Charlie Rhodes

by **Charlie Rhodes** Нед Мар 25, 2012 3:38 pm

*Име: Чарли Роудс/ Айви Дикенс/ и много други (едно от имената, с които древните са я наричали се е запазила, всъщност понякога се представя и по този начин, защото й харесва - Лайра)

*Години: 21/ неизвестни

*Раса: Богиня на илюзиите

*Дарба: Създава различни илюзии в околните

*Външен вид: Дълга коса? До миналата година да. Докато не решава да се подстриже доста късо. Но не се чувства женствена с къса коса, подстригва я рядко, за да порасне бързо. Отива й както безцветен гланц, така и ярко червено червило. Често носи рокли, но не е случайност, ако обуе панталон, дънки или клин. Нисичка е, за това ходи предимно на средно-висок ток. Всъщност когато е с равна подметка по-бързо я заболяват краката, ако се разхожда дълго, отколкото ако е с ток. Висока е 1.65

*Характер: От малка целта й е била да бъде на върха, независимо в какво. Но по честния начин. Вярно, че е падала, при това от високо, но до няколко дни се съвзема и започва наново. И това се отнася за почти всичко.
Не е типично за нея да пие често и по много, но в редките случаи, в които опитва алкохол се напива, защото я хваща доста бързо. Но пък за много кратко е на вълна купон – след това танците и усмивките се заместват от сълзи, стичащи се от лицето й, докато тя седи някъде свита. Когато е пияна, най-често се извинява – от сериозни неща, за които иска прошка – до това, че е настъпила някого без да иска по-рано през деня. Буквално се извинява за всичко, а сълзите от очите й не спират.
Когато е трезва, обаче, което е в почти 99% от времето, колкото и да е наранена и едвам крепяща се, не плаче пред хора, било то и най-близките й. Ако я попиташ, ще каже, че сълзите не са признак на слабост, но точно така се чувства, когато някой забележи навлажнените й очи.
Обича да говори, прави го често и в повечето случаи някой трябва да я спре, защото тя не намира тази сила.
Използва дарбите си с цел забавление.

*История:
Тих шепот се разнесе из стаята, почти неразбираем, заради силния вятър навън, който не стихваше вече цяла седмица. Но дори през дограмата създаваше впечатлението, че бе нахлул и в тъмната стая, осветена единствено от няколко лъча лунна светлина, процедила се между завесите и пролуката под вратата на стаята, тъй като помещението, в което се влизаше през тази врата очевидно бе добре осветено. А когато вятърът утихваше за няколко секунди се долавяха и пиукания от някакъв уред в близост до леглото. Бяха последователни на около секунда и половина - две.
Момичето, което лежеше в леглото се бе събудило. Но не отваряше очи. Не искаше. Макар не много меко, леглото си бе удобно. Колкото до самото момиче - лицето й бе доста бледо, отразявайки се в него лъч лунна светлина. Светлите й коси, оформени в едри къдрици се спускаха над раменете й, а ръцете й бяха отпуснати безжизнено до тялото й. Силно блъскане по прозореца я стресна и тя отвори очите си, взирайки се в тавана известно време, докато очите й привикнат със светлината. Първоначално погледът й бе замъглен, но когато дори таванът придоби ясните си очертания н ъглите и ръбовете, които тя можеше да види, без да мърда главата си, се престраши да се огледа, леко надигайки се. С бавен поглед спускащ се от ръба срещу нея, тя проследи вратата, която бе разположена на отсрещната стена в десния й край. След това пред очите й се появи образът на малко канапе, масичка, стол, под прозореца, който вече се намираше на стената в ляво от момичето. И думкането се повтори, тя се опита да различи какво предизвикваше този шум. Не можа, но най-вероятно това бе някой клон, развяващ се към прозореца заради силният вятър. Някъде отвън се чу сирената на линейка, а след нея още една. След по-малко от пет минути оживени гласове се чуха и от другата страна на вратата.
Момичето се надигна леко в леглото.
Къде се намирам? - бе първият въпрос, който умът й си зададе едва сега. Чувстваше се отпаднала, но при повторен оглед на помещението установи, че се намира в болница или някакъв лечебен център. Вратата се отвори рязко и вътре се изсипа цяла армия хора, облечени в еднакви униформи. Възрастна жена, която сякаш изглеждаше по-старша от другите излезе напред и едва не се стъписа, виждайки че момичето е будно.

***
След половин часов разговор с какви ли не доктори, медицински сестри и отново доктори, момичето разбра името си - Чарли, разбра и защо е в болница и как е загубила паметта си. Защото тя действително не помнеше дори името си. Можеше да смята, да пише, разпознаваше азбуката и дори се хвана да говори на всеки език, за който се сетите, без дори не подозираше, че може. Оказа се, че е била в кома почти 3 месеца, защото е катастрофирала. Когато най-накрая остана сама с мислите си, а небето като че ли просветляваше тя се опита да си спомни нещо. Каквото й да е. Остана много разочарована от факта, че за тези три месеца не е имала нито един посетител. Надяваше се, че родителите й може да не знаят, че е пострадала и че ще може да ги намери, а след това и да разбере малко повече за живота си преди катастрофата. Дежурна сестра донесе вещите й - дамска чанта с портмоне с малко кеш, кредитни и дебитни карти, документи, един химикал, малко огледалце и гланц с цвят на пепел от рози, а в задния джоб на чантата Чарли откри там ключодържател с няколко ключа. Единият беше много малък, не му обърна внимание. Приличаше на ключ за пощенска кутия. Друг по-голям, на който дори бе гравирано името на някакъв хотел, още един малък и ключ за кола. Явно този трябваше да го махне, защото според лекарите, които й разказаха всичко, което знаеха за нея, пожарникарите едвам за я измъкнали от колата й. Личната й карта и паспортът й дадоха още малко информация за самата нея.

***
Изглежда дори безсмъртните не бяха съвсем неуязвими. Не помнеше кой я бе приковал за легло за толкова дълъг период, но очевидно си бе създала врагове. До седмица си върна всички спомени, но не и тези, които можеха да я доведат до отговора, дали бе стар или чисто нов враг, който бе успял да я държи в безсъзнание близо три месеца. Как всъщност бе възможно? Една от теориите й бе, че е срещнала друго създание с подобна на нейната сила, и бе действано с нейните оръжия срещу нея. Не й отне много след пълната (до колкото бе възможно)възвръщане на спомените й още от времето, когато магическите същества включваха дракони, русалки, сфинксове и какви ли не още.

*Името на човека който използвам за лик: Kaylee DeFey

by **Serena Van Der Woodsen.** Нед Мар 25, 2012 3:41 pm

Одобрена си,добре дошла!

Charlie Rhodes

Charlie Rhodes

Re: Charlie Rhodes