Ресторант "L’Oulette"

Наистина няма нищо по хубаво от една приятна вечер с шампанско и една приятна вечеря. Е,щеше да е още по приятно,ако не я карах сама но моите приятелчета се бяха попиляли някъде и не ги намирах.
Влязох в ресторанта,като ме познаваха,пазеха ми маса. Беше много мило от тяхна страна. Взеха ми бялото яке и ме съпроводиха до масата. Мило и добро обслужване,напомняше ми за ресторантите преди двете световни войни. Наистина бяха шикозни места и с тези дълги рокли. Е очарованието се бе загубило,но въпреки това,щях да прекарам една приятна вечер.
Веднага наляха охладено шампанско. Усмихнах се на сервитьора,щях да му помогна по късно,като засиля връзката му с приятелката му. Огледах менюто но май,щях да го карам само на десет,не ми се ядеше нищо солено за това си поръчах ягодов сладкиш и малко плодове.
Облегнах се назад и огледах отново,нямаше много хора,не се чувствах добре,като нямаше много хора. Бе скучна вечер.

Вървеше бавно по тъмните улички на града. Стъпките му оставяха оглушителни звуци зад себе си, като се имаше в предвид, че бе настъпила някаква мъртвешка тишина. Никълъс обичаше тази тишина, единствената, която му позволяваше да остане на саме с мислите си. Ах, колко наивен бе само. Нямаше никакъв шанс да остане сам, дори за миг. Отвсякъде дочуваше гласове, дори и в най - късните часове. Винаги някой проваляше уютния му мрак.
Мина покрай малко ресторантче, което изглеждаше някак самотно и приблизително спокойно. Хората бяха такава рядкост, че този факт дори развълнува древния. Той отвори вратата и влезе с бавни, мистериозни стъпки. Огледа се преценяващо, опитваше се да намери нещо за.. ъм "вечеря". Някое човешко същество, което все пак да привлече вниманието му, но уви ! Затова пък забеляза нещо по - привлекателно.
- Добър вечер.. - прошепна в ухото й . Беше се промъкнал зад нея така незабележимо..

Тъкмо отпивах от шампанското когато усетих нечие присъствие зад мен,но беше прекалено бързо приближил,а дори и заговори. Полях се с шампанско,като няколко капки покапаха по деколтето ми. Оставих чашата на масата,като взех червената кърпа от масата. Бях малко възмутена от това стряскащо поведение. Не бях от хората,който се стряскаха лесно но това си беше прекалено изненадващо. Обърнах се като блестящите ми очи срещнаха неговите:
-Не е прилично да стряскате така хората!
Попих деколтето си, се извърнах от него,нямаше да му подаря тази гледка,да не ме бе стряскал. Показах с другата си ръка мястото пред мен и казах:
-Добър вечер,заповядайте ако решите все пак да останете.
Не бях толкова лоша,все пак съм дете на Афродита,трябва да съм мила с мъжете. Вече бях суха и оставих кърпата,като го погледнах:
-Как е името ви?

Госпожицата неусетно се бе заляла с шампанското си, което моментално принуди Никлаус да надникне любопитно, но това пък породи някакъв странен инстинкт у непознатата, която пъргаво прикри гръдта си с червеникавата кърпа.
- Не исках да Ви стряскам, госпожице.. Наистина твърде неучтиво от моя страна.. - гласът му се изтъни с няколко октави, придавайки му някаква нежност, внимание и едва ли не обожание. О, разбира се, че не ! Той не бе способен да издава такива звуци ! Съвсем не скъпи читатели ! Той бе едно коравосърдечно същество, което често се правеше на джентълмен за някаква своя непонятна цел... Мина пред нея и нежно пое крехката й ръчичка в своята. Допря устни , вдигайки проницателния си поглед към брюнетката.
- Името ми ли !? - попита объркано. Рядко се интересуваха от него и все пак . Можеше да си позволи да сподели с това красиво цвете.. - Никълъс, госпожице.. Ако все пак не е нагло ще попитам за Вашето .. - обаятелният му глас отново зазвуча изпълвайки почти празното помещение с кадифения си звук.. Накрая просто се настани срещу нея..

Очарователен и красив мъж,като него знаеше,как да се държи с една дама. Бях сигурна,че не с всички се държи така,може би моята малка загадъчност и това,че не можеше точно да определи какво съм или коя съм. Това ми помагаше винаги,бях опасна но и мила. Е,може би бях наследила,характера на майка си и бях и доста хитра. Оставих го да целуне ръката ми,галантен жест,който бе забравен. Явно мъжете смятаха жените за лесна цел и не се стараеха но той се постара,показа нежност и флиртаджийски нюх. Колко сладко!
Усмивката на лицето ми засия,изненада ме приятно и направи вечерта ми по интересна,сега имах интересен събеседник.
-Казвам се Блеар но за някой съм Би.
Кокетна ли бях? Оу,да! Можеше ли в компанията на мъж да не съм кокетна и женствена?
-Е кажете ми,какво прави един мъж сам в този късен час тук? Да не би да е някое любовно разочарование? Дамата да е била възпрепятствана?
По скоро бе на лов,мислеше мен за сладка мръвка но моята кръв бе божествена,не бе пригодена за общо ползване.

