Мол ''Ravin'' само преди ден...

Носех една малка торбичка в дясната си ръка,напълнена със сладки шоколадови бонбони. Разхождах се из мола,като днес ми беше ден за невероятен и релаксиращ шопинг. Това щеше да ми се отрази много добре,защото не правех аз моделите,а си ги купувах.
Влязох в един магазин за парфюми обичах разните приятни аромати. Пъхнах бонбоните в чантата си,като се избърсах в една кърпичка. Взех си няколко тестери,като започнах да пробвам парфюмите. Някой бяха доста тежки,консултантката се въртеше около мен но не и обръщах внимание.
Стана ми ужасно тежко май бях прекалила с ароматите,за това се преместих в следващия магазин за дрехи.
Тръгнах бавно покрай дрехите,като ги оглеждах. Харесвах лилавите неща,за това извадих една лилава копринена риза. Беше хубава имаше и хубаво деколте. Сложих я в другата си ръка,за да мога да я пробвам по късно.
Имаше доста жени,така беше в този месец на любовта и жените. Те бяха решили да се поглезят,в този празник аз и майка ми бяхме невероятно щастливи. Но сега беше различно,на мен ми беше малко скучно и отегчено.

Отново беше деня, който Алексис не бе запомнила с добро. Никога не се бе чувствала истинска жена, може би защото все още не бе толкова зряла макар и на седем века. Празника свързваше с поредните кървави ситуации в живота си и нямаше воля да ги забрави, но след като вече в този ден беше излязла и се някак си жените по улиците с цветя в ръце я бяха вдъхновили да излезе и тя и да си изкара някакъв по-различен ден. До колко щеше да е хубав и тя не знаеше. Имаше намерение, поне днес да не се забърка в нещо, което е свързано с полицейското управление.
Това не беше в нейн стил, но пък можеше да предпиеме нещо включено с поне малко промяна. Нямаше да и е излизшно, защото и без това си беше адски надута и капризна. Щеше да си бъде сама още векове.. самотата сякаш и беше приятел. Беше свикнала!
Вече вървеше към мола, пристъпвайки бързо като ровеше в портмонето си, за да се увери , че има достатъчно пари. Нямаше да и е трудно да открадне нещо, но за сега изключи този вариант от съзнанието си.
Влезе в огромната лъскава сграда , качвайки се по ескалаторите. В нея се бе пробудило раздразнено чувство, зареди това че това нещо се движеше адски бавно, а хората пред нея не и правеха път да мине. За учудване, просто изчака без да създава проблеми. Качи не втория етаж, където магазин до магазин беше пълен с дамски предмети. Влезе в първия магазин, оглеждайки първо хората, а след това се зае да търси нещо, което да и седи секси. Погледа и след малко бе привлечен от някаква тъмнокоска. Нещо я накра да я заговори и след половин минута седеше срещу нея, правейки се на заинтересована към дрехите.
- Тази рокля няма да ти отива!- каза искренно гледайки цвета, който според Алексис нямаше да подхожда на цвета на кожата на момичето.

Премигнах на парцали,защото някой се осмеляваше да ме критикува,при положение,че аз диктувах модата. Огледах я от главата до петите,обличаше се с вкус но и тя имаше няколко грешки в облеклото си. Въпреки това нямаше да бъда чак толкова лоша и нямаше да коментирам този факт:
-Може да не е за мен,може да е за приятелка.
Казах важно и обърнах гръб,все пак я послушах и я оставих може би не бях толкова вдъхновена от плата. Продължавах да оглеждам но момичето ме преследваше или по скоро вървеше зад мен:
-Не взех роклята,гледаш ме да не сбъркам някъде ли?
Обърнах се към нея,беше сладка но нещо в нея малко ме дразнеше,не знаех какво,беше наистина красива и изглеждаше мило момиче. Тогава усетих силната и енергия,явно бе демон,демонично създание.

