Италия,1498 година

by **Rachel Lee** Сря Фев 29, 2012 3:54 pm

Ъх!Отново се бях скарала със сестра ми..трябваше ми почивка.А да се направя на сираче пред един виден благородник беше повече от добра идея като се имаше в предвид,че има и син,а за него бях чула,че бил много красив,но не се подчинявал на баща си,което още повече засилваше интереса ми.
Събрах нещата от имението и без да кажа на никой се качих на каретата и заминах.Пътят може би беше два дни,а аз щях буквално да полудея в това малко и потискащо нещо на колела.Сигурно бях получила гръбначни изкривявания вече.Хах не ми се мислеше колко е полудял баща ми и как е заповядал на всичките си хора да ме търсят под дърво и камък,но бях повече от сигурна,че няма никой да ме открие.Все пак бях подчинила кочиаша и не бе казал нито дума на никого.
Обожавах просто да си събирам нещата и да си тръгвам,а нашите да се вбесяват,доставяше ми такова вътрешно удоволствие..А колкото до Амбър,бях й сърдита,но щеше да ми мине,даже може би следващия път щях да я взема със себе си.Беше адски забавно,когато бяхме двете на едно място и всички ни бъркаха,а ние най-доволно се шегувахме с тях.Няма как да забравя онзи знатен благородник,с който си разменяхме мили думички и целувки,а той всъщност мислеше,че е сестра ми.Всъщност беше адски гнусно,Амбър точно затова не искаше да е с него и аз разбира се трябваше да се жертвам.Винаги беше забавно на тези балове,особено когато бяха с маски.
Най-накрая пристигнахме пред имението на Скарсгард.Кочиашът отвори вратата на каретата и ми помогна да сляза.С тези огромни рокли не беше особено лесно.
Погледът ми се спря да една тъмнокос мъж.Средно висок,с хубаво тяло,но когато очите ми срещнаха неговите за миг останах безмълвна.А това не се случваше почти никога.След секунди се отърсих от "транса" и се поклоних внимателно,а крайчетата на устните ми се повдигнаха нагоре в мила усмивка.

by **Tobias Dainard** Сря Фев 29, 2012 5:33 pm

Поредният маскен бал организиран от родителите на Тобаяс.Те всъщност не му бяха истински роднини, той ги бе накарал да си мислят така, дълго изгубен син беше съобщил Лорд Дайнард.Хубаво беше да си голям, лош вампир.Хората те слушаха..трябваше само да ги погледнеш миличко..или не чак толкова.Малцина които познаваха Лорд Дайнард се опитваха да върнат разума му, но бързо биваха "поправяни" от Самият Тобаяс.Всъщност Тобаяс бе името което Лейди Дайнард му бе дала, той всъщност се наричаше Андрю, но никой вече не го наричаше така.
Той стоеше пред имението си посрещайки дамите както му бе заръчано, целуваше ръка на всяко момиче дръзнало да посети маскения бал.След около десет минути му писна..правеше все едно и също, момичетата една по една се доближаваха към него, покланяха се, а той както налагаше етикета, целуваше им ръка, после тя се представяше, а след нея той, но явно всяка една от тях го бе разучила добре което някак галеше егото му, но същевременно го дразнеше.
Очите му срещнаха погледа на млада и красива девойка, точно пристигаща в хубава и голяма карета.Той се усмихна малко глуповато, този бал все повече и повече му заприличваше на приказката пепеляшка.И ето я пепеляшка, стояща пред него.Тя се поклони и се наведе, за да хване ръката 'и.Преди да я целуне той си позволи да проговори.
-Аз съм Тобаяс Дайнард, госпожице, Син на Лорд и Лейди Дайнард..А как е вашето име Милейди?От къде идвате?Изглеждате изморена..

by **Rachel Lee** Сря Фев 29, 2012 6:22 pm

Вярно,че видът ми не беше един от най-добрите..все пак бях пътувала с дни и сега трябваше да присъствам директно на този бал.Ама и аз знаех точно кога да пристигна..
Мъжът целуна ръката ми,а погледът ми започна да се изкачва нагоре докато не стигна отново очите му.Бяха чак прозрачно сини.Но хайде Рейч,няма да се прехласваш по първия мъж,който си видяла,въпреки че Тайлър,Тюдор...ъъ..да де,Тобаяс!Точно Тобаяс му беше името беше адски секси.Ама..странно име,но какво да се прави.Всякакви хора имаше,въпреки че той не беше човек,можех да го усетя.
-Казвам се Рейчъл.Това ти стига.
Присвих леко рамене и се усмихнах и хванах ръката му.
-Ще влизаме ли вътре?Или ще стоиш тук като изтокан и няма да обърнеш внимание на гостенката ти,която ще живее в имението ви?
Попитах гледайки го съвсем мило,но усмивката ми беше някак предизвикателна.Позволих си да му говоря на "ти",въпреки че не беше признак на добри обноски.Но какво да направя?!Мразех всички тези официални глупости.
Докато го чаках очите ми зашариха по сградата.Навън беше доста красиво..имаше градини с цветя,фонтани..да кажем като в приказка.След като свърших огледа си върнах погледа си отново на Тобаяс.
-Е?Решихте ли,господине?
Повдигнах едната си вежда и го погледнах предизвикателно.

