Paris the city of love...
Добре дошли в Париж!

Намирате си в Париж,града на любовта,но какво става вечер?По калдаръмените улици плъзват какви ли не същества!Присъединете се към вампирите,вещиците,върколаците и другите митични създания или бъдете част от групата на хората...единственото,което искаме от вас е да се забавлявате!
Вход

Забравих си паролата!

Top posters
Katherine. (626)
 
Serena Van Der Woodsen. (584)
 
Alisa Kerr (387)
 
Alison Rotwailer. (340)
 
Charlie Rhodes (331)
 
Barbara. (317)
 
Никол Мур (248)
 
Caroline Forbes (163)
 
Blair Waldorf. (144)
 
Dean Winchester (141)
 

Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Съб Май 19, 2018 2:05 pm
Visitors

Kayla Fray.

Go down

Kayla Fray.

Писане by Kayla Fray. on Пет Мар 30, 2012 6:06 pm



*Freya Mavor

Име:
Кайла Фрей
Години:
19
Раса:
Човек

Квартал:
Бел Хейвън



Външен вид:
Макар Кайла да има сестра близначка, тя винаги е била уникална и се е отличавала сред останалите,макар и да е само едно обикновенно момиче, насред огромния куп такива в Париж. Момичето сияе всеки път, защото не обръща внимание на проблемите си. Тя има къдрава коса, чиито палави къдрици се спускат до средата на гърба и'. Често обаче вдига прекраснатаси коса, на небрежен кок или опашка, или просто захваща двата предни кичура със шнола. Тя е привърженик на естествената красота, за това рядко използва грим, освен ако няма специален повод естествено. Тогава просто няма да я познаете, щом я зърнете. Също така Кайла притежава удивителен чифт сини очи,на който никой не може да устои. И макар погледа и' да ви вдъхва доверие, милосърдие и невинност не вярвайте в това, защото Кай далеч не е нито едно от изброените. Оуу, но да не забравяме изящната и' фигура, която винаги е толкова финна и грациозна, че човек трудно би свалил поглед от нея. Но всеки човек си има разни недостатъци нали!? Е Фрей не изостава в тази част, само дето нейният недостатък е малко по - лек и небрежен на фона на тези на останалите хора. А сега и за недостатъка,който е това, че макар и често да седи под слънчевите лъчи, на някой плаж отдалечен от Париж, кожата и' винаги е бледа като платно, но това не я притеснява, никак даже. Също така и малките и' недостатъци по лицето, които всички наричат лунички, но тя въобще не се притеснява от тях. Според нея те някак си и завършват напълно вида.



Характер:
Е определено в момента на мода са злобните, нахокани, егоцентрични и т.н. кучки, за които арогантното държание е присъщо, но Кайла никога не е спазвала модата. Тя е обратното на всичко това. И освен това е доста странен характер. Повечето и' приятели откриват и хубави черти в характера и', като например състраданието и' и нуждата да помага на другите когато са в беда. Също така повечето харесват упоритостта и' макар, че според нея това е лоша черта на характера и', понеже винаги държи на своето и дори да греши няма да си го признае, а ще продължава да твърди, че е права. Кайла също така е и страстен, политически и принципен индивидуалист. Да не забравяме също така и идеалист, но не от онези които търсят у всеки грешки, просто мрази нещата да не са в ред. И макар да изглежда като малкото сладко и послушно момиченце на мама и тати, Кай има доста натрупана злоба в себе си, която продължава да се трупа с всеки изминал ден, въпреки че винаги се опитва да се държи на ниво, но когато някой я ядоса...хмм...лошо му се пише. Фен е на отмъщението, но мрази да го прилагат на нея, въпреки това нейното винаги е по - сладко и гадно.



История:
Един мрачен и дъждовен ден в общинската болница на Бристол, в родилното
отделение се чуваха само и единствено глухите писъци, на слабата и бледа жена, която израждаше своето дете. Изведнъж писъците спряха и се чуваше единствено плача на красивото момиченце, което Миранда бе изродила. Тя искаше да го прегърне, да усети топлината на малкото му телце, а акушерката, просто и' го подаде.
- Вземи детето! - нареди доктора, който изроди малкото момиченце, чието кафеви очички, гледаха толкова невинно.
- Продължавайте да напъвате. Имате близнаци! - каза доктора на Миранда и учудения и измъчен поглед се изписа на бледото и' лице, след което напъна силно, после още няколко пъти и така, час и половина по - късно Кайла се бе появила на бял свят, но Миранда, не я искаше. Не можеше да се справи с две деца, просто каза на акушерката, че има нужда да остане насаме с първото си момиченце. Плачън на Кайла се разнесе из стаята, все едно крещеше "Оставете ме тук, искам при мама". Но беше просто едно бебе, което не разбираше нищо. Когато акушерката я заведе при останалите бебета и и' сложи една малка розова гривничка на малкото краче я постави в легълцето, а любопитния поглед на бебето шареше из останалите бебета. Минаха 2 седмици, а майка и' още не я беше взела.
- Какво ще правим с това дете? - попита една от дежурните сестри, които наглеждаха бебетата. - Очевидно са я изоставили. - допълни тя и на лицето и' се изписа загрижена физиономия.
- Може би е най - добре да я оставим пред някоя богаташка къща, това дете заслужава да живее, нормално,очевидно майка и' не я заслужава, как може да изостави такова малко и невинно същество само!? - възкликна другата.