Не предполагаше, че ще я послуша. Макар и това, се беше противопоставила на думите на Алексис. Беше достатъчно, защото Еванс искаше да си го изкара на някого, но май щеше да е на дрехите, които опипваше доста грубо.
Нещо я караше да я следва.. о, да.. привличането и към девойките, след като и бе доказано, че няма свестен за нея мъж. Поне можеше да се забавлява, а в подсъзнанието и си намираха място няколко мръсни мисли, относно това как се натискат в съблекалнята. Думите и отърсиха Алексис от мислите и като се загледа в очите , показвайки най-невинния си поглед, който някога можеше да се види у нея.
- Не... интересна си ми.- смигна лекичко и премина пред нея, оглеждайки роклите. Взе една в тъмно лилав цвят и я положи на останалите дрехи, представяйки си девойката в нея. След акто беше уверена, че ще и стои добре натика роклята в ръцете и глядайки настоятелно.
- Ще ти ходи!- кимна убедително и продължи да търси нещо за себе си, но крайчеца на окото и следеше тъмнокоската.

Не се отказа и определено започваше да ми харесва но нямаше да е никак забавно,ако и се подадях напълно. Исках още малко да и остана интересна,за да може все пак нещо да се случва около мен. Нямаше нищо интересно,което да ми се случи днес,така или иначе тя беше тук.
Огледах невинното и лице беше симпатична,красива,чаровна и заинтригуваща.
И все пак роклята бе в любимия ми цвят,огледах я с прецизното си око. В интерес на истината ми харесваше но погледа ми на одобрение бе скрит зад роклята,когато я свалих гледах неодобрително и върнах роклята:
-Не не ми харесва кройката...
Обърнах се,като косите ми се завъртяха с мен. Като разнесе аромата на сладки плодове,това беше моя парфюм,а и като божествено същества винаги носех невероятна свежест.
-Пробвай я ти на теб ще ти отива.

Ръцете на Алексис се бяха свили в юмруци, защото напираше обичайния гняв от недоволство в нея. Роклята и беше харесала, но все пак намери някакъв кусур, което накара Еванс да се почувства глуповато. Взе в ръце отново роклята и я остави на мястото, обръщайки гръб на момичето като заговори докато се отдалечаваше, отивайки към другия край на магазина.
- Този цвят не ми отива!- каза капризно без да я поглежда. Никога не рябваше да приценяваш по външността.. в случая на Алексис тя винаги лъжеше хората, които си даваше изводи от първата среща.
Започна отново да разглежда дрехите, като си беше отделила три чифта дънки, които най-много и харесаха. Нямаше намерение да ги пробва. Искаше да възбуди някакво желание в девойката, а крайчето на окото и я наблюбдаваше от време на време. Виждаше, че има някакъв интерес към нея, което я радваше. Отново се обърна, и щом пголедите им отново се срещнаха, Алекс се усмихна лекичко и мина покрай нея, заставайки на касата за да си плати.

Щом погледите ни се пресрещнаха прелетяха някакви палави изкрички,което беше наистина учудващо,защото рядко харесвах момичета но когато го сторех,беше наистина много хубаво. Все пак се върнах и взех роклята,която тя ми показа,беше наистина хубава,нямаше да я дам на друг. А и ако се поувлечеше,щяхме да имаме сладък спомен. Застанах близо до нея на касата,като другата касиерка взимаше нещата. Погледнах красивото момиче до мен,с бегъл поглед:
-Все пак реших да я взема,за да не я вземеш ти...
Само се бях пошегувала с последното. Взех си нещата и ги сложих в лявата си ръка,а с дясната платих. Минах покрай нея,а ръката ми мина зад кръста и но съвсем нежно и все едно вятър я докосна:
-Ще дойдеш ли да пием кафе?

Алекс се бе облегнала на масата, като следеше продавачката, която маркира дрехите и. Огледа от двете си страни и забеляза как онова момиче, взе отново роклята. Усмихна се лекичко и се зае да плаща. Косата на Алекс се спускаше от двете страни на лицето и, докато тя изважадше от чантата си, портомонето. Беше извадила точно пари и ги подаде на продавачката, която я обслужи доста по-бавно от момичето, което се беше заело да обслужи другата девойка. Усети как ръката и мина покрай тялото на Алекс, което я накара да почувства някакво стягане в корема си. Това значеше, че нещата ще потръгнат точно както тя искаше. Усмихна се вдигайки поглед към нея, щом чак сега беше осъзнала, че роклята наистина и беше харесала. Облиза леко устната си и кимна, в знк на отговор.
- Не се представих.- беше се доближила до момичето като говореше бавно,гледайки в тъмните и очи.- Аз съм Алексис.- усмихна се подавайки ръката си напред.

