Тъмната част на гората

От тук минавах за път към домът ми. Беше доста страшно и колкото по-навътре навлизах ставаше все по-тъмно и тъмно. Когато минавах от тук винаги ме е било страх и продължаваше да ме е страх, но смятах, че няма място за страх. Гледах да карам по-бързо, но и да внимавам, защото имаше много кални места и можеше да заседна. Оглеждах се и внимавах. За жалост това което си мислих стана. Затънах в кална локва. Наложи ми се за изляза, но нямаше какво да правя.. На много малко места имаше обхват. И затова излязох от колата и продължих пеша. Надявах се скоро да стигна по-светлите пътища. Но като гледах май нямаше да ме огрее щастието. Продължавах да вървя. Беше доста хладно.. макар, че бях с дебели дрехи ме пронизваше студеният вятър, който духаше. Косите ми се мятаха и се попадаха в очите ми. И си казах " Как може да нямам поне малко късмет "

Както всеки вампир, така и аз и аз обичах да ходя в гората. Някакси там се чувствах по-спокоен, инстински и някакси самия аз. Странно, дам. Обикалях си аз напред-назад с онази супер бърза вампирска скорост. Относох се. Нямах никаква представа всъщност накъде отивам. След като се препънах в няколко клона, строполясах в някй-друг храст се блъснах в нещо доста по-солидно и голямо. Добре де...грубо исказване за хубаво русокосо момиче. Спрях се и погледнах в нея. Беше наистина уплашена.
- Извинявай! Добре ли си?
Извиних й се и я вдигнах от земята. Тогава наистина успях да се загледам в нея. Очите й, лицето й... Беше ми толкова толкова позната.
- Хммм...познаваме ли се? - попитах я аз.

Извадих един "умен" поглед. Или по-скоро прикривах онова тъпо изражение, с което човек прикрива напреженията в празната си главица, когато се опитва да си спомни нещо. Изгледах момичето още няколко пъти и все пак се досетих.
- Алиса?
Казах многозначително аз. Преди време...ами не бях точно приятели, но се засичахме отвреме-навреме барове, дискотеки ии хмм...да случваха се някои неща.
- Е, накъде заходила по това време в гората? А?
- Не е ли страшно за дребос като тебе?
Започнах да задавам въпроси, въпреки че все още не бях напълно обеден в това с точно кого разговарях.