Nicholas. / Nicklaus.

#Име:
Имената са изключително много, а човек е само един, образуващ своя собствена личност. Никлаус разбира се, съвсем не харесва името си ! Не всички имаме късмета да си кажем "Какво толкова, животът е пред мен .. Ще се казвам както сметна за добре." Е, Клаус се справя отлично с това твърдение, затова и сменя името си в края на седемнадесети век.. Вече всички го познават под името Никълъс !

#Години на героя:
Какво значение има броят на годините след като си безсмъртен във всяко едно отношение. Хилядолетията се трупат, а ти губиш бройката им.. Би било трудно да се определи рождената дата на господина, но поне смело можете да предположите, че е на около двадесет и пет, нали така ?

#Раса:
Изглежда ви като нормален човек в разцвета на младостта си, нали ? Какво би ви интересувало кое зло създание е ? Понякога би могло да ви заприлича на сериен убиец, особено ако извади онзи кръвожаден поглед изпълнен само и единствено със злоба и ненавист. Нима някой би си позволил да предположи, че е нещо древно.. ? Вампир например ?

#Професия, занимание :
Никълъс не би имал времето, нито нервите, за да започне работа при някой простосмъртен или изобщо при някакво създание ! Той е твърде агресивна личност, но често убива времето с рисуване..

#Характер :
Ах, Клаус ! Никой не би могъл да каже нещо добро за него, освен най - приближените му близки и приятели. Всеки друг би го описал като животно, зло животно ! С този хладнокръвен поглед изглежда по - скоро като престъпник, какъвто всъщност не е ! Или поне не в буквалния смисъл на думата.. По - скоро е убиец, преживява с кръвта на хората, но нима вие не сте го правили !? За Бога, грях е да се лъже !
Господин Никълъс е много агресивна личност, избухва и от най - малкият порив за скандал. Не харесва безсмисленото насилие, но често го прилага, за да докаже колко могъщ и лош може да бъде ! Не би понесъл някой просто да му се подиграва или да говори лошо за семейството му .. Той.. Той е твърде отдаден и лесно се привързва към тези, които го заслужават.. Понякога бихте могли да забележите арогантният му поглед, който настоятелно ви преследва, но не се плашете ! Той просто не ви харесва.. Ако решите да се заядете с него тогава би могло да дойде времето за притеснения.. Никой не би могъл да опише коравосърдечността му ! Тя надминава всякакви граници, дори самолюбието, което идеално си проличава при всяка негова крачка. Забележете колко отчаяно оглежда отражението си във витрините на магазините.. Харесва външността си твърде много, за да го отрече ! Колкото повече говорите, толкова повече бихте го подтикнали да се самоизтъква ! Дори и лошите си черти, които едва ли не нямат край !

#История :

/ VII век преди Хр. двадесет години след раждането на Никлаус /

Вървеше бавно, едва ли не изтощено. Краката му бавно, но сигурно поддаваха под тежестта на тялото. Момчето се бе превърнало в силен мъж чрез часове упорито преследване на проклетото животно, чието тяло бавно се влачеше зад това на Никлаус. Едва успяваше да го помръдне, но упорито продължаваше да се движи, доказвайки на всички, че може да защити семейството си ! Всеки се страхуваше от него, освен старият мъж, който стрелкаше злобният си поглед измежду дърветата. Нямаше му доверие !
- Никлаус се прибра ! - провикна се млада жена и пъргаво се хвърли в обятията му. Целуна устните му, а той.. Той дори не можеше да потръпне от сладостта на устните й. Просто се усмихна изнемощяло и се срина пред всички. Пред жена си, майка си, цялото си семейство. Погледа му блуждаеше насам - натам, разконцентриран и неспособен да фокусира каквото и да било очертание.. Успяваше да разпознае само различните силуети..
- Нищожество.. - прошепна надменно старият мъж, който едва се крепеше под опората на дървен прът.. Никлаус не каза нищо, просто затвори очи..

ххххх

/VII век преди Хр. пет години по - късно/

Хаосът бързо и безнадеждно бе обсебил всички в племето. Войната бе започнала, а всеки се опитваше да брани семейството си.. Всеки освен Клаус ! Той бранеше един единствен човек, особено важен за него ! Именно своята красива Лиляна. Винаги бе произнасял името й с такова обожание, бе се взирал в сините й очи с любов и подчинение. Тя можеше да го контролира максимално. Всяка фибра от него бе нейна и на никой друг ! Притежаваше го целия !
- Лиляна, скрий се ! - изкрещя заповеднически целувайки я може би за последно. Тялото му механично се извъртя към събратята му. Разяреният му поглед падна върху разгарът на битката. Искаше му се да ги убие всичките ! Защо ? Що за въпрос !? Те навлизаха в негова територия, а именно това го агресираше толкова много. Нападаха приятелите, роднините му ! Напълно неприемливо !
Лежеше на земята, поразен за първи път, но така и не сломи погледа си.. Гледаше го арогантно. Все още бясно. От немощните му сини очи изскачаха искрици, които трудно щяха да бъдат потушени.. Някой повика името му ! Той инстинктивно обърна глава при познатият меден глас, позволявайки си да се разсея за миг. Видя я ! Тичаше държейки меч, по - голям от нея едва ли не. Дребното й тяло изглеждаше толкова крехко на този фон, толкова ранимо.. Край ! Падна на земята, мъртва ! Бе пронизана от противниковата стрела, която никой не бе забелязал. Викът на Никлаус се разнесе, по - мощен от всякога. Борбено преобърна противника си и сложи край на безсмисления му живот.

- Кой си ти ? - попита объркано.. Мъжът бе убил всички за секунда, дори другарите му. Но по някаква незнайна причина бе запазил живота на русокосият, чиито пронизителен поглед се взираше объркано в непознатия. Страх се изписа на лицето му за секунда, а след това спасението. Някакво успокояващо чувство, което му подсказваше , че ще види Лиляна много скоро.. Непознатият се спусна към него и впи зъби във врата му.. Никлаус затвори очи, а върху лицето му бе изписана блажена усмивка и някаква нотка нетърпение..

ххххх


#Външен вид :
Клаус е един самовлюбен тип, затова ще се постарая да ви го опиша точно по неговите странни критерии .. Разбира се, никой не би го изтъкнал така описателно, както самият той би се справил, но..
Косите му са с цвят на медно злато, притежават изключително обаяние и копринена нежност, която не е присъща за господина. Очите му са най - вдъхновяващата част от него ! Дълбоки, морско сини.. Погледът му би могъл да привлече най - различни дами, дори и горките девици, които биха предпочели Бог пред нещо по - вълнуващо.. Откъде знам ли !? О, Никлаус умее да доказва твърденията си. На драго сърце бе свалил една - две монахини, които му се сториха красиви.. Устните му пъкни, нежни и груби.. Зависи единствено от предпочитанията му за любов. Би могъл да бъде груб и същевременно толкова нежен ! .... Тялото му изглежда поддържано, още от времето , в което бе войн. Всъщност изобщо не си мръдва и малкия пръст ! Изглежда добре и се възползва от това при всеки удобен момент !!!

#Снимка и известна личност, която използвате:
Joseph Morgan

#Местоживеене:
France, Paris