Рим,Италия преди няколко месеца.

Някой би казал че съм пийнала в повече и за това не помня нищо от снощи. Но това не обясняваше защо не можех да помръдна нито ръцете си нито краката си. Не усещах и крилата си,болката бе там,но бе толкова притъпена. Усещах и някакъв метален вкус в устните си,които бавно се стичаше от едната страна на устните. Кръв. Не помнех нищо. Изведнъж чух стъпки и се присвих. Какво за бога ставаше. Две ръце доста грубо махнаха превръзката от очите ми. Погледнах мъжът срещу себе си. Не го разпознавах,дори не знаех защо съм тук. Огледах се и промърморих :
- Какво по дяволите? - погледнах мъжът. - Кой за бога си ти?! - попитах с още по заглушен глас,треперейки на стола.

Рим ! Ах, как мразеше този град и всички тези проклети италианци. Бяха толкова подли и нагли, държаха се с хората по - зле отколкото Никлаус можеше да си представи. Та дори той не падаше толкова ниско, за да унижава по такъв непочтен и брутален начин подчинените си. Разбира се, той можеше да бъде всякакъв. Безделник, нещастник, убиец, крадец.. Но честа , тя бе във всичко ! поне на нещичко го бе научил старият. Въпреки че никога не го призна за свой син, освен разбира се като бебе преди да разбере че ще се превърне в хилав момък, който не би могъл дори сам да осигури вечеря на съпругата си ! Но не това го бе превърнало в този безкрупулен мъж, който търсеше само мъст и смърт..
Момичето се осъзна, бе усетила кръвта извираща от устните й. Не, Никълъс не я бе ударил или поне не толкова поразително. Тя просто бе паднала, или така му се искаше да мисли. Даже щеше да опита да й го внуши ! .. Остави недовършената си рисунка настрани и с бавни злокобни крачки се приближи грубо премахвайки черното парче плат от лицето на русият ангел. Само с нея можеше да изпълни отмъщението си !
- Едни и същи въпроси.. - въздъхна отегчено.. - "Кой си ?" , "Къде съм ?" .. - изрецитира с гърления си сънлив глас. Бе станал едва преди няколко часа, а все още усещаше умората.. Погледна я в очите. Погледът му я прониза като стрела.. Стрела ! Тази проклета дума му напомняше за Лиляна... Тишината се проточи твърде дълго, но той така и не отрони думичка повече..

- Ясно.. - казах,щом той не отговори. - Поредният психопат,който обича да убива за удоволствие. - извъртях очи и заоглеждах стаята. Знаех че бях в Рим,бях дошла заедно с приятел,който ме придружаваше почти навсякъде.Надявах се че поне той е цял. След това загледах татуировката на момчето пред мен.
- Древен вампир. Интересно. - казах на себе си. Доста забавна ситуация. Мразех тези същества,точно заради баща си. Не го погледнах повече в очите.
- Явно и ти си ме хванал заради баща ми.. защо просто не го хванете,ше направите услуга на всички.

Никълъс не обърна никакво внимание на грубият й език, който плюеше толкова много неверни неща по негов адрес. Сякаш бе способен да я нарани ! Може би нямаше да му мигне окото ако просто сложеше край на крехкия й живот , но да я измъчва допълнително. Това бе непростимо ! Такова крехко и красиво създание не заслужаваше всичко това..
Мъжът затихна още повече.. Погледна я проницателно, но тя сякаш отбягваше сините му очи. Извърна глава, а той просто се приближи. Тялото му хвърли дебела, непроницаема сянка върху лицето й. Стаята и без това бе тъмна, а той напрягаше сетивата й допълнително с тези му глуповати движения.. Повдигна брадичката й с два пръста, за да може да го погледне в очите.
- Какво имаш в предвид, малката ? Нима не те е грижа за твоя старец ? - попита объркано. Детското му любопитство идеално се изписваше върху перфектното му лице. Не я разбираше. Той мразеше баща си и въпреки всичко бе готов а умре за него. Принципи, които така ненавиждаше.