Е въпреки лошото начало можеше да се получи нещо нищо,че усещах това,че е демон. Взех ръката и в моята,имаше невероятна мека кожа и само това да усетя ръцете и допиращи се до кожата ми,прекара тръпки по цялото ми тяло:
-Аз се казвам Блеар,приятно ми е!
Все пак вметнах но тръгнах бавно към кафенето но я улових за ръката. Не ми се искаше да я пусна сега:
-Ще те почерпя заради хубавата рокля.
Това беше само претекст все още не знаех,дали ме харесва,както аз нея,усещах искри но можеше да е приятелско просто.

Алексис усещаше някакви настръхвания по тялото си само от докосванията на Блеар. От лицето и не се сваляше онази доволна усмивка, а в съзнанието и отново изникнаха някакви мръсни помисли. Винаги е била против, това човек да има мозък и да мисли, но пък без него едва ли се живееше. Кимна отново и смеха и се сля с този на момичето щом намери причина поради, която да я почерпи.
- Само толкова? Заслужавам нещо повече.- каза нагло като и намигна, а след това я излгеда подозрително. Попринцип винаги мислеше за това с какво създание точно спи. Имаше претенции и винаги се сдържаше, макар че сега не искаше да се интересува от нищо... може би пък беш обикновенно. Щеше да го мисли доакто не приключи с нея.

-Да кажем,че така се започва...
Усетих нотката и на къде отиваха нещата,но определено,ако и тя изпитваше това,кафето или шоколада нямаше да е последното което прави за нея. Бавно тръгнаха към близкото кафене,усещах приятния привличащ аромат идващ от Алекс,беше някаква сладка смесица от тукущо изпечен кекс,иска ти се да отхапеш сладката му коричка и да се насладиш на вкусът му. Затворих очи за част от секундата,защото се чувствах малко опиянена. Мигове преди да се окажем пред кафенето отворих очи,отправих ме се към една маса. Търсех маса около нея да няма други хора,малко усамотена и наистина я намерих. Оставих я да се настани,а аз седнах пред нея,за да мога да виждам очите и. Оставих торбите на земята и я изчаках да си поръча но явно не знаеше какво или чакаше мен,за това казах:
-Поръчай си каквото искаш,аз ще си взема горещ шоколад с малко ром и сметана.
Това беше опасна и гореща комбинация,сгряваше тялото и до някъде и препалваше други чувства.

Алексис извърна леко погледа си настрани, за да се опита да открие някакво чувство в очите на момичето. Усети как с всеки еидн поглед усеща все повече удоволствие, а търпението и скоро щеше да се изпари.
Следваше я като малко кученце, като вървеше съвсем спокона до нея, без да обели и думичка. Облиза леко устните си и се намести на мястото си щом намериха място в кафенето. Ръката на Алекс минаваше по бедрото и, опитвайки се да се успокои, защото усещаше огромно чувства на възбуда, а не искаше да се излага пред момичето, ако тя не я приемаше по този начен. Отплесна отново поглед към малката брушурка на която бяха написани питиетата и щом момичето се приближи, за да вземе поръчките, Алекс беше готова с поръчката си.
- Едно капучино.- усмихна се, а след това се отмести, ставайки от мястото си.- Извини ме.- смегна лекичко и се запъти с бърза крачка към тоалетните. Влезе в една от кабинките и седна на седалката опитвайки се да не мисли за това, от което имаше нужда.

Не знаех защо стана толкова бързо,не знаех,какво и става излетя,като торпедо напред. Изчаках малко но тя се забави. Станах и тръгнах към тоалетната,тя още не бе излязла. Огледах се да видя обувките и,накрая ги намерих,почуках на вратата:
-Алекс добре ли си?
Сложих ръка на вратата,притеснявах се за нея:
-Можеш да ми споделиш,ако нещо те тревожи.
Отдръпнах се от вратата,за да не ме удари,ако реши да излезе. Седнах на бар плота,бях с пола и тя малко се надигна на горе:
-Знам,че не започнахме добре но роклята е наистина хубава и имаш вкус,не исках да те засегна.