by **Tobias Dainard** Сря Фев 29, 2012 6:35 pm

*Това момиче няма никакви обноски*
Помисли си той след като чу думите 'и.Даже бълнуваше..мислеше си, че щеше да живее в имението му.Каква наивница.И досадница.Той се огледа.Може би бе време да се върне вътре, все пак почти всички поканени бяха дошли..и тази неканената..
Той въздъхна и тръгна напред като я подмина.Нямаше никакво намерение да прекарва и минута повече с тази..макар и да ме изключително красива.Срещна погледа на майкаси и кимна.Нещо за което се бяха разбрали преди бала да беше обявен.Той трябваше да си сложи маска и да смени костюма си..горката му майка мислеше, че момичетата бяха глуповати и нямаше да го различат...Запъти се към стаята си, взимайки си питие по пътя.
След около 5 минути влезе през вратата точно когато баща му вдигаше тост..Бе прието да се приближи и да го изслуша, за нещастие обаче бе застанал до досадницата от преди малко.

by **Rachel Lee** Пет Мар 02, 2012 3:42 pm

Ауч!Това заболя,но пък и ме мотивира още повече.Ако си мислеше,че ще се отърве от мен много се лъжеше,а и все пак..щяхме да живеем под един покрив.Колко жалко,баща му явно не му бе казал,а Тобаяс изглеждаше като глупак,но пък..хм..секси глупак.Както и да е.Сложих маската си и влязох в залата с гордо вдигната глва оглеждайки хората,от които в последствие можех да се нахраня,защото определено бях огладняла.И то доста.
Дойде време за тоста и откриването на бала.Застанах по-отпред за да виждам по-добре.Ужасно мразех да има някакви,които да ми пречат на гледката.
Стоях си мирно с чаша питие в ръка,когато до мен дойде Тобаяс.Подсмихнах се доволно и само му хвърлих мил поглед и отново впих поглед в баща му.След като речта приключи отпих от питието си и погледнах ъкм Тобаяс,който не бе спрял да ме зяпа през цялото време.Явно трябваше да съм по-мила първоначално.
-Извинете ме за предишното ми държание.Бях изнервена от пътя.
Казах с нотка на вина в гласа,а лицето ми беше като на ангелче.

by **Tobias Dainard** Съб Мар 10, 2012 1:26 pm

Тобаяс отново се бе озовал до странницата, а не стигаше това ами и "майка" му го подтикваше да танцува с нея.Не знаеше какво го възпираше да 'и се опълчи..той просто се обърна към нея и с престорена усмивка целуна ръката 'и отново както бе направил на входа.
–Простено ви е.
Придърпа я настрани и даде знак на оркестърът да засвири.Сложи ръката си на талията 'и до като другата все още държеше дланта 'и.Двамата се полюшваха под звуците на струнните инструменти които Тобаяс обичаше, а гостите тутакси си намериха кавалер или дама и започнаха и те да танцуват.Тобаяс срещна погледа на Лейди Дайнард която го гледаше одобрително.
-Не знам как си влязла в главата на родителите ми..добра си..

by **Rachel Lee** Съб Мар 10, 2012 1:46 pm

Боже..беше толкова сладичък,за пръв път от години изпитвах такива чувства към някого изобщо.Такова..омиление.Беше като някое плюшено меченце,което исках да гушна.Ъх..много взех да се разнежвам..но какво пък?!Поне един път можех да не съм Ледената кралица,нали така?
Затанцувахме плавно по пода,а аз се чувствах сякаш всеки миг ще се извися във въздуха.Все едно сърцето ми отново бе започнало да бие,въпреки че бе спряло доста отдавна.
-И аз не знам..може би просто ми съчувстват..
Присвих лекичко рамене.Не исках да го лъжа,но..не можех да кажа истината.Поне не сега.Исках да се насладя на мига и на близостта му.
-Родителите ти са добри хора.
Усмихнах му се мило и останах загледана в удивителните му очи.

by **Tobias Dainard** Съб Мар 10, 2012 1:56 pm

-Вярно е..Само дето не са мои родители.
Каза той нелофко и отпусна малко "хватката" си около талията 'и.
Невероятно беше как тя толкова бързо бе сменила държанието си което го накара да бъде даже още по-бдителен.Чуваше как хората около него се смеят, смехът ставаше все по-странен, а от всичкото това въртене стаята започваше да се върти...Или бе заради това или заради глада..Отдавна не беше ял нещо ,защото бе прекалено зает със задачи.Неволно се спъна.
-Извинявай.
Каза тихо хващайки главата си.Вечерта ставаше все по-странна.

by **Rachel Lee** Съб Мар 10, 2012 4:03 pm

Изглеждаше ми леко замаян и може би знаех защо е така.Можв би беше гладен,аз също.Но все още имаше време за това.
Реших да него мъча още с танци и внимателно хванах дланта му и закрачих към балкона на залата,от който гледката беше наистина красива.От толкова време вече бях вампир,че се бях научила да оценявам красотата на природата,а тази вечер наистина беше завладяваща.
Сложих ръце на парапета и се загледах в кръглата луна,която ни осветяваше.
-Нито един от нас няма семейство.Сами сме на този свят за дълго време,така че аз вече съм се примирила с това.
Присвих рамене и се усмихнах.Така е..аз и Амбър също бяхме въздействали на "родителите ни" да са ни такива.
-Вечерта е страхотна.
Казах леко замечтано и го погледнах,отново запленена от очите му.