Night Club"JACK"

След като предната вечер с Джон си бяхме пийнали ставането на другия ден беше едно от най-трудните неща,които някога бях правил.Едвам се надигнах от леглото,почесах се зад врата и последва доста продължително прозяване.Чакаше ме нощна смяна в бара..не ги обичах особено,обикновено тогава имаше най-много сбивания и тем подобни,но вече бях свикнал и не го приемах на сърце.
Облякох една черна тениска и тъмни дънки,оформих небрежно косата си,взех коженото си яке и се отправих към бара.След минути пристигнах и поех смяната си.Всичко беше както обикновено,даже бих казал че нямаше много хора.Сигурно вече беше около 00 часа и в бара влезе едно момиче,което буквално събра погледите на всички мъже в залата.И не кое да е момиче,а Самара.Усмихнах се доволно и я погледнах.

Докато Сам разхождаше токчетата си докато дойде до бара изгледах на кръв всички мъже,които я гледаха толкова мръснишки,че чак мен ме хващаше срам.Погледът ми говореше"Не си го и помисляйте,убивам за нея!" И така и си беше,Самара беше сигурно единственото момиче,което можеше да ме търпи,да прекарва с мен пиянските нощи,да не ми се кара,когато псувам ии дам..също така понякога да ми доставя едно определено удоволствие,което определено ми харесваше.Беше да кажем..пламенно момиче.
След поздрава й се подсмихнах,взех една чаша и й налях бърбън,обичайното.Сервирах го пред нея,слагайки ръце на бара.
-Как сме тази вечер?Като изключим,че си красива както всяка друга вечер.
Подкачих я и се усмихнах доволно.

За скромните ми 23 години изглеждах определено добре,знаех че съм..как да го кажа..магнит за жените,да,знам и че съм скромен.Но понякога,във вечери като тази,изглеждах наистина уморен и изтощен.И как не?!След снощната вечер нямаше шанс да блестя като слънце и да съм свеж.Сигурно бях погълнал толкова алкохол,колкото в бара.Е добре де,не чак толкова.Ако беше толкова щях да съм ритнал камбаната досега.
-Хм..тежка нощ,Барби..
Барби..виках й така заради..заради всичко,което беше.Красива,не просто красива,уникално красива,заради понякога хапливият й характер и..всичко.Да кажем,че си беше моето барби.
Проследих погледа й и видях как две момичета на една маса си шушукат и ни сочат.Да..често се случваше да ни помислят за двойка със Самара,бях свикнал вече.Но погледът й ме накара да се засмея.Ах това момиче как можеше да таи толкова злоба..
-Дали знам какво си мислиш?
Подсмихнах се и лекичко хванах брадичката й с пръсти,обръщайки главата й към моята.
-Не бъди лоша..
Усмихнах се мило.На бара седнаха някакви момчета,извикаха ме и взех поръчката им.След минути им сервирах алкохола и отново се върнах при Самара.

-Разбирам,че ме обичаш и съм толкова секси,че чак те хваща яд,но не е нужно да си представяш как убиваш онези двете.-засмях се-Шегувам се де..-допълних.Взех си една чаша и си налях уиски.А уж нямаше да близвам алкохол в близките дни..ада бе.Сякаш не се познавах..Пияндурник си бях.
-Какво става с теб?
Попитах и отпих от чашата с уиски.Не беше лъжа,че тази вечер Самара беше някак странно красива.Бялото наистина й отиваше.Не можех да отлепя очи от нея,че чак лепнах глуповатата си физиономия като не спирах да я зяпам.Честно понякога изглеждах като пълен кретен.
-Много си красива.
Изтърсих по средата на разговора,а след това се засмях неловко,почесвайки се зад врата.Добре че дойдоха клиенти да се измъкна от ситуацията,че иначе..Сервирах поръчките им и отново се върнах към Самара с глуповата усмивка.

П.П.-Сори,че е кратко..

