Айфеловата кула

by **Натаниъл Грей** Вто Апр 10, 2012 12:12 pm

За пореден път бях безцеремонно зарязан от най - добрият ми приятел, който излезе с гаджето си. Времето навън беше хубаво, а аз на път за вкъщи, минах през центъра и по - точно покрай Айфеловата Кула. Вървях сърдит като буреносен облак, въпреки че и аз не знаех защо. Може би беше, защото последните 2 тренировки бяха отменени, а аз имах нужда от изразхождане на енергия, или може би защото знаех, че следващото пълнолуние е близо. Въпреки това, и денят ми не беше добър, бях станал накриво и осъзнах, че просто не ме свърта никъде. Докато си бях вкъщи ми беше тъпо, а и сега навън не беше по - различно. Някакви туристи се престрашиха да ме помолят да ги снимам. Всички други бяха много по - забързани от мен. Измъкнах някаква усмивка колкото да не изглеждам като сноб и се съгласих. След две - три снимки те ми благодариха и продължиха да се хилят. Преди отново да тръгна към нас, осъзнах, че винаги стоя сам а това не ми се отразява добре в такива моменти. Видях само една свободна пейка от тези малките, които са разположени тук. Хъх, доста голям късмет, при положение, че това е голяма туристичека атракция. Запътих се бавно към нея и седнах като изгонен на единия и край. Може би наличието на много хора наоколо нямаше да бъде толкова лошо. Порънах в собствените си мисли както обикновено, и без да се усетя се бях загледал в едно момиче...

by **Amelie** Вто Апр 10, 2012 3:27 pm

Париж. Града на любовта. Всеки искаше да дойде тук. Аз също. Бях пристигнала скоро в града и попивах всяко красиво местенце като гъба, запомняйки неговото местоположение. Глупаво от моя страна, но до сега не бях виждала това за, което всеки идва тук - Айфеловата кула. Запътих се натам гледайки объркано картата. След няколко часа в, които се изгубих цели четири пъти, някакви хора ме упътиха към центъра. От там лесно видях местоположението на кулата и се запътих натам. Каквото и да бях виждала през доста дългия си живот не можех да отрека, че това бе едно от най-красивите места. Очите ми обходиха кулата от горе до долу. Реших да си почина малко, а след това да я разгледам. Разходих се в парка около кулата, но не намерих празни пейки. Точно се бях отчаяла когато видях едно момче седнало на една пейка...сам.
"Идеално!" - щастливо си помислих. Момчето обаче се беше загледало в мен. Наситен розов цвят покри бузите ми и малко неловко се запътих към пейката.
-Свободно ли е? - попитах учтиво отбелязвайки, че той явно се бе замислил за нещо. Примигнах и зачаках отговора му като през това време го огледах.

by **Натаниъл Грей** Вто Апр 10, 2012 3:41 pm

Продължавах да гледам в момичето и да си мисля за разни простотии, когато осъзнах че се приближава. " Към мен ли идва" - мислех си...
Сигурно ме бе видяла, че я зяпам и кой знае какво си беше помислила за мен. Но доколкото видях не изглеждаше сърдита, а дори може би малко притеснена. Когато беше на няколко метра се осъзнах и отместих поглед и я погледнах отново чак когато попита дали е свободно. Усмихнах се мило и отговорих:
- Да, заповядайте...
Още повече се приближих към единия край, въпреки че си имаше предостатъчно място. Някак си се чувствах неловко, защото седях сам и сърдит за разлика от всички други. Знаех си, че трябва да проговоря, но не можех да измисля нищо. Омг аз бях притеснен... Баща ми май беше прав като казва, че съм жалък. Най - накрая си отворих устата:
- Май не сте от тук - казах, като гледах надолу- или греша?

by **Amelie** Сря Апр 11, 2012 7:42 am

Кимнах благодарствено на момчето и седнах на пейката. Погледа ми не се откъсваше от кулата. Извадих телефона си и погледнах часа. Беше пет и половина следобед. Ако имах късмет можех да изчакам тук до...около осем за да видя Айфеловата кула в целия и блясък на тъмно. Лека усмивка се настани на лицето ми. Съвсем бях потънала в мислите си. Усетих как парещата кръв бавно се отдръпва от бузите ми.
- Май не сте от тук...или греша? - гласа на събеседника ми ме сепна.
-Ъ? А, да...не съм от тук. - усмихнах се поглеждайки го. Изглеждаше в неособено добро настроение.
-Вие предполагам сте или греша? - на свой ред попитах и се усмихнах леко.

by **Натаниъл Грей** Сря Апр 11, 2012 1:28 pm

- Ами всъщност сте права донякъде. Тук съм от много години и познавам града и околностите му добре. Но родом съм от Флоренция - отвърнах на усмивката и като отворих ред бели зъби. Обърнах се с лице към нея.
- Казвам се Натаниъл - и се ухилих още по - широко
В това момиче имаше нещо странно. По принцип усещах неутралитет в хората а в този случай нямаше такъв. Когато се натъкнех на вампири или други такива същества усещах чувство на празнота, хладина и някаква тежест. А когато се озовах близо до тази дама беше съвсем различно. Нямаше я празнотата, а някакво далеч по - приятно чувство. Съвсем се обърках и реших да не мисля за това. Поклатих глава и поставих длан на челото. Съвзех се набързо, за да не изглеждам като слабак и попитах:
- Е, от колко време сте тук?

