Вход
Top posters
Katherine. (626) | ||||
Serena Van Der Woodsen. (584) | ||||
Alisa Kerr (387) | ||||
Alison Rotwailer. (340) | ||||
Charlie Rhodes (331) | ||||
Barbara. (317) | ||||
Никол Мур (248) | ||||
Caroline Forbes (163) | ||||
Blair Waldorf. (144) | ||||
Dean Winchester (141) |
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 25, на Сря Окт 27, 2021 6:18 am
Katherine Fox.
2 posters
Страница 1 от 1
Katherine Fox.
#Име:
Катерина Фокс.
#Години на героя:
21 / 1927.
#Пол:
Женски.
#Раса:
Древен Вампир /Original vampire/
#Професия:
Занимава се с фотография.
#Външен вид:
Катерина е очарователна брюнетка. Тя има дълги крака,плосък корем и големи месести устни.Походката и маниерите й са повече от изящни.Момичето има много изразителен поглед и красиви сякаш изрисувани вежди.Косата й е кестенява и сравнително дълга.Момичето в повечето случаи я носи изправена или на големи букли.Бузите й имат леко розовеещ цвят.Очите на момичето имат красив цвят,който изсветлява в края.Висока е 1,77 , което често й пречи да носи обувки на висок ток. Участието й в групата на мъжоретките я прави по-грациозна. Всяко едно от движенията й са елегантни и красиви като на професионален модел.
#Характер:
За да опишеш всяка една черта от характера на даден човек, сигурно няма да ти стигне цяла книга. Катерина притежава всички добри черти на хората,примесени с лошото.Въпреки това тя притежава скормонст,доброта,себераздава се..Но естествено това не значи,че не можеш да се опиташ да предадеш поне малка част от необятния океан на характера. Детайлите са важна част от живота на един човек. Някои хора се раждат с изключително ценната способност да се вглеждат в тях и да забелязват и най-малката подробност, а това е изключително важно. Катерина обаче за жалост не беше такъв човек. Тя вижда само най-очевидното,най-същественото и най-важното. Но красотата на детайлите остава необятна за съзнанието на момичето. Песимист или оптимист? Защо трябва да избириш как да гледаш на живота си?! Ако всичко е розово, приятно и хубаво за теб, ти няма да можеш да обърнеш внимание на проблемите си. И то само защото си мислиш, че нямаш такива. Ако мислиш обаче, че всичко в живота ти са само и единствено проблемите, ще пропуснеш красотата на хубавите мигове. Точно по тази причина Кат не е нито едно от двете. Сигурно това, което си мислите е, че думата, която ще използвам е... реалист. Е, ако наистина е така, бъркате. Да си реалист е дори по-лошо от това да си песимист или оптимист. Така просто не виждаш нито хубавите, нито лошите неща виждат само живота. Ако вземем примера с чашата - как песимистите я виждат наполовина празна, а оптимистите наполовина пълна, то реалистите не виждат нищо, те виждат само чаша с вода, нищо повече. Ето затова Катрин просто си живее живота и когато е нужно се радва и изживява хубавите си мигове, а друг път помисля сериозно над това как да се справи с трудностите. Да, за такъв вид хора,а те не са малко, няма точно определение. Но всъщност не е и нужно...Тя никак не е повърхностна и винаги ще направи всичко за приятел-дори да скочи в пламъците,заради такъв.Въпреки това се ядосва лесно и се сърди,като хич не може да и мине лесно..обикновенно вината не е в нея,тя почти винаги е права за всичко.Мисли изключително зряло за възрастта си,но това просто се дължи на нейния житейски опит..
#История:
Катерина била родена в България, 85г. Живяла в забутано и непознато градче за околния свят. Семейството и' не било заможно и богато като другите , били прости селяни - скромни и мили. От вида който помагал на секи с всичко което има. Къщата им не била цяло имение, а просто къща, но много специална къща. Катрин често е била център на внимание без тя да го желае въпреки, че бе обикновено момиче. Бързо се сприятелявала заради омайната си усмивка и положителната енергия, която бликвала от нея като меден ручей, чиито водни коси блестят от слънцето. Но все пак тя не обичала всеки. Често избутвала и не позволявала да открия всичко, което тя всъщност бе като характер.
***
Една тъмна и мрачна вечер всичко се бе променило. Малката Катерина спеше на втория етаж на къщата им. Чу се шум, но крехката душица на Кат не обърнала внимание и продължила да спи. На вън се виеше мрачна буря. Светкавици обагряха потайното небе и правеха нощта още по..още по-зла.Катерина живееше в малкото и добро нейно семейство. Тя имаше един по-голям и храбър от нея брат, който би дал живота си, за да остане малката Кати жива, майка и баща. Долният етаж на къщата им бил много голям, защото там живеели майката, бащата и брата на Катерина. Малкото момиченце не се страхувало от нищо, но мисълта, че тя спеше съвсем сама в една единствена стая на втория етаж бе ужасяваща и още по-ужасяваща в този ден. От челото на Кат бълваше пот и тя се мъчеше в своя кошмар.
Тя плуваше във водата и единственото нещо, което виждаше беше тавана. Изведнъж всичко потъмня. Наоколо настана истински мрак, а тя падаше надолу във водата. Мъчеше се да отвори очите си, но те бяха залепени от силата, която я буташе и буташе навътре към бездната, където най-вероятно щеше да умре. Започна да се дави във водата и от страх, и от безсилие. Всичко около нея затихна и когато най-накрая успя да отвори своите очи тя падаше надолу давеща се, а под нея плуваше една кърваво червена акула, която държеше нещо в устата си. Когато тя се приближи към момиченцето, Катерина видя, че това всъщност е крак и изкрещя като почна да се дави и да пада още повече на дъното докато акулата се виеше около нея.
Изведнъж далечен глас се чу да викна името и' и момичето с трясък се събуди.
- Катерина! - подвикна и' брат и' като се опита да я изправи. - Добре ли си? Ти викаше!
Момичето огледа стаята още докато в ума и' още плуваше акулата. После погледът и' се плъзна по часовника върху, който се четяха ясно числата 00:47.
- Батко, къде съм? Страх ме е, батко .. - продума тя в шок и седна на леглото, за да прегърне уплашено батко си.
- Спокойно. Искам само и единствено да си спокойна..Чу ли? - каза той с мек и топъл глас на малката Катерина. - Това бе само кошмар. Спи спокойно Кати! - каза той и излезе от стаята на Катрин, като тя го изпращаше с поглед. После когато чу трясъка на вратата се изправи и се приближи към огледалото. Да, там се виждаше онова бледо малко момиченце Катерина. Тя имаше кестенява коса и шоколадови очички, в които се четеше страх и крехкост. Носеше жълта нощничка и заешки пантовки. Изглеждаше толкова невинна, което донякъде си и бе вярно. Тя беше на девет годинки, а брат и' на деветнадесет. Засега единственото, което наистина имаше значение бе да си легне. Тя точно това направи и този път спа без кошмари. Не подозираше за опастността извън собствената си стая и докато тя спеше брат и' извика от болка - момичето не го чу нито пък и родителите и’.
Будилникът грубо извъня и сънливата малка ръчичка на Катерина се показа от завивките. След което стана и отиде до тоалетната. Взе си душ и си изми зъбите. Денят започна съвсем нормално, но малкото момиче нямаше и представа какво я очаква. Облече се с тениска и остана по гащички - така винаги правеше в най-мързеливия ден - неделя. След което намъкна заешките пантофи и открехна врата. В следващия миг се чу ужасен писък. Ужасена Катерина гледаше надоло пищейки взирайки се в лицето на брат си. Тялото бе полято обилно с кръв, а юмрука му бе свит.
- Бате! Събуди се бате! - крещеше неудържимо малкото момиче разтърсвайки брат си. Юмрука му се отвори и от там изпадна малко почти скъсано листче. Имаше две три капки кръв и Катерина се страхуваше да го отвори , прибра го, за да не го видят другите и започна през сълзи да вика:
- Мамо! Тате! Бате не се събужда! Лежи! - крещеше тя повтаряше думите около сто пъти, но никой не идваше. Малката Катерина не знаеше, че снощи в къщата са били само тя и брат и'. Майка и' и баща и' бяха мъртви, но слава богу далеч от къщата.
Накрая когато никой не идваше, Катерина се отдръпна в стаята си и заключи вратата набързо. Извади едни свещи и ги запали. Подреди ги в кръг и загаси осветлението. Седна в кръга и извади изпомачканото листче с петна от кръв. Накрая в памет на брат си извади кураж и го отвори. Там имаше красиво нарисувана акула набързо оцветена с червен пастел. Единят пламък изгасна и Катерина си спомни за съня, който имаше. После премести погледа от акулата и там с красив и спретнат подчерк бяха написани две изречения първото се връзваше с акулата то гласеше “ Акула Маниака “. Второто малко по забързано гласеше “ Следвай Сънищата “. Уплашена Катерина сложи листчето над пламъка и започна да гледа как то изгаря. Когато във въздуха се издигна миризма на изгоряло свещите изведнъж угаснаха. Нещо мокро се плъзна по пода и в следващия момент врата, която водеше към банята на Кати се отвори. За секунди нещо я сграбчи. Катерина почувства макар и за кратко болка пронизваща я отвътре...
#Снимка и известна личност, която използвате:
Меган Фокс
#Допълнително:
- има талисман, който да я предпазва от заклинания, магии и слънчеви лъчи;
- понякога прекалява с пиенето;
- пуши, но все пак рядко;
- присъства на всеки купон.
#Местоживеене:
В квартал "Халите"
Катерина Фокс.
#Години на героя:
21 / 1927.
#Пол:
Женски.
#Раса:
Древен Вампир /Original vampire/
#Професия:
Занимава се с фотография.
#Външен вид:
Катерина е очарователна брюнетка. Тя има дълги крака,плосък корем и големи месести устни.Походката и маниерите й са повече от изящни.Момичето има много изразителен поглед и красиви сякаш изрисувани вежди.Косата й е кестенява и сравнително дълга.Момичето в повечето случаи я носи изправена или на големи букли.Бузите й имат леко розовеещ цвят.Очите на момичето имат красив цвят,който изсветлява в края.Висока е 1,77 , което често й пречи да носи обувки на висок ток. Участието й в групата на мъжоретките я прави по-грациозна. Всяко едно от движенията й са елегантни и красиви като на професионален модел.
#Характер:
За да опишеш всяка една черта от характера на даден човек, сигурно няма да ти стигне цяла книга. Катерина притежава всички добри черти на хората,примесени с лошото.Въпреки това тя притежава скормонст,доброта,себераздава се..Но естествено това не значи,че не можеш да се опиташ да предадеш поне малка част от необятния океан на характера. Детайлите са важна част от живота на един човек. Някои хора се раждат с изключително ценната способност да се вглеждат в тях и да забелязват и най-малката подробност, а това е изключително важно. Катерина обаче за жалост не беше такъв човек. Тя вижда само най-очевидното,най-същественото и най-важното. Но красотата на детайлите остава необятна за съзнанието на момичето. Песимист или оптимист? Защо трябва да избириш как да гледаш на живота си?! Ако всичко е розово, приятно и хубаво за теб, ти няма да можеш да обърнеш внимание на проблемите си. И то само защото си мислиш, че нямаш такива. Ако мислиш обаче, че всичко в живота ти са само и единствено проблемите, ще пропуснеш красотата на хубавите мигове. Точно по тази причина Кат не е нито едно от двете. Сигурно това, което си мислите е, че думата, която ще използвам е... реалист. Е, ако наистина е така, бъркате. Да си реалист е дори по-лошо от това да си песимист или оптимист. Така просто не виждаш нито хубавите, нито лошите неща виждат само живота. Ако вземем примера с чашата - как песимистите я виждат наполовина празна, а оптимистите наполовина пълна, то реалистите не виждат нищо, те виждат само чаша с вода, нищо повече. Ето затова Катрин просто си живее живота и когато е нужно се радва и изживява хубавите си мигове, а друг път помисля сериозно над това как да се справи с трудностите. Да, за такъв вид хора,а те не са малко, няма точно определение. Но всъщност не е и нужно...Тя никак не е повърхностна и винаги ще направи всичко за приятел-дори да скочи в пламъците,заради такъв.Въпреки това се ядосва лесно и се сърди,като хич не може да и мине лесно..обикновенно вината не е в нея,тя почти винаги е права за всичко.Мисли изключително зряло за възрастта си,но това просто се дължи на нейния житейски опит..