-Ей!
Възпротивих се щом ми взе чашата с уискито,но пък беше права.Не биваше да пия на работното място..току-виж се вясне "страхотният" ми шеф.Как го мразех този дебел глупак..както да е.Не исках да си развалям настроението сега.
Върнах се при Барби и дори нямах възможност да реагирам,тя направо ми налетя,което пък изобщо не ми пречеше,даже обратното.Отвърнах на целувката й,а накрая езичето ми лекичко облиза долната й устна.Погледът ми падна на двете момичета,които вече бяха позеленели от яд.Но след като чух думите на Самара се засмях.
-То..абе как..сигурно от жегата!Ми да..виж колко е горещо!
Казах и свалих якето си веднагически,захвърляйки го на един стол до мен от вътрешната страна на бара.
Защо ми беше неловко от нея не можех да си обясня.Такъв си бях..объркан.

Трябваше да спра да се държа като глупак,все едно сега се запознавах със Самара,та ме хващаше срам.Нещо тази вечер не ми беше наред..сигурно от преумора.Нямах търпение вече да свършвам проклетата смяна и да легна в леглото си и да не стана цял ден.
Мислите ми бяха прекъснати от гласът й в ухото ми..ах този изкусителен глас..А и аз с моите перверзии..бих я награбил още сега,но нали трябваше да съм културен човечец и да се държа прилично.
Целунах устните й,накарая леко захапвайки долната й устна.След целувката се усмихнах и й намигнах като поставих един пепелник пред нея и казах:
-Не я спря тая отрова...
Визирах цигарите,не че ми пречеше дима или нещо от сорта,просто мислех за нея,въпреки че знаех,че не може нищо да й навреди,беше вампир все пак.Но грижовен си бях какво да се прави..

Разбира се,че щеше да издиша дима точно срещу лицето ми,винаги го правеше,но на мен не ми пречеше и без това в този бар дробовете ми вече се бяха задръстили.
Плъзнах ръката си нагоре по нейната като движението беше съвсем леко и нежно.Хванах лицето й с ръка,а с другата извадих цигарата от устните й,сложих я на пепелника и допрях устни до нейните,гледайки я палаво.
-Моят порок..си ти.
Езичето ми си проправи път между устните й и се заигра с нейния в доста продължителна целувка.
-И алкохолът,разбира се.
Допълних към края на целувката,а в този миг се появи шефа ми.Гнусен тъпанар..
-Дийн!Колко пъти трябва да ти повтарям да си вършиш работата,а не да се занимаваш със странични неща!
Скастри ме той,отдръпнах се от Самара,взех една чаша,напълних я с уиски,едно от най-скъпите и я ливнах директно в лицето му.
-Върша я,заповядайте шефе.
Казах като се подмсихнах,сдържайки се да не се разхиля при тъпата му физиономия,а бузите му станаха като рак червени.
-Свърших си работата,сега имам по-важна.
Казах грабвайки якето си и хванах Самара за ръката,излизайки от бара.

