
Огледах всички минаващи хора, също и тези които бяха насядали покрай нас. Явно освен че беше добра в говоренето беше и доста енергична
- И не беше ли уморена до преди малко? - ухилих се отново
Истината е, че след като седнах ме мързеше доста, но въпреки това и многото хора наоколо не можех да откажа предизвикателството.
- Захващате се с грешния човек госпожице - пошегувах се аз и се усмихнах.
Поставих леко топката на земята и станах.Стоях на няколко крачки разстояние от събеседницата си .Започнах да въртя топката в краката си, след което няколко последователни крачета с ходило, после с коляно и завършек с глава. Това бяха едни от нещата, които тренирах още като дете. Върнах топката на земята и я ритнах леко към нея.

by Sponsored content

Центърът на Париж, преди 3 дни

Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни

Re: Центърът на Париж, преди 3 дни