Засмя се тихо. Само при мисълта, че можеше да изживее каквото и да е любовно разочарование след смъртта на Лиляна, започваше да избухва в истеричен смях. Разбира се, бе в компанията на дама. Трябваше да се държи едва ли не по - сдържано, ако не благоприлично.
- Мислите, че бих могъл да изживея някакво разочарование ? - подсмихна се и леко повдигна вежди. Самовлюбеното му его отново излизаше наяве.. Ах, колко му отиваше. Това самочувствие, решителният и самоуверен поглед, който определено подсказваше на всяка жена, че може да я приласкае само ако пожелае. Но той не подбираше коя да е. Може би само специални или по - скоро полумъртви .. Вдигна ръка и самонадеяно щракна с пръсти приканвайки сервитьора да се появи. Трябваше да осигури ново питие на дамата си, а както и за самият себе си. Щеше да почаква естествено.. Нали в крайна сметка ресторанта бе препълнен !? Хах, би било забавно ако все пак беше, но уви..
- Какво би поръчала Богиня, като Вас, Блеър.. Ще ми се да Ви почерпя.. - произнесе името й с някакво обожание. Някакъв механичен инстинкт, винаги го правеше с непознатите, донякъде му харесваше. Особено що се отнасяше до божествени същества.. Откъде знаеше ли !? Не за пръв път се срещаше с тези красиви създания. Помнеше аромата им, сякаш беше вчера. Едва ли би бил способен да го забрави !

Опитен любовник,премерваше всеки жест,всяка своя реплика. Е,по скоро му идваше от вътре да е такъв. Усмивката му издаваше очарование. Онова очарование,който обикновените момичета смятаха за незаменимо. Защото той беше опасен,опасен мъж,момичетата умираха по лоши момчета. Е и аз се чувствах малко покосена но по скоро,защото не често засичах такова сладко очарование. Не всички можеха да флиртуват с такава лекота,като неговата. Излъчваше и не заменима гордост,която бях забелязвала само в един мъж може би в Зевз,само в боговете,те стояха с повдигната глава,поглед вперен в събеседника.
Чародеиска усмивка,поглед в страни,щях да се засмея игриво но го спрях,само му се усмихнах. Погледнах към чашата си,бе празна,той бе виновен но искаше да изплати греха си:
-Да видим какво вино,ще изберете,за да ме очаровате.
Оставах го да избере вино:
-Но знайте,че богините като мен обичат сладкото вино,което приятно дразни небцето с деликатния си вкус.
Присвих очи за част от секундата,усмивката ми не слизаше от лицето,облегнах се назад но гърба ми бе прав:
-Предполагам,че не сте преживели любовно разочарование но всяко правило си има изключения.

Никълъс деликатно плъзна ръка по менюто, което грижливо бе обвито в кожена папка. Разгърна го и съсредоточено впи поглед в напитките. Вече бе напълно ясно, че нямаше да се хранят. Съвсем не беше нужно ! Свободната му ръка разсеяно забарабани по дървената маса. Звукът дразнеше слуха му, но това не го накара да спре. Просто не му се бе наложило да обръща чак такова внимание... Ето че сервитьорът дотътри мързеливите си човешки крака до малката им масичка. Ведрата му усмивка не успя да заблуди Клаус. Измореният ви на стойката и може би подутините под очите му, подсказаха на древния, че момчето е изтощено и съвсем не му е до усмивки. Ах, колко лесно се преуморяваха тези същества. Наистина досадно !
- Една бутилка от най - доброто Ви вино за дамата ми.. - каза някак гордо правейки лек жест с ръката си, посочвайки Блеър поглеждайки я с крайчеца на окото си за секунда.. - А за мен.. Донесете ми чаша чисто уиски засега.. - усмихна се и отклони поглед от младото момче. Впи поглед във възрастна двойка в ъгъла на помещението.. Бяха несравнимо привлекателна гледка за вампира..
- При мен няма изключения, госпожице.. Бъдете сигурна в това.. - отговори разсеяно, а лъжата му прозвуча така гладко. Сякаш бе някаква странна реалност. - О, нима Вие сте самотна ? Толкова красиво създание, като Вас не бива да вечеря само.. Именно затова останах при Вас, Блеър. Имате неустоим магнетизъм ..

Какъв признак на лош вкус беше да не поръча точно годината и името на виното тъкмо исках да видя какъв вкус за вино има. Обаче се оказа,че вкус за вино няма,а имаше вкус за уиски. Какво очаквах от вампири,те имаха друго меню нетипично за всички,а менюто му беше в този ресторант и стоеше по масите. Дори заглеждаше една двойка,която явно привлече вниманието му.
Все пак спрях сервитьора,не исках да рискувам да пия някое младо вино,което щеше да дразни небцето ми:
-Донесете ми една чаша Розе но от 87 година имаше хубава реколта от сладко грозде.
Той кимна,а аз се облегнах назад към стола,той май не знаеше коя съм,знаеше какво съм но определено,ако знаеше нямаше да бъде толкова самоуверен:
-Всъщност,ако реша може би,ще се влюбиш.
Усмихнах се загадъчно и малко надменно не го правех често,за това бързо изчезна от очите ми:
-Приятелите ми са заети,за това съм сама тук но не съм самотна. Вече не вие сте тук и ми правите много добра компания.