Мелиса беще от едва три дена в Париж и вече усещаше, ужасното еднообразие от настаняването си в къщата, която взе под наем. Не можеше да се похвали с абсолютно нищо. Дори можеше само да се оплаква от живота, който беше решила да води след като според нея, беше убила някак си някакво момиче. Това беше подигравателно! Как можеше да няма никой, който да и прелее малко ум в иначе празната тиква и да я съвсземе от шока, който не и бе нужен. Не можеше да промени съдбата.
Друг въпрос е това, че се държеше през цялото време като някоя повлекана, сякаш идва от друга планета. Истината си беше, че Стивънс беше ужасно неорентиране. Дойде тук, защото помнеше, че за първи път дойде на гости при роднини, които обаче вече не помнеше. Какво ли се беше случило с тях? Не я вълнуваше особенно.
Вървеше по булеварда, за да стигне до близкия бар, на който вече беше редовен клиент. Нямаше никакво време. Беше прекалено заета да седи в бара до пет сутринта и да се налива с водка, като си превъртяше спомените от случилото и се в Ел Ей. А после се прибираше, преспиваше целия ден и отново се приготваше за парти. Беше спала едва три часа, което на нея до никъде не и стигаше. Определено сега щеше да се събуди в задименото помещение. Престъпваше бавно и съвсем нормално разминавайки се с французите като ги поглеждаше почти незабалежеми, сякаш правеше някакъв избор, с кой тази вечер да се потъркаля някъде. Чувстваше огромна нужда, зареди первезното и подсъзнание.
Подсмихна се победоносно щом огромни надпис на клуба се откри пред лицето и още по-горделива и стана усмивката щом забеляза колко много се бяха набутали за да влязат. Беше влязла от задния вход, защото мислеха, че е преклаено малка за такива места и не я пускаха, макар че не бе никак малка, а и бармана вече помнеше изражението и идеално. Влее в шумното заведение и задвижи тялото си в такт с музиката взимайки нечие питие от близката масичка и на екс изпи количесвото вътре. Да проблеми с алкохола! Но на никого тук не му пукаше!

Тялото и не преставаше да се движи в ротъм с музиката, доакто около нея някакви момчета я бутаха, отърквайки телата си в нейното. Не беше истина колко бавно пиеше втората чашка. Може би с всяка вечер, все повече не издържаше на алкохола. Беше сигурна, че ще се върне пияна, щом още сега се чувстваше замаяна. Почна нова песен, доста по-бърза, а зведнъж някой най-нахално взе от ръцете на Лиса чашата със силния алкохол. Имаше чувството че пред нея сега седи майка и и карайки и се заради това, че изглеждаше повече от отчаяно. Добре, че не беше майка и де, иначе щеше да се хвърли от някой мост. Спря всичките си движение и се вгледа в русокосата, секси мадама към която ледаха група момчета. Беше доста по-висока от Мелиса и изглеждае много по надута, но това не спря героинята ми да си изкаже мнението. Това имаше дълги крака, уникално и привлеателно излъчване не и даваше повод да прави каквото си иска.
- Сляпа ли си! Бара се намира на една крачка от тук. Там където са и онези загубеняци. Сигурно ще ти платят много за някаква услуга.- остроумно и раздразнено заговори, намеквайки и нещо за уличници и повдигна брадичката си минавайки покрай нея. Облиза устните си и се настани на бара, облягайки лакти като си поръча двойно уиски.

Краката и пристъпваха пренасяйки тежестта от тялото и ту на единия, а после и на другия. Ръката и държеше чашата като я надигаше от време на време докато наблюдаваше хората,около които беше допреди малко. Все още се чувстваше ядосана зареди отрепки като блондинката. Не можеше още от сега да си създава някакви впечетления за нея, но определено с това голямо самочувствие което мъкнеше със себе си, можеше да мисли само едно, а именно че е надуто и разглезено богаташче, което е свикнало да има всичко на готово. Едната чаша беше на превършване. Без дори да каже на бармана, щом и последната капка бе изпита Мелиса плъзна ръка по плота и се добра и до другата, а крайчеата на устните и се разтегнаха в благодарна усмивка. Отново започна да пие, докато след малко чу едва едва нечий глас. Само по думите които бяха изрекани, можеше да познае с кого си има работа. Да, определено беше останала с грешно впечетление, след като сега тя изглеждаше доста по-добронамерена. Или не.. нямаше да прибързва със заключенията.
Думите и накараха сините очите на Мелиса да придобия онзи надменен вид, докато зъбите и се стискаха, за да се сдържи и да не каже нищичко. Но не можеше!
- С изключението, че не съм при тях. Ти май си се запътила натам! Върви!
Думите и звучаха като изгонване. Сякаш това място беше резервирано само за Мел. Показа чрез леко кимане към момчетата и отново разгледа безчувствено тялото и.