Вход
Top posters
Katherine. (626) | ||||
Serena Van Der Woodsen. (584) | ||||
Alisa Kerr (387) | ||||
Alison Rotwailer. (340) | ||||
Charlie Rhodes (331) | ||||
Barbara. (317) | ||||
Никол Мур (248) | ||||
Caroline Forbes (163) | ||||
Blair Waldorf. (144) | ||||
Dean Winchester (141) |
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 25, на Сря Окт 27, 2021 6:18 am
Барселона, Испания, 1563 година
2 posters
Страница 1 от 1
Барселона, Испания, 1563 година
Спокойно без задръжки Катерина се разхождаше из шарената сянка на гората. Тя чуваше всичко как мърда около нея и нищо не оставаше скрито. Вятъра подухваше, а дългата и' рокля се влачеше след нея. Тя се чувстваше много...как да се каже..ами..много подтиснато от всичко станало. Катерина се чувстваше свободна, а не като птичка в кафез. Беше и омръзнало от всички, които познаваше и искаше или да остане сама, или да се запознае с някое ново същество. Искаше и се някакво приключение. На Катерина и бе толкова горещо, дори и да бе на сянка, тя имаше чувството, че ще пукне от жегата, която я преследваше.
Шарената сянка свърши, а с това Катерина започна да ходи по един прашен и с малки камъчета път. Обикаляше и чуваше как пчелите жужат. Тя имаше чувството, че е получила топлинен удар и всеки момент ще припадне, но в този момент тя вида спасение. Пътека тънка като пепелянка и стръмна като стена. Тя се затича надолу и се озова на бряг. Той бе заобиколен от камъни и трудно можеше някой да я види. Имаше пясък и най-важното на около 10 метра от нея имаше водопад и от него извираше надежда за оцеляване. Студен и чист вир, в който можеше да се плува.
Катерина се съблече и остана разголена по бельото си. Остави роклята си на един топъл и голям камък и отиде малко по-назад. Тъй като до водата имаше метър надолу и брега беше по-високо, Катерина се затича и скочи във водата..
Шарената сянка свърши, а с това Катерина започна да ходи по един прашен и с малки камъчета път. Обикаляше и чуваше как пчелите жужат. Тя имаше чувството, че е получила топлинен удар и всеки момент ще припадне, но в този момент тя вида спасение. Пътека тънка като пепелянка и стръмна като стена. Тя се затича надолу и се озова на бряг. Той бе заобиколен от камъни и трудно можеше някой да я види. Имаше пясък и най-важното на около 10 метра от нея имаше водопад и от него извираше надежда за оцеляване. Студен и чист вир, в който можеше да се плува.
Катерина се съблече и остана разголена по бельото си. Остави роклята си на един топъл и голям камък и отиде малко по-назад. Тъй като до водата имаше метър надолу и брега беше по-високо, Катерина се затича и скочи във водата..
Katherine.- One in a million
- Брой мнения : 626
Join date : 01.01.2012
Re: Барселона, Испания, 1563 година
Дните спадаха към онези времена ,в които не кучетaта бяха най-добрия приятел на човека , а конете.Лошото обаче беше ,че наш Дерек не се доверяваше ни най-малко дори и на собствените си крака и при тези съвсем маловажни подробности Г-н Монро едва ли щеше да се качи някога на това четирикрако говедо.Според Дерек конете си бяха една малка придобивка за каретата му ,която се нуждаеше да бъде теглена от нещо ,за да върви разбира се.
Дерек Вон Монро спадаше към онези изисканите господа , с огромните претенции , купища пари , които едва ли биха могли да бъда преброени..И разбира се Дерек не знаеше какво да прави със всичкото това богатство , а той натрупваше още и още..
Дните бяха нажежени от упоритите слънчеви лъчи така и както умората на работниците в подземните мини на Барселона кипеше в телата им и ги караше едва ли не да излъчват червена светлина като току що запален въглен.
Не знам защо говоря за мини , след като нашият Дерек се намираше къде по-далеч от тях.
Слънцето точно бе изгряло и макар и лъчите му все още да бяха лениви така както уморените движения на Монро , те успяваха да затоплят земята достатъчно за да приканят малки капки пот да се скупчат по челата на ранните минувачи по малката прашлясала уличка до не много голямата , мръсна квартална кръчма... или по-точно това място можеше да бъде само и единствено свърталище за пропадналите барселонски пияндета.
Каква бе ролята на тази кръчма ли ?! .. Е , именно в тази дупка се намираше нашият Дерек.
Той се криеше в един от тихите, тъмни ъгли на кръчмата, където мнозина идваха, за да изразят физически пиянските си желания - едни се отдаваха на плътски удоволствия, други дремеха, вече подобаващо пияни, трети пък разменяха последните си придобити пари за кубински пури или една , а те от своя страна имаха причудлив мирис.Истински рай , съвършена идилия за изискан господин като Дерек Вон Монро , не мислите ли ?!
Той въздъхна тежко , и скри ръка малко по-надолу под яката на сакото си , което в онези дни беше просто една обикновена връхна дреха , пристойна за богатите мъже ... замърда пипнешком пръсти сякаш почесваше гърдите си и в следващия момент извади една малка табакера , която пък от своя страна го дари с добре свита цигара.
