Tate Sparrow.

by **Tate Sparrow** Пет Мар 02, 2012 10:27 pm

Тейт Спaроу (Tate Sparrow)
*не го направих по бланката , всичко е описано, ако ви се занимава да го четете.. мисля, че този вариант не е проблем ((; *

Tate Sparrow. Tumblr_lw1wvzLhMY1qahf2mo1_250

Tate Sparrow. Tumblr_lw1wvzLhMY1qahf2mo3_250

Лондон
Шестнадесети век; 1588
14.12 ; 13:45 h.

В една от студните зими в Лондон на бял свят се появява второто дете на семейство Спароу. Обичаят на семейството бе родилката да си е вкъщи покрай семейството. Бащата го изражда. Не им трябваха никакви болници. Ето че дадоха живот и на още едно момченце, наречено Тейт. Англичанин.
Бащата държи детето в ръце, след като вече го беше изкъпал и облякъл, а майката лежеше гледайки към бебето. Другото момче седеше отстрани. Беше стреснат. Не знаеше какво се случва. От време на време се опитваше да пристъпи напред , за да го докосне, но не посмя зареди факта, че може да го нарани. Седна на креслото в ъгъла гледайки в една точка.
- Ето го и Тейт!- каза жената- Амелия. Тя не помръдваше. Гласът и бе пресекнат. И на трите лица бяха изгряли широки усмивки. Детето леко се поразмърда. Беше толкова малък. Идеално, телцето му запълваше шепите му.
- Тейт!- повтори другото момче- Мейсън. Беше на едва четири и не успя да си намери място. Пристъпи напред като погали ръката на новороденото бебе.
В следващите десетина минути никой нищо не каза. В тясната стаичка се чуваха само стонове от майката. Никой не успя да разбере какво и се случва. Тя седеше легнала там като държеше ръката на Мейс, гледайки го милостиво.
- Обичам ви!- каза съвсем тихо през сълзи и погледна към мъжа си, Мейс и Тейт.- Грижете се един за друг!- бяха последните и думи, произнесени с някаква болка. Дишаше тежко. След миг жената се отпусна, затворила очи, а ръката и се свлече по леглото.
Беше мъртва. Очите и на двамата се напълниха в сълзи, ала малкия седеше там съвсем спокойно. Именно той беше виновния за тази смърт. Точно за това беше добре да се отиде в болница.
Следващите три месеца преминаха в тъга, но бащата не се отказваше. Гледаше и двете си деца, давайки им по-равно внимание. Беше подбрал всичко нужно за отглеждането на едно бебе. Мейсън щеше да запомни майка си с добро. Нямаше нищо лошо в спомените им. Бащата беше силен. Сдържаше се, но криеше в себе си ужасно много болка, макар и да не го показваше. Но Тейт нищо не знаеше за нея.

1596 г.
април месец

Първите осем години бяха минали съвсем нормално. Тейт не се интересуваше от майка си, поради причината че беше съвсем малък и не разбираше нищо. Първи клас почти беше приключил, но той започна да разбира повечето неща. Жените, които взимаха децата си от училището и които бяха наричани "мамо" бяха придизвикали любопитство у него.
Ето че и беше времето Тейт да пита за майка си. Един топъл априлски, почивен ден. Тримата седяха в градината готвейки на барбекюто.
- Тате, аз имам ли майка?- попита той като се спогледа с брат си и се усмихна. Започна да обикаля из градината с един маркуч, като поливаше цветята. Чакаше отговор, а бащата беше повече от замислен. След около пет минути мълчание проговори.
- Да, синко. Тя някъде там горе. Из белите облачета и много ви обича и двамата!- заговори той с напрегнат глас, в който се долавяше нотка тъга. Приближи се до Тейт и го взе на ръце като го прегърна силно, а след това и Мейсън. На момчетата им беше вече пределно ясно къде беше тя.
- А кога ще се върне?- отново попита малкия брат. Може би не всичко му беше ясно.
- Тя ще седи там и ще гледа как се справяш в училище, ще те пази от горе!- каза той като се опита да звучи колкото се може по-мило. Усмихна се доволен от отговора и се отдръпна сядайки на тревата като започна да подритва една топка.
- Тя умря заради тебе!- след малко Мейсън започна да говори. Очите на Тейт се бяха насълзили след като усмисли нещата. Не можеше да разбере за това и не каза нищо. Мъжът ги погледна недоволен. Поклати глава и стана като подкани по-големия да седне.
- Това не е вярно Мейсън! Това е съдбата. Разбираш ли, тя почина от болка. Никой не беше виновен!- спокойният му глас продължаваше да звучи около растенията. Усмихна се фалшиво и ги потупа по рамената като се отдръпна.

Този разговор повече не се проведе, защото Тейт разбираше, че докарва само лоши спомени. Нямаше лошо в любопитството му, но го беше страх да започне темата.

Седемнадесети век; 1607 г.

