Балната зала за Масово РП

Бях се разбрал да се видя с Алисън на някакво парти вечерта.Не си падах по тези богаташки истории,но все пак Ал щеше да бъде там,а си умирах от желание да я видя.Не се бяхме виждали от седмици,а доста беше започнала да ми липсва.Вярно,че с нея все се карахме,но после се сдобрявахме,което беше най-хубавата част.По принцип мразех да споря.Е,единствено със сестра си,но тя беше отеделен случай.
Дойде време да обличам костюма си.Типичният костюм..черно сако и панталони,бяла риза и черна вратовръзка.Не можех да се възприема много в този вид,но трябваше да се свиква.
Взех колата си и малко по-късно бях пред огромната сграда.Промъкнах се някъде измежду звездите явно на червения килим и влязох в залата,която беше претъпкана с хора.Започнах да получавам фобия вече.Огледах се по-внимателно и видях Алисън.Изглеждаше страхотно!Както винаги де..
-Хей!
Ухилих й се и я прегърнах.
-Изглеждаш невероятно!
Смигнах й и си взех питие от минаващия покрай мен сервитьор с една табла с шампанско.

Самара и Райли цял ден ми пилиха на главата,че трябва да ида на бала. Тези двамата наистина знаеха как да извадят душата на човек.Не им бях казвала за онзи случка с Клаус,една от многото причини да не искам да ходя никъде. Когато най-накрая склоних ме изведоха на пазар. Много мразех да се мотая из магазините,а познайте! точно това стана цели 4 часа избирахме една рокля. Краката ми вече не ме държаха,а пък по-късно бях на бал. Бе направо абсурдно. След това ме заведоха на фризьор,който посипа декоративни бели цветчета из косата ми,както и доста лъскунки. След това отново ме завлякоха в къщи където облякох роклята си ,сложих обувките си и излязох пред тях. все едно бяха на някакво модно шоу. Решиха да се пошегуват,карайки ме да се завъртам насам натам няколко пъти,докато не им казах по най мил начин къде да отидат. Самара тръгна понеже си имаше собствен кавалер,а Райли отиде по някаква работа,нямало да идва въобще. Отново останах сама и онова чувство на несигурност отново ме превзе. Имах чувството че онзи русокосият щеше да изскочи от някой ъгъл. Когато бе време лимузината,която бях поръчала дойде,пътят общо взето бе нормален. Щом влязох видях много познати лица. Серина. Помахах й и се усмихнах. след това се добрах до мястото с напитките,избирайки една от всичките чаши. Щом се обърнах погледа ми попадна върху не кого да е.. ами върху Клаус. Премигнах няколко пъти и се смръщих,реших да се слея с огромната тълпа,за да не се налага да разговарям с него. Никога нямаше да му простя това което направи.

Alison Rotwailer. написа:-Изглеждаш невероятно
Каза той и си взе едно питие от сервитьора , който минаваше покрай нас ..
Отпи от него и погледна към Алисън.Аах тази негова усмивка,просто разтапяше Алисън.
- Е ти как си Ал?Как е живота?
- Знаеш как е , едно и също , а при теб?
Алисън го огледа от горе до долу .. както винаги си беше секси .. Кой ли не мечтаеше за една свясна среща с Дийн Уинчестър? Та той беше един от мъжете мечта ..
- Знаеш как е при мен!
Отвърна той самоуверено и се усмихна ... Ал обърна погледа си на другата страна .. Не искаше погледите им да се зачисат , не искаше да види как един демон се изчервява от един смъртен .. - това просто не беше за вярване , особено за кучка като нея ..

-Е,да.Ти си си супер,няма какво да ти е.
Подмсихнах се и ръката ми мина към талията й,обгръщайки я.
-Да се поразходим?Така и така цяла вечер ще сме тук..
Казах с лека досада,но след това отново й се усмихнах чаровно и отместих един кичур коса,който се спускаше пред лицето й.Беше изумително красива!Не можех да отделя погледа си от нея.
-Хайде да вземем питие на госпожицата.Не може така!Ама че съм и аз..
Завайках се и отново й се ухилих.Взех й една чаша със шампанско и й я дадох с мила усмивка.
-Заповядай.Сега какво ще правим?Знаеш,че не съм добър танцьор така че този вариант се изключва!
Засмях се и я погледнах.

