Версайски дворец

by **Charlie Rhodes** Сря Мар 28, 2012 6:13 pm

След като вече не се занимаваше с избора на нова "игра" и детайлите около нея, Чарли имаше доста свободно време. Откакто бе пристигнала в Париж този месец, мястото, където копнееше да прекара всеки миг, не бяха бутиците на Шанел и Прада, нито имението й. Е, освен библиотеката. Но като дежа ву, денят й преминаваше в четене на книги в градините на Версайския дворец. Само дето не бе дежа ву, защото спомените й бяха съвсем реални, просто бяха отпреди няколко века, когато дамите носеха корсети и държаха в ръка ветрило, а мъжете се надпреварваха за сърцата им, сваляйки им звезди от небето (освен ако не бяха намесени родителите, вече уговорили брака на сина или дъщеря си, без знанието на вторите), но не по съвременния начин, когато момичетата толкова лесно падат в коленете на момчетата, а след това се оплакват, че са с разбити сърца.
Но да се върнем към настоящия момент. Момичето бе седнало на един от бордюрите, опасващи малките лехи с цветя, цветовете на които образуваха различни форуми. Не може да остане в тайна, че любимите й романи бяха именно детските - било то Мечо Пух, Тайната градина или Оливър Туист. Именно най-известния роман на Чарлс Дикенс лежеше в ръцете й сега. Не бе лято, но бе достатъчно топло, за да облече блейзър, вместо палто.

by **Дерек Вон Монро.** Сря Мар 28, 2012 6:38 pm

Дерек Вон Монро спадаше към онези скиптични изискани типове , които едва ли имаха какво да търсят във Версайския Дворец..и все пак Дерек беше там и се луташе като свободен електрон из малките алеи обсипани с цветя и тук там някоя самотна пейка облегнала се на поредния зелен храст.Наш Дерек бе от онези ''скромните'' с чувство за хумор и прекалено голяма обич към самия себе си.Той бе нещо велико,уникално,съвършено и неописуемо тъп ,че да се шляе из Париж без да знае какво търси и какво иска...По-лошото беше ,че самият той не знаеше къде точно се намира...
Е, както и да е ...
Не бе много рано , но и не бе много късно.Денят беше от онези ,които наш Дерек мразеше най-много от всичко , а именно дните, в които скуката бе в огромни количества и започваше с досада да го задушава...
Монро реши да потърси някаква следа от инспирация в себе си ,макар и малка , колкото и да беше щеше да е нещо наистина хубаво , може би това щеше да бъде първото по рода си хубаво начало за тези сиви дни.
И макар и да бе вампир и то древен Дерек съвсем умело вървеше из алеите на двореца потънал в кашата от мисли в главата си и всеки момент се очакваше да се блъсне в някой ..
Уви обаче той не се блъсна в някой , а в нещо...
Дерек буквално изрита една пейка и ако това не го бе пробудило щеше да се озове на земята , в краката на едно симпатично , русо момиче и носът на нашето момче щеше да е разбит от целувка с настилката.
Колко грациозно за един вампир като Дерек Вон Монро ... да , макар и да бе научен на етикеция се намираха тук там някои идиотски моменти ,които в повечето случаи го излагаха до нелепа степен.
-Извинете .. - рече наш Дерек и се усмихна не много сигурно , като се зачуди от къде се взе цялата тази милост ,за която не знаеше ,че съществува в него до този момент..

by **Charlie Rhodes** Чет Мар 29, 2012 4:41 pm

Тъй като влизаме в ролята на "братовчедката" Чарли Роудс, изиграна от Айви Дикенс, започваме да мислим като нея, да чувстваме като нея, дори да дишаме както диша тя. И все пак запазваме част, всъщност всички способности на богинята., Мистерията за бедните неразбиращи в какво са въвлечени души става по-голяма.