by **Amelie** Сря Апр 11, 2012 6:56 pm

-Флоренция? - попитах учудено.
-Била съм там и смятам, че е много красиво! - развълнувано казах и се усмихнах.
- Казвам се Натаниъл - каза момчето и се обърна към мен. Беше красив, предполагам висок... Косата му стърчеше във всички посоки, но това в никакъв случай не беше недостатък, напротив правеше го да изглежда по-чаровен.
-Амели. Приятно ми е. - усмихвайки се казах. За няколко минути никой от нас не каза нищо. Но тишината не беше неловка, беше приятна...
- Е, от колко време сте тук? - след време попита събеседникът ми.
-Ами... - замислих се преценявайки времето.
-От...около седмица, може и малко повече. - несигурно допълних.
"Боже! Толкова съм глупава. Може ли да забравя от кога съм в Париж?!" - недоумявайки се замислих правейки странна физиономия.
-Между другото можем да си говорим на "ти"...предполагам? - усмихнах се смутено.

by **Натаниъл Грей** Сря Апр 11, 2012 9:24 pm

- Да, наистина е уникална...ще ми се да бях прекарал повече време там.
Тя също ми се представи. Доброто ми настроение дойде неочаквано, когато дойде и тя. Наистина се надявах да завържем по - дълъг разговор. Може би е дръзко от моя страна, но наистина исках да я опозная...
Поне сега не бях сам насред многото сладникави двойки наоколо, които се мляскаха шумно и си "шепнеха" разни неща на висок глас. Е, все пак аз бях вълкът единак и в повечето случаи стоях и гледах тъпо...
- И на мен ми е приятно.
Много приятно бих казал. Амели - много хубаво име. Въпреки това не го изрекох гласно, защото със сигурност щеше да прозвучи адски клиширано. Дали ако знаеше, че съм чудовище щеше да ми се усмихва така, както сега. Офф, писнало ми е винаги, когато се запозная с някой, би бил той човек или нещо друго, винаги да се чудя дали вече знае какво съм и дали всъщност е враждебно настроен. Всичко беше толкова по - приятно преди да се превърна. Точно благодарение на такива мисли винаги оставах затворен във себе си и със мрачно настроение.
- Надявам се тук да ти е приятно - все пак това е прословутият Париж - продължих да се усмихвам.
Тя попита дали можем да си говорим на "ти". Твърдите ми обноски винаги ме караха да забравям да се държа като съвременен човек
- Да разбира се, че можем, Амели...Ако не е нахално да питам...колко време смяташ да останеш?
Може би въпросите ми бяха нахални и не на място, но наистина бих се радвал да я опозная...

by **Amelie** Чет Апр 12, 2012 11:03 am

Кимнах енергично и се усмихнах.
-Мда, тук е страхотно! - казах отново оглеждайки кулата пред мен.
-Но все още не съм разгледала всичко. Например Айфеловата кула. За това съм тук. - казах кимайки към кулата пред нас.
Огледах се наоколо. На всякъде имаше влюбени двойки, които си шепнеха така че всички на около да ги чуват. Засмях се. Погледа ми се насочи на другата страна. Отново видях двойка, при това възрастни хора, които изглеждаха сякаш всеки момент щяха да се нахвърлят един на друг.
-Ужас! Не могат ли да си намерят някоя стая? - отвратено попитах. Не че имах нещо против, но на публични места.
-Ами не знам. Година, две може би по-малко... - замислих се. Все пак никой не изглеждаше вечно на 18, ако останех повече щеше да е подозрително.
-А сега ако не е нахално искам и аз да те попитам нещо, има ли някакво съкращение на километрично дългото ти име? - засмях се.
И от колко време си тук?

by **Натаниъл Грей** Чет Апр 12, 2012 2:19 pm

Въпреки, че бях я зяпал в продължение на няколко минути докато се приближаваше, не си давах сметка, че Амели минава по красота повечето момичета и жени, които бяха наоколо. Не можех да си позволя да я зяпам наново, затова просто отместих поглед и също се загледах в кулата отпред.
Изсмях се леко на коментара и за двойките наоколо:
- Права си, но просто в последно време хората са станали много разкрепостени. Не мога да кажа дали е за добро или лошо...
Отговори и на последния ми въпрос - колко ще остане тук. Вътрешно се надявах това да не е първата ни и последна среща. Рядко имах категорично първо впечатление за хората, но тук със сигурност беше положително. Отново се усмихнах след въпроса, който ми зададе. Не се бях замислял, но наистина името ми си беше дълго
- Нат - ухилих се още по широко - за твое улеснение...
- Може да се каже от 3-4 години
Може би щеше да ми се наложи да се махна и от тук, но се надявах да не стане. Все пак ако продължавах така, цяла Европа щеше да разбере за съществуването на върколаци... А и много хора никога нямаше да забравят за "кървавият жътвар". Усмихнах се на прякора, който ми бяха измислили хората,но след момент осъзнах, че никак не е за смях. Все пак бях извършил ужасни неща. Продължавах да стоя така, видимо потънал в мислите си...

by **Amelie** Пет Апр 13, 2012 10:47 am

-Какво добро може да има в това да се натискаш по улиците?! - намръщено попитах. След миг обаче на лицето ми отново грейна усмивка. Имах променливо настроение, което в повечето случаи дори самата аз не понасям какво остава за другите... Въздъхнах.
- Нат...за твое улеснение... - каза момчето.
-Да три букви са по-добре от осем, но пък името ти ми харесва много. - засмях се.
-Е, след като си тук от толкова години как ти се струва града? И би ли останал тук...? - попитах с любопитство. За малкото време което бях тук вече не ми се искаше да си тръгвам, но все някога исках или не щеше да се наложи.
-Можеш да ми предложиш някоя атракция, която да посетя. - засмях се.
-Знаеш ли, ти си първият човек, с когото се запознавам тук. - усмихнах се. И двамата замълчахме за малко. Погледа ми се плъзна по замисленото му лице, отбелязвайки отново колко е красив. Устните му се извиха в усмивка.
-Кое е толкова смешно? - попитах усмихвайки се леко.