Запустелият път към гората

Нощта бе заразителна и изключително приятна, като се имаше в предвид, че бе едва Март ! Навън бе повече от седем градуса, което напълно удовлетворяваше малката фея. Тя така отчаяно се опитваше да излезе навън в продължение на няколко дни, но проклетото време пречеше на всичките й планове !
Ситните й стъпчици оставяха следи във все още незасъхналата кал, която упорито се бе образувала след проливният дъжд малко по - рано през деня. Кати бе стояла на прозореца наблюдавайки големите дъждовни капки, които настоятелно барабаниха по перваза й. Ето че така и не си позволи да стои нито минута повече в затвореното помещение.. Нуждаеше се от свежестта, която обгръщаше природата, от миризмата след дъжд и от какво ли още не..
Вървеше бавно в продължение на няколко часа. Малките й ръчички бяха грижливо прибрани в джобовете на дебелото яке и въпреки това пак замръзваха бавно, но сигурно. Това обаче съвсем не смущаваше госпожицата ! Тя продължаваше да върви наслаждавайки се на небосвода и луната, която така красиво осветяваше нежното й лице ..

Имах нужда от разнообразия и малко да се откъсна от града,преди да се усетя бях в съседния град в който се забавлявах до късно. След,като реших да се прибера,беше прекалено късно и луната вече бе заместила слънцето. Беше доста студено дори топлото ми яке не ме стопляше. Треперех бях с ръце в джобовете но това никак не помагаше. Вървях и си мислех за един горещ шоколад. С малко сметана и шоколадова пуричка.
Вървях много дълго,когато на края на пътечката виждах една фигура.
Аз бях богиня не се плашех лесно но това си беше доста странно имайки предвид вампирите и всякакви такива неща.
Вървях много бавно не исках да бързам,ако имаше някаква хватка. Ха-ха! Щях да смачкам врага. Наближавах,наближавах и тогава...
А,то това било много симпатично момиченце. Въздъхнах,защото не беше някое странно същество.
-Ох радвам се,че не си някой психар.
Казах все пак докато отминавах.

Със следващият лек повей на вятъра до Кати достигна тих нежен глас. Автоматично извъртя тяло към източника на звук и пъргаво обмисли съдържанието на изречението... Сините й очи многозначително се впиха в тези на новодошлата, които бяха с цвят на шоколад. Лицето й бе нежно и бледо, красиво !
- Знаете ли , може и да съм .. - подсмихна се подигравателно. Тя самата бе наясно, че не бе способна да убие дори нищо и никаква муха. Освен това се страхуваше от паяци и по - странните насекоми. Нима такова момиче би могло да бъде психар ? Разбира се, че не ! Всеки, който я познаваше можеше да го докаже по хиляди начини. Това лъчезарно момиченце не бе способно да причини вреда на някому .. Самата мисъл бе противна и някак далеч от реалността !
- Почакайте .. - повиши глас и умолително протегна ръка напред , сякаш можеше да достигне напредналото момиче. Детската усмивка се разля на лицето й заслушвайки се в собствените си стъпки. Не бе осъзнала кога отново започна да се движи.

Продължавах напред,в първия момент се стреснах но гласът на момичето,беше много сладък и някак умолителен. Спрях се за малко,като се обърнах леко на токчетата си. Погледнах към нея,като тя продължи бавно. Догоних я,като стигнах до нея или по скоро пред нея. Огледах я но не надменно,а по скоро преценително. Надявах се да не я обидя или засегна с това:
-Много е студено искаш ли да отидем в някоя кафене да изпием по един горещ шоколад.
Тогава забравих,че не съм се представила,за това подадох ръката си напред и казах:
-Аз съм Блеар приятно ми е,но повечето ме наричат Би.

Мм горещ шоколад ! Кати щеше да даде всичко за един такъв, но не ! Часът бе твърде късен, за да й бъде предоставена тази възможност. Въпреки, че бе едва двадесет и два часа всички кафенета бяха затворили. Можеше да си позволи да покани непознатата у тях, но уви ! Беше й омръзнало да наднича измежду прозорците и да наблюдава времето навън с жалния си умолителен поглед. Бе чакала достатъчно, за да се прибере изведнъж. Имаше странното и налудничаво намерение да стои поне още няколко часа, а може би цяла нощ.
Погледа й натрапчиво се спусна върху момичето. Изучаваше всяка една нейна съвършена черта, всяка фибра от тялото й едва ли не. Тъмнината пречеше на замъгленият й поглед да фокусира всички цветове хубаво, което пък от своя страна я дразнеше до известна степен.
- Мисля, че е късно за кафе.. - промърмори тихичко и леко повдигна крехките си раменца. Отново се усмихна и нежно протегна ръката си, за да се здрависат.. - Приятно ми е, Кати .. - отбягваше да споделя цялото си име..

Всеки момент носа ми,щеше да падне на земята вледенен от студения студ,който бе сковал цяла Париж. Дълго живях тук но такъв студ не бях виждала,или по скоро не бях идвала през зимата в Париж. Съжалих че не бях отишла в Рио Де Женейро,там сега беше 38 градуса. Това бе ужасно не справедливо. Като за богиня бях капризна но нямаше да съм дете на майка си,ако не бях капризна или пък претенциозна.
Хванах малката ръка на момичето,като за първи път бях уловила ръка,колкото моята. Усмихнах се беше много симпатично.
-Ами всъщност може да се каже,че е късно за това но в този студ предпочитам късно топло питие от колкото,сковано от студ тяло.
Подскочих на едно място и потрепнах.
-Вие фейте нямате ли чувство за студ?
Беше ми много интересно,но и го казах така пряко все едно нищо не бе станало. Но си умирах от студ.
-Ще замръзнем тук.

Фея !? За какво говореше това момиче изобщо !? Нима наричаше така красивите миньончета, като Кати ? Ах, фея разбира се ! Само дето малкото "човешко" същество съвсем не бе наясно каква сила се криеше в нея. Разбира се, знаеше защо усеща всички тези чувства, които изпитваше щом се доближеше до някой друг, връхлетяваха я като цунами. О, колко глупаво дете ! Разбира се, че не бе обикновена..
- Наясно съм за съществуването на всякакви същества, но за Бога ! И феи ли има ? - попита объркано. Не можеше да понесе мисълта, че съществуват дори тези. Вероятно бяха дребни, с крилца и пръчица. Като, като онези анимираните по детските филмчета.
Непознатата бе права. Навън бе студено, което моментално отклони мислите на разсеяното същество в друга посока, която нямаше нищо общо с кръвожадните създания, които съществуваха и упорито се укриваха из горите причаквайки търпеливо своята жертва. Кати вече бе ставала жертва и както обикновено бе спасявана от някой непознат. Бе родена по щастлива звезда, въпреки хилядите загуби, които бе изживяла !
- Студено е, права си. Но едва ли би могло да ми попречи да се поразходя. Толкова време прекарах между четири стени, че не бих могла да преживея дори минута повече, а и всички кафенета са затворени по това време.. - промърмори замислено. Опитваше се да си спомни някое , което работи до по - късно.. Но уви ! Никой нормален не би се заел с това ..


бту Направи се на ударена и не й казвай, че е фея хД Тя горката е заблудена и все още си мисли, че е човек хД