Докато прелистваше следващия прочетен лист, Чарли сви единия си крак и подпря книгата на коляното си. Бе отпуснала рамене, но пак изглеждаше елегантно и в никакъв случай прегърбено, както доста младежи в днешно време бяха.
Ядосваше се когато прави така, но ето че отново бе прескочила няколкото абзаца с описание и направо бе прочела следващите реплики на малкия Оливър. След това се върна, но това бе една от причините, когато четеше една книга за втори път да осъзнава че е пропуснала важен факт при първия прочит, най-вероятно от бързане... за къде - отговор: неизвестен. Сякаш бе погълната от книгата, не осъзнаваше, че хората край нея се движат, дори че ги има. Само нежната ласка на слънчевите лъчи, топлещи кожата й, бе ясна за нея, но на няколко страници това отвличаше вниманието й от книгата, насочвайки я към размисли колко много наистина са й липсвали тези моменти - когато въздуха не е студен и дори полъха на вятъра е топъл или дори не се усеща. Обичаше зимата, обожаваше я... Някак си обаче след като през най-важния период - около Коледа - нямаше толкова много сняг, а едва до преди няколко седмици трудно се почистваха еднометровите преспи по улицата, тази зима я накара да желае, макар и много тайно, времето да се затопли, цветята, да поникнат от земята, цветовете им да се разлистят и дори не бе против вероятната алергия към цветния прашец, за която знаеше, че като малка е имала.

Ето обаче, че освен слънчевите лъчи и друго бе в състояние да я изкара от унесеността й в романа. Летящ обект за малко да се приземи пред краката на момичето, но умело съвзел се от своя си транс предотврати това. Осъзнавайки веднага, че този обект е вампир, при това древен, с характерна за него или за първи път проявена до толкова отнесеност, това бе без значение, но факта, че бе древен вампир, който току-що се бе спънал, накара младата жена да се разсмее, така че дори очите й се насълзиха.

- Мислех, че няма какво повече да ме учуди на този свят. Но за първи път виждам древен вампир да се покланя по този начин - иронизира го веднага тя, без дори да сниши тон, назовавайки вида му. Не се притесняваше кой какво бе чул, тъй като бе лесно да втълпиш на хората около себе си, че им се е причуло.

by **Дерек Вон Монро.** Чет Мар 29, 2012 7:12 pm

Дерек е погледна с вдигнати вежди веднага щом думите и долетяха до ушите му , които явно вече се бяха отпушили и той чуваше отново дори и най-малкия досаден звук.
-Да се покланям ли ?! - поде наш Дерек и се засмя , а след това допълни , като аристократичната нотка изпъкна на преден план , а изисканият му акцент го караше да изглежда и звучи още по-надуто:
-Мислех си че само на мен ми се покланят ..
О , разбира се ... Щом нашият симпатяга се разбуди от своя сън и голямото му его се пробуди с него и вече беше готова да задушава всяка най-малка жива душа наоколо така както правеше и блестящата му аура , така както и неговата изискана красота заслепяваше всеки ...
Глупостите на Монро нямаха край тъй както и безграничната обич, която изпитваше към самия себе си.
Не след дълго обаче една не много приятна миризма погъделичка носа му и Дерек го збърчи нагоре.Това не беше никакъв аромат , а чувството че пред него стои богиня..Ама разбира се , ето защо искаше поклон..
Само дето Дерек не уважаваше боговете и богините повече от другите живи създания на тази планета , а именно не ги уважаваше повече от самия себе си ...

by **Charlie Rhodes** Пет Мар 30, 2012 2:58 pm

Чарли се опита да прикрие смеха си, вдигайки автоматично дланите към лицето си. Пое дълбоко въздух и лицето й придоби разкаян (макар с лека усмивка, която вече бе невъзможно да се изтрие) вид. Затвори книгата си, поглеждайки номера на страницата за части от секундата и се изправи, издишвайки целия въздух в дробовете й.
- Простете ми, Ваша светлост! - Чарли придружи думите си с дълбок средновековен поклон. - Простете нехайството ми! - продължи тя с все още сведена глава не поради друго, а защото всеки момент щеше да се разсмее.
- Но бях забравила, че джентълмени се намират трудно в тези тежки за етичните норми и морала времена, сър!
Изправи се и против волята й погледите им се засякоха, което я разсмя за пореден път, припомняйки си толкова ярко в съзнанието си действията на вампира, довели до този разговор.
Това отвличане от заниманието й обаче й допадна. Не беше чак толкова скучно да разговаряш с непознат, който не се опитва да те сваля в бара.

