Paris the city of love...
Добре дошли в Париж!

Намирате си в Париж,града на любовта,но какво става вечер?По калдаръмените улици плъзват какви ли не същества!Присъединете се към вампирите,вещиците,върколаците и другите митични създания или бъдете част от групата на хората...единственото,което искаме от вас е да се забавлявате!
Вход

Забравих си паролата!

Top posters
Katherine. (626)
 
Serena Van Der Woodsen. (584)
 
Alisa Kerr (387)
 
Alison Rotwailer. (340)
 
Charlie Rhodes (331)
 
Barbara. (317)
 
Никол Мур (248)
 
Caroline Forbes (163)
 
Blair Waldorf. (144)
 
Dean Winchester (141)
 

Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Съб Май 19, 2018 2:05 pm
Visitors

Toledo BonsTemps

Go down

Toledo BonsTemps

Писане by Toledo BonsTemps on Сря Фев 29, 2012 9:19 pm


Kaya Scodelario

● ИМЕ ●
Истинското ми име е Девора Константинова. Но поради обясними причини, сега се подвизавам под името Толедо БонТем.

● ГОДИНИ ●
Деветнайсет.

● ПОЛ ●
Женски.

● РАСА ●
Човек... обладан от демон.

● ХАРАКТЕР ●

Oh momma I'm in fear for my life from the long arm of the law ..

Огън и лед. Черно и бяло. Аз съм и като котка, и като мишка; и като лъв, и като агне.
Въпреки, че на пръв поглед съм уверена в себе си, всъщност отвътре съм разкъсвана от противоречия. По принцип не съм колеблива личност, но понякога имам склонността да се колебая за нещо с дни. Но ако някой ме накара да се самоопределя, бих казала само една думичка: ексцентрична. Всъщност аз не съм на това мнение, но съдейки по реакциите на другите хора, когато говоря с тях, сигурно наистина звуча странно. Може би защото използвам прекалено много сарказъм и не си меря думите... Но това съм аз. Преди почти никога не се ядосвах – това би било ужасна загуба на време – и имах дяволско търпение, но след като това създание Мариус обсеби тялото ми, започнах често да се паля за глупости и понякога се налага да се боря с неопределимата нужда да убия някой (което е разбираемо, при положение, че приживе Мариус е бил сериен убиец). По-отмъстителна съм от преди, по-жестока, по-безмилостна и безкомпромисна.


.. Lawman has put an end to my running and I'm so far from my home ..

● ИСТОРИЯ ●

I've been wandering, feelin' so alone ..

Искаш да гледаш някой филм? Ела при мен, аз живея в такъв.
Когато пристигна в някой град, написвам на един лист какво ме мъчи и какво се е случило през последната седмица, пъхам листа в някоя книга, обръщам се и излизам през вратата. Този, който ще вземе да чете въпросната книга, рано или късно ще се натъкне на моите словоизлияния и може би ще си помисли, че този, който е оставил това между страниците, е луд. Но аз няма да съм там, за да променя мнението му, няма да съм там, за да му обясня как се чувствам... а той няма да е там, за да ме изслуша.
Никой никога не слуша.
Никога не съм вярвала в свръхестественото. Израснах в дом за деца, в който цареше желязна дисциплина и в който се оформи рационалния ми начин на мислене, който отхвърляше като възможно всяко нещо, на което не бях станала свидетел със собствените си очи. И тъй като в дома нямаше призраци и такива неща, може би заради това бях такъв скептик.
Но след време това коренно се промени.
Измежду всекидневния терор от страна на възпитателите, ние, изоставените деца, си имахме свой собствен свят, в който бяхме равни на възрастните. Така, например, само на петнайсет годишна възраст, тласкана от желанието да припечеля малко пари, реших да изпълня една поръчка, която ми връчи по-големият брат на едно момче. Тя представляваше да занеса един пакет на някакъв човек в определен час, на определено място. Така бях неволно замесена в мафията, тъй като се оказа, че в пакета имаше наркотици. Дрога, която струваше милиони. Веднъж хората, за които се оказа, че работя, ме заплашиха с досещате се какво, ако отмъкна някой пакет от дрогата, ако издам на някой за заниманията ни или се откажа от този бизнес. И аз не направих нищо от това – страхувах се за живота си. Този страх ме превърна в престъпник – от трафикант се издигнах до дилър и си останах на това ниво. Когато излязох от дома наркобизнеса беше единственото, което имах. Но аз се опитах да го оставя настрана и да заживея нормално, да издиря родителите си и да си разчистя сметките с тях. Да имам собствено семейство, да съм уважавана и да прогоня призраците на миналото.
Но не се получи. Точно когато бях изпаднала в жестока криза, се опитаха да ме убият. И не само се опитаха, а направо си успяха. Официално съм била мъртва в продължение на три минути. Уви, не видях тунел, нито светлина. Вместо това имаше мрак, гъст и непрогледен, на фона на който се отличаваше една снежно бяла, искряща фигура. Силует на някакъв прекрасен човек, облечен в дрехи във викториански стил. Мъжът ми каза, че отсега нататък ще живее в мен и ще бъде с мен навсякъде След това рязко... възкръснах. И когато това стана, се чувствах различна. С течение на времето открих, че в тялото ми се е заселил някакъв демон, заради който коренно се промених. Но тази промяна колкото ми помага, толкова ми и тежи.
Не ме питайте защо.


.. I've lost my direction and I've lost my home ..

● ВЪНШЕН ВИД ●
Дългата ми тъмна коса се спуска по раменете ми. Цветът й се мени според светлината – понякога е с цвят на несмляно кафе, понякога с цвят на кестен, друг път с цвят на разтопен марципан или орехова черупка. Нормално висока съм, слабичка. Очите ми са много странни – пъстри, с преобладаващо светло синьо и тюркоазено зелено. Рядко мога да бъда забелязана, облечена официално. По принцип се нося небрежно, апатично, и задължително с черен молив около очите.

● ДОПЪЛНИТЕЛНО ●
* Колкото и смешно да звучи, живея в каравана, в която съм събрала целия си живот.
* Колата ми е една от онези ретро бижута (трошки) - Кадилак Елдорадо, модел от 1959... Не ме питайте какво ми коства издръжката му.
* Демонът, който ме е обсебил, се оказа много хитър и с бърз ум. Мога да чуя гласа му в главата си и, макар че по принцип ми говори с цел да ме тормози, на няколко пъти ми спаси живота.


● МЕСТОЖИВЕЕНЕ ●
Монмарт.

*



It's only after we've lost everything,
that we're free to do anything...
avatar
Toledo BonsTemps
Demon
Demon

Брой мнения : 3
Join date : 29.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Toledo BonsTemps

Писане by Serena Van Der Woodsen. on Сря Фев 29, 2012 9:24 pm

Одобрена си,добре дошла!Прибавям те към групата на демоните.. :)

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


I like crazy, foolish, stupid
Party going wild, fist pumping
Music, I might lose it



Blast to the roof, that's how we do'z it
I don't care the night, she don't care we like
Almost dared the right five


This one's for you and me, living out our dreams
We're all right where we should be


avatar
Serena Van Der Woodsen.
Queen
Queen

Брой мнения : 584
Join date : 28.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите