Амели

by **Amelie** Съб Апр 07, 2012 11:04 am

Taylor Swift

#Име:
Амели

#Години на героя:
Изглежда на 18, но е древна колкото света

#Раса:
Ангел

#Дарби:
Умее да е невидима за всички останали същества. Може да лекува всякакви болести и рани. Както може да лекува така може и да убива чрез допир, но ако тя пожелае. Може да разруши градове и държави без особени усилия. Може да лети и да получава видения. Може да намери всеки на всякъде по всяко време. Използва способностите си разумно и справедливо. В крайна сметка способностите и по нищо не се отличават с тези на другите пълноправни Ангели.

#Професия/работа/ занимание:
Ученичка

#Характер:
Амели бе сложна личност. Макар да не позволяваше на всеки да се доближава до нея тя винаги се държеше мило. Не обичаше да и слагат прякори или умалителни имена, ала и никой не се осмеляваше. Нямаше близки приятели или поне аз не знаех за такива. Характерът и сякаш бе разделен на две същества - едното, онова мило и възпитано момиче, което бе някак затворено в себе си, но умееше да изслушва останалите и да им дава най-добри съвети въпреки, че никой нищо не знаеше за нея, и онова другото същество, което мразех от дън душа. Лишено от емоции с безизразно лице, не се интересуващо от нищо и никой... Мразещо и грубо. Когато Амели бе това същество никой не смееше да я доближи. В такива дни тя бе като бомба със закъснител заплашваща да избухне всеки момент. И въпреки това, въпреки обидите, които ръсеше когато бе в такова настроение тя никога не нарани никого. В крайна сметка личността и се оказа мистерия и аз така и не разбрах каква всъщност бе Амели.

#История:
Казваше, че родом е някъде от Европа. Така и не и повярвах. Изглеждаше по-прекрасна от останалите, по недостъпна. Говореше по изключително интелигентен и възпитан начин и винаги имаше отлични оценки по история. Всъщност преди контролни винаги ходехме при нея за да ни обясни някое събитие. Разказваше увлекателно. Знаеше всичко за всяко историческо събитие и когато разказваше за някое звучеше сякаш е била там. Никога не рисуваше в тетрадките си... Веднъж ме покани в дома си. Трябваше да правим някакъв проект по биология. Изненадах се когато видях модерната и къща несъответстваща на характера и. Всъщност май бе имение... Попитах я къде са родителите и, а тя отвърна, че живее сама и родителите и постоянно пътуват и никога не се застояват на едно място. Очевидно бе богата. Имаше набито око относно изкуството. По стените на къщата се срещаха всякакви картини. На известни и не чак толкова художници. В хола където седнахме имаше голям плазмен телевизор, уредба и купища дискове, касети и плочи. Главно с музика, но имаше и филми. Имаше всякакви филми от романтика и комедия до ужаси и трилъри. Същото бе с музиката. От Моцарт до Еминем... Беше ми малко странно, но въпреки това казах, че има хубава колекция. Тя ми се усмихна и започнахме с проекта. Изненадах се когато открих, че е добра в биологията толкова колкото и в историята. По време на съвместната ни работа я попитах за неща, които харесва, но тя някак плавно отклони темата и скоро вместо това тя слушаше мен. Вечерта дойде прекалено скоро и осъзнах, че всъщност не ми се тръгва. Когато обаче стана наложително Амели ме изпрати с усмивка. Щом затвори вратата сякаш нещо се откъсна от сърцето ми. Знаех, че повече няма да я видя, ала въпреки това се молех предчувствието ми да е грешно. На другия ден в училище тя не се появи. Попитах няколко съученика, но според тях такъв човек не съществуваше. Избягах от предпоследния час тичайки с всички сили към къщата на неземно красивото момиче. Там обаче вместо къщата, която ме остави без дъх сега стоеше изоставена постройка със същата големина. Влязох през отключената врата и се заизкачвах по изпочупените дървени стълби. Няколко пъти щях да пропадна, но някак си се добрах до втория етаж, който бе по-зле и от първия. Огледах на около имаше три врати в просторното помещение пред мен. Златна дръжка проблясваше на една от тях. Открехнах я. Дъхът ми секна щом видях момичето. Носеше бялата рокля с която я видях за първи път. Но не това ме накара да остана без думи. От гърба и се подаваха чифт изящно бели криле. Краката и, до сега винаги носещи високи обувки, сега бяха боси. Опитах да направя крачка на зад ала тялото ми не можеше да помръдне втрещено от красотата и от недоумението какво виждаха очите ми. Сложи пръст пред устните си и нежно каза "Ш-шт!" . Нямах намерение да казвам на никого за случилото се. А и тя нямаше да позволи... Докато я гледах втренчено и със страхопочитание тя изведнъж изчезна. Никога повече не я видях ала не съм спирал да я търся. Сякаш бе изчезнала от лицето на земята...или просто не я бе имало. От там на татък никой не го интересува как се чувствах и се чувствам аз... Тя бе това, което исках да разкажа. Ако някога я срещнете възползвайте се максимално от присъствието и...защото тя все някога ще изчезне и вие никога повече няма да я видите, но ще я помните до живот... Точно като мен.

#Външен вид:
Прекрасната и светло руса коса рядко бе вързана на опашка, вдигната на кок или нещо друго. Веднъж я попитах защо ала тя само ми се усмихна. Устните и от своя страна бяха бледо розови и често върху тях имаше гланц. Очите и... Като се замисля за тях се замечтавам. Те бяха толкова красиво сини, че човек трудно би ги забравил. Помня тялото и, кожата и, която никога не докоснах. Тази кожа с цвят на сметана говореща сякаш за аристократичен произход от древни времена. Ако някога си говорил с Амели или просто си я зърнал за миг, то със сигурност никога не би я забравил. Гласът и бе невероятно нежен и когато се ядосаше звучеше неестествено не на място. Тя говореше сякаш идваше от друго време и място макар да казваше, че е родена в Европа, но никога не спомена от къде точно. Когато за пръв път се появи в училище бях на 16. Тя влезе в класната стая и учителя и каза да седне до мен. Докато вървеше към чина имах чувството, че сърцето ми замира. В онзи момент тя приличаше на Богиня повече от всякога. Бялата и дълга до коляното рокля се носеше около нея сякаш тя летеше. Обувките и бяха на не много висок ток, но определено по походка и визия засрамваше всяко момиче от училище. Когато седна до мен не пророни и дума само онази нежна лека усмивка, усмивка, която подари само на мен. Забелязах, че имаше някакви странни символи по пръстите. Реших, че са татуировки, но в последствие забелязах, че повече приличат на белези. Така и не я попитах нищо. Бях се изчервил достатъчно и дори не я погледнах през остатъка от часа.

#Допълнително:
В едно бях сигурен, тя обожаваше животни. Винаги помагаше на животните. Не малко съм я преследвал, колкото и маниакално да звучи, и добре знам, че им помагаше както можеше. Не харесваше да я лъжат и винаги разпознаваше този, които се осмели. Беше странна. Определено не се вписваше както трябва... Но въпреки всичко тя умееше да контролира нещата...това го знаех най-добре.

#Местоживеене: Държава: Франция; Град: Париж; Квартал: Бел Хейвън

by **Serena Van Der Woodsen.** Пон Апр 09, 2012 7:39 am

Одобрена си :)

Амели

Амели

Re: Амели