Бяха минали още осем години. Тейт беше навлязъл окончателно в пубертета. Сякаш се бе заврял в тази дупка и нямаше излизане от нея. Изглеждаше като красив и достоен мъж. Имаше тъмна и умерено-дълга коса, тъмните му очи бяха ужасно секси и привлекателни както и стегнатото му тяло. Всичко у него предизвикваше жените. В училището нямаше момиче, което не си пада по него. Както баща си той беше ужасно търпелив и спокоен човек. Беше отличник. Ужасно умен, но в никакъв случай зубар. В началото беше за подигравка, но сега след като беше научил ужасно много всички се държаха с него като с крал . Уважаваха го, а той им отвръщаше със същото. Имаше леки промени. Беше се замесил в много глупости. Беше далеч от добър. Дори ужасно същество. Грабежи, опит за убийство, изнасилване и отвличане. Обаче си имаше начин да се покрие.
Беше избягал далеч от Лондон. Остана в този красив град, който му напомняше за миналото му. Зимата.. вечната зима. Обужаваше студа. Първоначално работеше в една от кръчмите, но както винаги се скара с шефа и беше изгонен.
След около месец се премести отново. В град пълен с много и различни създания. Имаше дългове, които трябваше да изплати. Една вечер, както обикновенно излезе за поредната доза алкохол.
Вървеше по уличката като гледаше хората покрай себе си. След малко, сякаш от нищото се появи някакъв мъж. Много, много познат на Тейт. Очите му се разшириха, а зъбите му се удължиха.
- Кристиан!- измърмори недоволен Тейт като започна да върви назад гледайки към лицето му.
- Трябва да си платиш Спароу!- бяха последните му думи. Той се нахвърли на момчето. Започна да го удря и рита, докато най-накрая той седеше на зеямта без да помръдва. Кристиан искаше да му покаже какво е да загубиш близък човек. Не искаше да го убива за това и даде от кръвтта си.
На другата сутрин Кристиан седеше до него. Сподели му всичко с онова надменно държание. Всичките четири века ги бе прекарал в отмъштения, които се бяха осъвършенствали.

2007 г.

Отново избяга и се появи тук. Искаше да започне на чисто.
Живота му тук беше се задълбочил. Няма никаква представа какво бе станало с родителите му. Може би бяха мъртви.. да , най-вероятно бяха. Отседна при някаква възрастна жена. Беше прекалено добра, за да го остави на студа.
И ето че в къщата намери едно прекрасно момиче. Дъщерята на домакинята. Руса и синеока. Беше влюбен. Прекарваше дните си само с нея, помагайки и с учението. Усмивката му постоянно седеше на лицето. Чустваше се като идиот. МИслеше си, че няма да може да се влюби, мислеше че не е способен да обича.
След около още година реши че е времето да и признае чувствата си. Седеше на леглото и като гледаше към нея. Тя рисуваше поредната картина. Пое си тежко въздух и се изправи.
- Емили искам да ти кажа нещо!- каза той тихо като се изправи, а момичето се обърна към него. Сините и очи впиха поглед в него.
Тя се изправи и хвана ръката му, май чувствата бяха взаимни, ако беше така щеше да е повече от щастлив.
- От самото начало Тейт. Ужасно много те обичам. Целуни ме!- изпревари го тя. Май това беше момента. Знаеше какво точно тя щеше да му каже. устните на момчето се впиха в тези на момичето, а след една дълга целувка я прегърна така сякаш никога няма да я пусне. Усмихна се доволен и я погледна с най-милостивия си поглед.
Да, определено нямаше да се занимава с онези неща. Не искаше да е онзи чието име бше свързано със "нарушаване на закони"

Една година по-късно нещата станаха все по-хубави. Емили беше забременяла. Бяха неразделни. Щеха да си имат момиченце. Тя искаше да се ожени за него, но той си беше казал, че не желае брак. Момичето го разбираше. Не му възразяваше. Караници помежду им нямаше.
След девет месеца девойката седеше на един от диваните с напрегнато лице. Двадесет и една годишния мъж щеше да умре от страх. Имаше чувството че нещо ще се случи. Детето се роди. Беше момиченце.
Но Емили, тя не беше никак добре. С насълзени очи, Тейт държеше с едната си ръка тази на Емили,а в скута му седеше малко момиченце.
- Грижи се за нея!- това бяха последните и думи и тя издъхна както се беше случило и с майката.

Той все още не я е преодолял. Ужасно много я обича, както и малката Алисия. Никога нямаше да я остави. Момиченцето навърши две годинки. Той продължаваше да живее в този град, само с хубави спомени. Много често това, че единственото момиче, което той обичаше почина, караше Спароу да върши глупости.Сдържаше се заради детето си. Съмняваше се да има момиче, което да замести Емили.

Tate Sparrow. Tumblr_lwayzh4dqm1qke1dvo1_500

Tate Sparrow. Tumblr_lwayzh4dqm1qke1dvo1_500

Али буквално беше одрала кожата на баща си. Нямаше никаква прилика с майка си. Очите и косичката и бяха едно към ендо с тези на Тейт. Това също го натъжаваше. Искаше поне малка прилика, за да си спомня много по-често за нея.

by **Serena Van Der Woodsen.** Съб Мар 03, 2012 9:05 am

Прочетох го цялото и героят ти е невероятен!Наистина!Би трябвало да е по бланката,но ще те одобря! Tate Sparrow. 2752390508

Tate Sparrow.

Tate Sparrow.

Re: Tate Sparrow.