На 18-тия рожден ден:

- Хей, къде си мислиш, че отиваш малка госпожичке! - един строг женски глас наруши ентусиазма на Кайла. - Все още не сме разрязали тортата. - добави тя и на устните и' се изви една мила усмивчица. - Честит рожден ден, слънце. - допълни мината жена, на име Таня. Беше като истинска майка за Кая, макар и да знаеше, че е осиновена от нея и милия и' приятел. Беше преди 15 години. Бяха я намерили в един плетен кош, обвита в одеала, пред огромното им имение. Никога на бяха крили от нея, че не е в действителност тяхно дете, но я обичаха толкова много, повече от колкото биха обичали собствените си деца, макар че те никога нямаше да могат да имат свои собствени, защото бяха минали 40-те.
- Ще се видя с приятели в кафенето. - отвърна мило Кайла, след което целуна тъмнокосата жена по бузата и излезе от къщата, влизайки в една от множеството им коли, а шофьора я закара до близкото кафене, където приятелите я чакаха.




5 месеца по - късно:

- Защо ме излъгахте, че не знаете кои са истинските ми родители, мислех, че си споделяме всичко, че не крием нищо един от друг. Защо ме излъгахте!? Аз ви имах доверие! А вие го загубихте, повече не очаквайте да ви се доверявам, вие сте просто едни лъжци! - високия глас на Кайла се разнасяше из огромната всекидневна, а погледа и' минаваше, ту към баща и', ту към майка и'.
- Просто се бояхме, че ще те изгубим. Че ще отидеш при тях и ще ни забравиш, че никога повече няма да се завърнеш при нас. - отговори, слабичкия и набит мъж с побеляла коса, който стоеше
на канапето, до родителите и'. Това беше дядо и'. Британския му акцент винаги вдъхваше респект у хората, но в момента Фрей, не бе способна да уважава хората, които я бяха обградили.
- Тази жена те изостави в кушерката. Не е искала дори да те прегърне и въпреки всичко искаш да я познаваш. В какво се превърна Кайла, къде ти е самоуважението? - попита майка и' строго.
- А къде е вашето, къде!? След като имате наглоста
да ме излъжете, явно се е изпарило. - каза, като излезе и затръшна вратата след себе си.



След 2 дни:

Кайла се чувсташе като някаква игненица, с всичките тези системи по себе си. Бяха прикачени и към двете и' ръце, което не беше нормално, но може би, така беше при хората, които бяха поели свръх доза. Около безжизненото и'и бледо тяло се бяха наредили майка и', баща и', дядо и' и няколко от приятелите и' в гимназията.
- Съжалявам, но...може и да не преживее. Вече 2 дни прочистваме системата и' от наркотичните вещества, а има още много, на които организма и' не реагира добре. Има много заразени и повредени части и органи. По - добре се сбогувайте с нея, преди да е станало твърде късно, защото тялото и' я отрича. - каза докторът с мъка в очите, а клетата и' майчица се разрева, след което хвана бледата ръка, на доведеното си чедо и целуна челото и', което бе толкова студено.
- Обичам те! Обичам те! Обичам те! - тихото шептене се разнесе из стаята, от всеки който я гледаше и всички страдаха за нея. Не искаха да напуска животите им. Беше им прекалено ценна и скъпа. Показалеца на едната и' ръка трепна лекичко, от два дни не беше правила и едно движение. Очите и се отвориха леко и на тях веднага се изписа учуден поглед.
- Изнасям се от вкъщи. - беше първото нещо, което продума Фрей, все още обидена на своите родители и когато я изписаха от болницата, тя събра нещата си и се премести в един от луксозните им апартаменти в Париж - колкото се може по - далеч от тях и издирвайки истинската си майка.
avatar
Kayla Fray.
Human
Human

Брой мнения : 20
Join date : 26.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Kayla Fray.

Писане by Serena Van Der Woodsen. on Пет Мар 30, 2012 6:10 pm

Одобрена си!Добре дошла!:)

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


I like crazy, foolish, stupid
Party going wild, fist pumping
Music, I might lose it



Blast to the roof, that's how we do'z it
I don't care the night, she don't care we like
Almost dared the right five


This one's for you and me, living out our dreams
We're all right where we should be


avatar
Serena Van Der Woodsen.
Queen
Queen

Брой мнения : 584
Join date : 28.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите