Alexis Evans.

Victoria Justice

Име
Алексис Еванс. Фамилията и е рядко срещана. Произлиза от богато семейство, което я известно най-вече с хубавите си дела. С миналите години Алексис започва да се опитва да поддържа тази репутация, но не успява. Разваля нещата, поради неорганизациите и проблемите, които са извън бизнеса. Сега вече тази фамилия изобщо дори не се споменава и никой дори не подозира каква е била тя.


Години на героя
Спира да ги брои след двадесет и третата. На около седем века е, но точните и години не се знаят.

Раса
демон

Характер
Алекс е много своенравна, самоуверена и надута и много наранявана, но въпреки това винаги се държи с вдигната глава вървйки гордо. Обича да се забавлява и определено това може да и се нарече хоби. Не си спомня за купон, който не е посещаван от нея, но определено нещата когато тя се премества тук се объркаха. Не бе толкова
надута, защото винаги в ново място с нови хора ти се чувсваш неловко. Е тя не се дели от тези хора и все още през тази изминала година тя си се чувства странно и не намясто. Грижлива е и много нетърпелива, което води
понякога и до огромни нерви. Много любопитна е. Винаги преценява хората още от пръв поглед. И попринцип преценките и се оказват напълно павилни, но определено не е някаква свръхспособност. просто предчувстия, това е нромално.. май?! Пази тайни, но се доверява мнного рядко на хората. Понякога прави огромни глупости за които е наказвана и много съжелява, но пък съдбата си казва работата. Има оромно чуство за хумор и спазва всичките си обещания. Презцизна е във всяко едно нещо, било то нещо елиментарно или нещо наистина сложно. Много отворено момиче е дори да изглежда толкова мила, но винаги знае как да отвърне на противника в различни ситуации. Самучвстеито и е огромно. Нямало е път през който да не мине през огледалото, да не се огледа и накрая казва "Както винаги
прекрасна?" Това определено е в нейн огомен плюс, но има моменти в които греи и колкото да се окуражава губи. и това е свикнала. Няма невъзможни неща за нея.

История
Датата на раждане е незивестна. Самата тя е забравила това. Всъщност помни само, че единственият път, когато е празнувала рождения си ден е било през лятото. Няма особенно голямо желание да научи това. Винаги си остава онова деветнадесет годишно момиче.
Родена е в Италия в едно от най-заможните семейства на Рим. Има всичко, всичко в живота и е повече от наред. Обградена е от внимание, всеки се гордее с нея, уважават я поради причината, че е дете на две от доста големите личности на Италия по онова време. Сега никой дори не подозира, че е била част от управлението на тази държава. Живота и минава като приказка до шестандесет годишния си рожден ден. Беше си намерила приятел, който да я обича. Един от следобедите седеше с него в огромната градина на двореца, излегнала се на коленете му като наблюдаваше как клончетата на дърветата се мърдат и се разхвърлят, засивайки телата им с разноцветни цветчета. Той я гледаше като увиваше част от косата и около пръстта си. Еванс усети напрежение у него и леко се надигна гледайки го подканващо.
- Тайната. Не мога вече да го крия от теб!- изведнъж каза той докато я избута от себе си и се изправи. Започна нервно да обикаля, а Алекс го следеше с разтревожен поглед.
-Можеш всико да ми кажеш!- увери го тя и се усмихна като се облегна назад готова да чуе какво става.
Той и обясни. След още няколко подканващи думи бе разкрил, че не е обикновенно същество. Изясни и за всичките същества освен хората, а тя седеше там като не чувстваше никакъв страх от него.
Не издаде тайната му на никого. Продължи живота си с него. Беше преминала през много тежки преживявания. Родителите и бяха починали, в катастрофа. Всичко се беше разчуло, на тяхно място тябваше да води техния най-добър приятел. Той се грижеше за нея, но тя не успя да го преодолее. Приятелят и казваше, че трябва да разбере съдбата. Тя го слушаше и само поклащаше глава в знак на съгласие. Беше мълчалива, известно време не проронваше нито думичка.
Бе живяла през цялото време в лъжа. Демона не я обичаше. Беше се възползвал от нея, за да придобие известност. И това и бе признал. Тя хвърляше и риташе предмети по него като се чувстваше ужасно разочарована. Не искаше да живее такъв живот.
Демона стори най-ужасното с нея. Отвлече я, занесе я далеч от Италия. Използваше я. Беше взел душата и в един от онези тежки дни. Блу не разбираше какво се сучва. След няколко дена се чувстваше гладна. Това значеше, че и са нужни души. Беше демон. Тогава тя му се подчиняваше. Използваше я като какво ли не, но един ден имаше смелост да си плати за всичко сторено. Уби го и избяга.
Голяма част от живота си прекара по пътуванията вкарвайки се в лични интриги и после убиваше всички. Усещаше задоволство, когато го правеше и това не я притесняваше.Нещо я бе задържал тук. Това градче и харесваше. Преди забелязваше красотата и ценностите в градовете, този навик бе изчезнал. Пристигна и в Париж с цел да се задържи повече. Нямаше основателна причина, поради която реши да остане точно тук.

Външен вид
Госпожица Еванс е много красива. Има прекрасно лице, чаровна усмивка, невероятно красиви тъмни и дълбоки очи и дълга, буйна, кестенява коса. Тялото и е стройно и високо. Има перфектна фигура. Държи много на красотата си, затова постоянно си прави всякакви маски и други неща. Не спазва никакви диети и не се ограничава. Природата я е надарила с бърз метаболизъм, но не злоупотребява с него и всяка седмица тренира по 3 пъти. Най-често пилатес. Но и танци. Все пак почти всяка вечер е в някой клуб. Обича да носи рокли. Почитателка е на високите токчета и следва модните тенденции. Много харесва цветята. Затова всичките и дрехи са много цветни и красиви. В косата си винаги има някоя фибичка или диадема. Но косата и винаги трябва да е пусната. Обича да следва модните тенденции. Никога не е назад с тях. Всички момичета искат да са като нея, а това още повече и вдига самочувствието. Луда е по червилата, затова никога не излиза без червило, фон дьо тен и спирала.