Бал !? Сериозно !? Никълъс съвсем не бе по тези глупави събития, а що се отнасяше до темата.. Ден на земята ? .. Доста глупаво и плоско по мнение на древния, но.. Нима имаше някакъв избор !? Скуката се бе пропила във всеки ъгъл на апартамента му до толкова , че още в пет и тридесет бе навлякъл черният смокинг оглеждайки се в огледалото.. Разбира се, разбира се ! Изглеждаше едва ли не зашеметяващо.. Егото му бе непоносимо и много над нормата на обикновените човешки граждани на Париж..
Старателно паркира колата си и неблагодарно направи знак на горкото момче, което просто се опитваше да му отвори вратата, да се отдръпне.. Не обичаше непознати да се доближават до вещите му, които по една или друга причина бяха прекалено ценни за него..
Влезе в балната зала събирайки всеки един женски поглед.. Забеляза дори красивата си събеседница, която вероятно бе с няколко хилядолетия по - млада от него.. До нея стоеше русокосо момиче.. Ах, русите завинаги щяха да му останат слабост.. Успя да забележи и своя малък ангел.. Барбара.. Тя също бе впила погледа си в него. Никълъс се усмихна самодоволно и тръгна след нея.
- Здравей, отново.. Русокоске.. - промълви и нежно допря устни до ръката й..

Nicholas. написа:..

Всъщност не бях толкова глупава и знаех,че ще ме последва. Но през това време се оглеждах трескаво за Самара,не че това щеше да помогне особено. Не исках никой от познатите ми да знае за Клаус. Ненавиждах факта,че го харесвах и то много. Мразех се заради това,но ангелската ми душа бе такава. Усетих студените му устни върху ръката си. Борех се със себе си.. борех се да не се усмихна,но накрая съвсем лека усмивка пробяга из устните ми. Не отвърнах нищо. смятах просто да игнорирам всеки негов жест,но след известно време стана доста трудно.
- Огледай се.. има толкова много момичета с които можеш да си поиграеш.. Така че заповядай,не искам да те държа само за себе си. - смигнах му и отново бавно тръгнах напред. Толкова ми се танцуваше,но нямаше с кого. След това погледнах към Клаус и извъртях очи.
- Само един танц.. - казах след това. Увих леко ръка около вратът му и започнахме да танцуваме. Оказа се,че танцува невероятно добре. - Той можел и да танцува. - казах шеговито,а след това погледнах очите му. Тези очи които едновременно ме стопляха и пронизваха. С него се чувствах и в безопасност и в опасност.
- Защо толкова настояваш всеки път когато ме видиш да ме заговориш?

- Да, но аз избрах най - красивата.. - подсмихна се и нетърпеливо обви ръка около крехката й снага.. Чаровната му усмивка не закъсня и се разля върху лицето му почти мигновено.. Бе толкова нетърпелив и натрапчив.. Искаше му се да притежава целият свят и донякъде можеше да го постигне..
Танцуваха от онези досадни бавни танци, които по една или друга причина Никлаус владееше отлично.. В крайна сметка му се бе налагало да танцува толкова хилядолетия.. Подсмихна се на шегата й, но така и не каза нищо.. Понякога ставаше твърде заядлив в опитите си да бъде забавен..
Замисли се над неочакваният й въпрос.. Секундите течаха, а той.. Той просто мълчеше.. Дали бе защото наподобяваше съпругата му, или защото търсеше мъст.. В крайна сметка тя нямаше нищо общо с баща си.. Убийство или желание ?
- Нима това те притеснява ? - попита на свой ред.. Тя може би не знаеше, че той все пак е забелязал усмивката й, червенината по бузите й.. Всичко !

Поклатих глава в отрицателен знак. Не особено.. наистина. Част от мен само това и чакаше,а другата просто се дърпаше. След като песента мина освободих Клаус от хватката си.
- Мога да ти помогна.. след онази случка разбрах къде е баща ми. - промърморих с хладен тон. - Но ще е след бала. Сега.. предполагам умееш да забавляваш дамите. Заинтригувай ме. - казах предизвикателно,хващайки го под ръка. Пресегнах се и взех една чаша с уиски от един от келнерите разнасящи най-различни неща.
- Имаш ли някакви хобита,освен отвличането и убиването. - отново имаше шеговит тон,но все пак си бе самата истина. Аз обожавах да пея,но никога не бих пяла пред когото и да е. имах нужда от малко въздух и това си личеше,по някой път не издържах на подобни места. Улових леко ръката на Клаус,така сякаш той щеше да разбере че не се чувствам добре и щеше да ме "спаси".

Все още не можех да осъзная какво точно стана и как от "много си красива" с Ал стигнахме до "обичам те",но пък бях адски щастлив и не можех да сваля глуповатата усмивка от лицето си.
Видях как се притесни от всичко това и от хората,които дойдоха.Беше много сладка,като малко детенце.
Влязохме отново в балната зала и реших да не повдигам въпроса от по-рано за да не се притесни отново.
-Ще ми окажете ли честта?
Попитах сериозно,нищо че отвътре ме напушваше на смях.Подадох ръка към Алисън и след като тя я хвана и притиснах към себе си,обвивайки едната си ръка около талията й,а другата ми ръка държеше нейната.
-Не ми се карай,ако те настъпя.
Изшушнах в ухото й и се усмихнах чаровно.