#История:
Катерина била родена в България, 85г. Живяла в забутано и непознато градче за околния свят. Семейството и' не било заможно и богато като другите , били прости селяни - скромни и мили. От вида който помагал на секи с всичко което има. Къщата им не била цяло имение, а просто къща, но много специална къща. Катрин често е била център на внимание без тя да го желае въпреки, че бе обикновено момиче. Бързо се сприятелявала заради омайната си усмивка и положителната енергия, която бликвала от нея като меден ручей, чиито водни коси блестят от слънцето. Но все пак тя не обичала всеки. Често избутвала и не позволявала да открия всичко, което тя всъщност бе като характер.
***
Една тъмна и мрачна вечер всичко се бе променило. Малката Катерина спеше на втория етаж на къщата им. Чу се шум, но крехката душица на Кат не обърнала внимание и продължила да спи. На вън се виеше мрачна буря. Светкавици обагряха потайното небе и правеха нощта още по..още по-зла.Катерина живееше в малкото и добро нейно семейство. Тя имаше един по-голям и храбър от нея брат, който би дал живота си, за да остане малката Кати жива, майка и баща. Долният етаж на къщата им бил много голям, защото там живеели майката, бащата и брата на Катерина. Малкото момиченце не се страхувало от нищо, но мисълта, че тя спеше съвсем сама в една единствена стая на втория етаж бе ужасяваща и още по-ужасяваща в този ден. От челото на Кат бълваше пот и тя се мъчеше в своя кошмар.
Тя плуваше във водата и единственото нещо, което виждаше беше тавана. Изведнъж всичко потъмня. Наоколо настана истински мрак, а тя падаше надолу във водата. Мъчеше се да отвори очите си, но те бяха залепени от силата, която я буташе и буташе навътре към бездната, където най-вероятно щеше да умре. Започна да се дави във водата и от страх, и от безсилие. Всичко около нея затихна и когато най-накрая успя да отвори своите очи тя падаше надолу давеща се, а под нея плуваше една кърваво червена акула, която държеше нещо в устата си. Когато тя се приближи към момиченцето, Катерина видя, че това всъщност е крак и изкрещя като почна да се дави и да пада още повече на дъното докато акулата се виеше около нея.
Изведнъж далечен глас се чу да викна името и' и момичето с трясък се събуди.
- Катерина! - подвикна и' брат и' като се опита да я изправи. - Добре ли си? Ти викаше!
Момичето огледа стаята още докато в ума и' още плуваше акулата. После погледът и' се плъзна по часовника върху, който се четяха ясно числата 00:47.
- Батко, къде съм? Страх ме е, батко .. - продума тя в шок и седна на леглото, за да прегърне уплашено батко си.
- Спокойно. Искам само и единствено да си спокойна..Чу ли? - каза той с мек и топъл глас на малката Катерина. - Това бе само кошмар. Спи спокойно Кати! - каза той и излезе от стаята на Катрин, като тя го изпращаше с поглед. После когато чу трясъка на вратата се изправи и се приближи към огледалото. Да, там се виждаше онова бледо малко момиченце Катерина. Тя имаше кестенява коса и шоколадови очички, в които се четеше страх и крехкост. Носеше жълта нощничка и заешки пантовки. Изглеждаше толкова невинна, което донякъде си и бе вярно. Тя беше на девет годинки, а брат и' на деветнадесет. Засега единственото, което наистина имаше значение бе да си легне. Тя точно това направи и този път спа без кошмари. Не подозираше за опастността извън собствената си стая и докато тя спеше брат и' извика от болка - момичето не го чу нито пък и родителите и’.