Минаха около десетина минути. Капучиното и сигурно вече беше истинало. След малко чу как някой отваря вратата и се оттърва от мислите си. Беше Блеър. Сви краката си, и вдигна поглед към вратата. Знаеше, че е там. Започна да говори, а Алексис извъртя недоволно очи. Да, колко бързо променяше настроенията си, не беше истина.
- Знам, че имам вкус!- каза нахално и самоуверено като преметна кичур от косата си назад. Прехапа отново устната си. Беше човешко вече да не е привлечена от мъжкия пол, но по този начин ограничаваше много неща в живота.
- Имам лек проблем с привличането.- засмя се. Може би момичето щеше да го приеме като поредната шега. Стана от капака на тоалетната и отвори предпазливо вратата. Щом видя голите и крака отново онова чувство се завърна.
- За това говоря.- повдигна вежди и се приближи като следеше платта и. Пусна водата и изми ръцете си като се погледна в огледалото. Не трябваше да изглеждаше тъжна, защото не бе...
Отново я погледна и се усмихна съвсем леко,а ръката и мина по голото бедро на новата и приятелка като се прехапа устната си, отдръпвайки се назад.

Тръпки побиха цялото ми тяло,когато ме докосна по бедрото,кожата и бе наистина невероятна,а ръцете и много нежни. Загледах се в очите и,като от моите имаше пламъче,палаво пламъче. Но тя се отдръпна,за миг на мястото на ръцете и усетих студ,някаква празнина,все едно не можех без да ме докосва. Стъпих на земята,токчетата ми изтракаха почти един след друг. Тя се бе опряла на вратата,бавно се приближих,отметнах едно непокорно кичурче,което хвърляше сянка върху лицето и:
-Аз нямам проблем да се чувствам привлечена от теб,ти си наистина много красива и умна.
Можех да усетя аромата,туптенето на сърцето и:
-Но не искам да те отблъсна,с това което искам или те желая. Искам да си с мен по дълго,да си край мен. Стига и ти да го искаш,не искам една нощ да провали всичко,а и не знам дали би искала това.

Мърдаше все по-назад, но момичето се приближаваше, сякаш всичко беше взаимно. Алексис не прикри доволното си изражение и щом усети невероятната близост се усмихна прехапвайки устната си отново.
Дали говореше наистина сериозно. За Алекс нямаше никакъв проблем, ако просто се забавлява еднократно, но ако и харесаше щеше да го повтаря докато не и писне, а това никога не и било писвало.
- Коментари.- прехапа отново устната си като се залепи а стената гледайки към дълбоките очи на момичето. Имаше искрички, които я привличаха още повече. Харесваше някой да сипе комплименти относно външния и вид, но не беше научена да отвръща със същото.
- Некей живеем за мига. Не знаем какво ще се случи, а и французите ще ни приемат странно. Нека го пазим в тайна.- кимна лекичко, а след това я погледна въпросително, за да разбере да ли е съгасна. Беше леко нагло от нейна страна, но не знаеше какво ще е чувството, за да каже нещо и да с държи на думите. Искаше да е сериозна, но при тези обстоятелства не можеше.

Бавно се отдръпнах,беше права може би бе просто увлечение но истината бе,че ако позволя на това увлечение да продължи дълго щях да хлътна. Застанах на плота,като сложих ръцете си от страни на мивката,погледнах се в огледалото но я виждах още в отражението на огледалото.
-Може би си права но знам,че ако се поддам на този миг,ще се увлека наистина много,а ти бързо,ще ме заместиш с някой друг.
Свалих поглед към капещата мивка,чувствах хлад:
-Не ме разбирай погрешно не искам нищо от теб,за мен няма проблем да имам връзка с жена все пак съм богиня на любовта,аз подхранвам всяка любов. И обичам всяка любов.
Обърнах се към нея и я погледнах:
-Само за един път ли искаш да сме заедно или искаш да си останем приятелки?