by **Дерек Вон Монро.** Пет Мар 30, 2012 3:47 pm

Дерек погледна русото момиче с вирнати вежди , а щом спря да следи грациозните и движения се появи и дългоочаквания лош навик ,който му бе като зашит за гърба етикет..А именно:
Нашият Дерек огледа момичето обстойно от пети до глава и измежду устните му се изтръгна едно съвсем недоловимо ''хмм'' , която накара погледа му да се застои конфузно върху нейния... И едва ли имаше намерения да погледне другаде.
-А сега и ако ми избършеш обувките , че май се напрашиха при спъването - поде наш Монро с не много уместна шега и една полувинчата усмивка се разля по бялото му лице.
-Спокойно , Пепеляшке , грехът ви е опростен ! - и смеха вече определено не се задържа в корема му и като рояк пчели се разнесе гръмко из градината.
- О .. какво нехайство от моя страна. - отново заговори той , а след тези свои думи пое дълбоко дъх и с усмивка допълни :
-Дерек Вон Монро ... удоволствието е изцяло твое - и се усмихна волно и самодоволно.

by **Charlie Rhodes** Нед Апр 01, 2012 7:48 am

Дерек определено бе случай, който трябваше да се изследва от най-добрите специалисти сред вампирите. За първи път пред очите на момичето вампир, при това древен (а си мислеше, че познава всички древни вампири) се държеше толкова... толкова... самовлюбено, дори надменно. А и нещо й подсказваше, че не винаги притежава този благонамерен характер.

- Нарцис ти приляга повече. Задължително трябва да си смениш името! - намигна му русокоската със самодоволна усмивка - Какво търси човек, извинете, вампир като теб на такова място?
- Чарли Роудс - представи се на свой ред богинята и подаде ръката си към вампира.Все пак след като му се бе поклонила и той можеше да уважи етикета. Не бе нищо повече от нея, макар вампира да бе убеден в обратното. А и в сравнението между расите им, богинята притежаваше нещо много по-ценно, което един вампир никога не би могъл.

Чарли заобиколи Дерек с книгата си в ръцете, с крайна цел - пейката, която по-рано бе виновна за сблъсъка на характерите сега. Седна на ръба й с изправен гръб и кръстосани крака. След това кимна и на вампира да седне, ако иска.

by **Дерек Вон Монро.** Нед Апр 01, 2012 2:59 pm

-Търся някаква следа от инспирация , но уви напоследък в тези дни е на изчезване. - отвърна Дерек на въпроса и и се усмихна щом чу името и.
Явно бе крайно време да спре да се надува , бе повече от ясно ,че момичето бе разбрала що за самовлюбено същество бе нашият Монро.
След това етикецията му най-накрая се появи , явно за да заличи следите от простащината му и Дерек се наведе леко напред за да целуне деликатно ръката на момичето ... или по-точно богинята.
-А ти ,четеш детски книжки ?! - попита вампира на свой ред и се настани на пейката , като се наведе напред и облегна рамене на коленете си.
Ако трябваше да сме честни Дерек си нямаше ни най-малка представа какво точно търси във Париж , а де не говорим за във Версайския Дворец.

П.П Извинявай че е толкова кратко и скучно , ама тези дни нещо нямам муза ... Версайски дворец 2184292159

by **Charlie Rhodes** Пон Апр 02, 2012 5:38 pm

Тя се усмихна и погледна корицата на книгата си. Всъщност съжаляваше, че от повече от столетие не се бе връщала към именно тази книга.
- Да и не е нещо, от което се срамувам! - предотврати Чарли всеки опит за подигравка, унижение, провокация и каквото и да е друго.
- Всъщност - детските романи, приказки - те са тези, които биха изградили добър характер в едно дете. Колкото до собствената ти инспирация - можеш да последваш примера ми и да отвориш някоя и друга книга.
Чарли бе съвсем откровена - книгите често раждаха страхотни идеи, някои от които водеха до други, още по-велики книги. Не само детските романи, поне при Роудс бе така, че историческите и фентъзи книгите бяха тези, които караха въображението й да работи най-усърдно. Не е като да не е присъствала на повечето от великите исторически събития и да не знае от първа ръка каква всъщност бе истината, но предпочиташе да си я запази само за себе си. По отношение на това можем да кажем, че бе голяма егоистка.