Будилникът грубо извъня и сънливата малка ръчичка на Катерина се показа от завивките. След което стана и отиде до тоалетната. Взе си душ и си изми зъбите. Денят започна съвсем нормално, но малкото момиче нямаше и представа какво я очаква. Облече се с тениска и остана по гащички - така винаги правеше в най-мързеливия ден - неделя. След което намъкна заешките пантофи и открехна врата. В следващия миг се чу ужасен писък. Ужасена Катерина гледаше надоло пищейки взирайки се в лицето на брат си. Тялото бе полято обилно с кръв, а юмрука му бе свит.
- Бате! Събуди се бате! - крещеше неудържимо малкото момиче разтърсвайки брат си. Юмрука му се отвори и от там изпадна малко почти скъсано листче. Имаше две три капки кръв и Катерина се страхуваше да го отвори , прибра го, за да не го видят другите и започна през сълзи да вика:
- Мамо! Тате! Бате не се събужда! Лежи! - крещеше тя повтаряше думите около сто пъти, но никой не идваше. Малката Катерина не знаеше, че снощи в къщата са били само тя и брат и'. Майка и' и баща и' бяха мъртви, но слава богу далеч от къщата.
Накрая когато никой не идваше, Катерина се отдръпна в стаята си и заключи вратата набързо. Извади едни свещи и ги запали. Подреди ги в кръг и загаси осветлението. Седна в кръга и извади изпомачканото листче с петна от кръв. Накрая в памет на брат си извади кураж и го отвори. Там имаше красиво нарисувана акула набързо оцветена с червен пастел. Единят пламък изгасна и Катерина си спомни за съня, който имаше. После премести погледа от акулата и там с красив и спретнат подчерк бяха написани две изречения първото се връзваше с акулата то гласеше “ Акула Маниака “. Второто малко по забързано гласеше “ Следвай Сънищата “. Уплашена Катерина сложи листчето над пламъка и започна да гледа как то изгаря. Когато във въздуха се издигна миризма на изгоряло свещите изведнъж угаснаха. Нещо мокро се плъзна по пода и в следващия момент врата, която водеше към банята на Кати се отвори. За секунди нещо я сграбчи. Катерина почувства макар и за кратко болка пронизваща я отвътре...
#Снимка и известна личност, която използвате:
Меган Фокс
#Допълнително:
- има талисман, който да я предпазва от заклинания, магии и слънчеви лъчи;
- понякога прекалява с пиенето;
- пуши, но все пак рядко;
- присъства на всеки купон.
#Местоживеене:
В квартал "Халите"
Katherine Fox.- Original Vampire
- Брой мнения : 101
Join date : 01.04.2012
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Съб Юли 28, 2012 12:28 am by Дерек Вон Монро.
» Себастиян Клейтън
Вто Юни 12, 2012 4:33 pm by Себастиян Клейтън
» Смяна на лик/име.
Вто Май 15, 2012 7:02 pm by Alison Rotwailer.
» I feel you close, I feel you breathe And now it's like you're here You're haunting me.You're the reason that we started this fight
Чет Апр 26, 2012 8:36 pm by Serena Van Der Woodsen.
» Ария Мономъри
Нед Апр 15, 2012 1:56 pm by Serena Van Der Woodsen.
» Айфеловата кула
Пет Апр 13, 2012 10:47 am by Amelie
» Търся си другарче за РП.
Вто Апр 10, 2012 6:41 am by Amelie
» Търся си...
Пон Апр 09, 2012 10:50 am by Caroline Forbes
» Имение "Castillo Caribe"
Пон Апр 09, 2012 9:42 am by Amelie