Старото вековно дърво

by **Натаниъл Грей** Сря Фев 29, 2012 7:03 pm

Днес не беше ден в който щях да си стоя вкъщи. Времето навън беше точно по моя вкус - леко мрачно, но без дъжд и бури. Реших да се поразходя, като щях да отбягвам оживените места. Не бях в настроение да се срещам с тълпи от хора. Тънещ в меланхолия реших да се навъртам покрай околностите на града. На излизане не си взех нито един от мобилните телефони, за да не ме притесняват. Тръгнах и без кола. Нали все пак целта беше да се разхождам. Цели два дни четене на класически романи и пиене на отлежали реколти вино не успяха да ме извадят от това настроение. А беше абсурд да отида на училище. След всички тези уроци наистина ми трябваше малко почивка. Докато вървях усещах как мускулите ми кипят от енергия, която напира да излезе но аз пренебрегнах, това понеже не бях в настроение за тичане. Така бях потънал в мрачните си мисли, че не разбрах кога съм стигнал до онова старо дърво. Спрях се и се приближих до него. Докоснах грапавата му кора. Това дърво и мрачната обстановка наоколо ме успокояваше по някакъв странен начин. Беше толкова старо и силно. Толкова неща беше видяло. Замислих се дали усеща времето, което минава и светът, който се променя. Сепнах се, защото дочух шум. Слухът ми беше остър, а и тук поначало си беше тихо. Заоглеждах се и целият бях нащрек...

by **Ася МакАдамс** Чет Мар 01, 2012 8:13 am

Беше доста слънчево за мен, но все пак реших да изляза. Имаше остта хора по малките улички и за това реших да се поразходя някъде по- надалеч.
Отидох до едно красиво старинно дърво на което винаги се бях възхищавала беше силно точно като мен. Тогава се чуха нечий стъпки скрих се и тогава видях кой беше неблагоприятния гост.
- Кученце! Къш! - казах аз с присмехулна физиономия когато излязох от сенките.

by **Натаниъл Грей** Чет Мар 01, 2012 9:37 am

След секунди от някъде изскочи някакво момиче и очевидно се опита да ме смути. Погледнах я с пронизителен поглед. Това определено бе вампир, и то първороден, иначе не би могла да разбере расата ми от толкова далеч. Въздъхнах и се облегнах на дървото, като стоях с лице към нея. Проблемно е, но въпреки че е кръвопиец е и жена и не бих си позволил да я обиждам. Но може би щеше да оправи настроението ми. Лека неутрална усмивка се появи на лицето ми в отговор на нейната и заговорих:
- Тук не е ли малко пусто за теб...едва ли ще намериш подходяща кръвна банка...

by Sponsored content

Старото вековно дърво

Старото вековно дърво

Re: Старото вековно дърво

Re: Старото вековно дърво

Re: Старото вековно дърво

Re: Старото вековно дърво