Монро не се поколеба никак и веднага щом намуши цигарата в устата си поиска огънче от най-близката напила се свиня.
-Грасиас .. - измрънка той ,придържайки цигарата между устните си.
След това съзря блестящия поглед на един намусен , едър господин , по който личеше ,че бе дошъл да търси Дерек и бе напълно очевидно,че го бе намерил.Това определено значеше ,че е крайно време за Монро да се изпари от тази замъглена от тютюнен дим дупка.
Той разбута няколко отчаяни за внимание разголени жени и щом излезе тресна вратата след себе си , като се огледа няколко пъти ,а след това се скри в сенките на дърветата до близката гора.
Нито Дерек , нито краката му знаеха къде вървят , но единственото ,което се въртеше в размътения му и не много пълен мозък бе сигналът ,че умира за капка вода.
В пустата гора не се чуваха дори и птиците ,нито движенията на животните , а като един вампир , живял цяла вечност , Дерек чуваше и най-малкия шум без никакво затруднение..Явно пустата жега бе убила и клетите животинки...
Наближаваше обед , а Монро все още се скиташе по тесните пътеки и жадуваше за капка вода.Макар и да бе вампир , нашето момче доста умело бе потънало в мислите си и явно някой чу желанието му за вода и той цамбурна с елегантността на прасе неусетно в един бистър вир.Колко присъщо за един вампир .. няма защо...
Уви обаче не му отне много време да се пробуди и да усети студеното блаженство което попи по дрехите му и плъзна по кожата му...И макар и да му харесваше , Дерек излетя мигновено от водата с учудено изражение сякаш бе мокра котка , хвърлена насила във вана пълна с ледена вода.
Той застана на една скала до която минаваше вода ,а след това падаше и уморено се сливаше с останалата във вира.Там обаче нямаше само вода,риби и жаби ами и едно тъмнокосо момиче , което със сигурност ,го бе видяло ...
-Ха ... привет ! - каза наш Дерек задъхано , като зализа с длани вече мократа си коса и след това го озари ,че за негово огромно успокоение момичето не бе просто човек , а хибрид ...
Да , нямаше да му се наложи да натяква отново на някого ,че му се е привидяло или халюцинира от жегата ...
Дерек Вон Монро спадаше към онези изисканите господа , с огромните претенции , купища пари , които едва ли биха могли да бъда преброени..И разбира се Дерек не знаеше какво да прави със всичкото това богатство , а той натрупваше още и още..
Барселона, Испания, 1563 година
Дните бяха нажежени от упоритите слънчеви лъчи така и както умората на работниците в подземните мини на Барселона кипеше в телата им и ги караше едва ли не да излъчват червена светлина като току що запален въглен.
Не знам защо говоря за мини , след като нашият Дерек се намираше къде по-далеч от тях.
Слънцето точно бе изгряло и макар и лъчите му все още да бяха лениви така както уморените движения на Монро , те успяваха да затоплят земята достатъчно за да приканят малки капки пот да се скупчат по челата на ранните минувачи по малката прашлясала уличка до не много голямата , мръсна квартална кръчма... или по-точно това място можеше да бъде само и единствено свърталище за пропадналите барселонски пияндета.
Каква бе ролята на тази кръчма ли ?! .. Е , именно в тази дупка се намираше нашият Дерек.
Той се криеше в един от тихите, тъмни ъгли на кръчмата, където мнозина идваха, за да изразят физически пиянските си желания - едни се отдаваха на плътски удоволствия, други дремеха, вече подобаващо пияни, трети пък разменяха последните си придобити пари за кубински пури или една , а те от своя страна имаха причудлив мирис.Истински рай , съвършена идилия за изискан господин като Дерек Вон Монро , не мислите ли ?!
Той въздъхна тежко , и скри ръка малко по-надолу под яката на сакото си , което в онези дни беше просто една обикновена връхна дреха , пристойна за богатите мъже ... замърда пипнешком пръсти сякаш почесваше гърдите си и в следващия момент извади една малка табакера , която пък от своя страна го дари с добре свита цигара.
Монро не се поколеба никак и веднага щом намуши цигарата в устата си поиска огънче от най-близката напила се свиня.
-Грасиас .. - измрънка той ,придържайки цигарата между устните си.
След това съзря блестящия поглед на един намусен , едър господин , по който личеше ,че бе дошъл да търси Дерек и бе напълно очевидно,че го бе намерил.Това определено значеше ,че е крайно време за Монро да се изпари от тази замъглена от тютюнен дим дупка.
Той разбута няколко отчаяни за внимание разголени жени и щом излезе тресна вратата след себе си , като се огледа няколко пъти ,а след това се скри в сенките на дърветата до близката гора.
Нито Дерек , нито краката му знаеха къде вървят , но единственото ,което се въртеше в размътения му и не много пълен мозък бе сигналът ,че умира за капка вода.
В пустата гора не се чуваха дори и птиците ,нито движенията на животните , а като един вампир , живял цяла вечност , Дерек чуваше и най-малкия шум без никакво затруднение..Явно пустата жега бе убила и клетите животинки...
Наближаваше обед , а Монро все още се скиташе по тесните пътеки и жадуваше за капка вода.Макар и да бе вампир , нашето момче доста умело бе потънало в мислите си и явно някой чу желанието му за вода и той цамбурна с елегантността на прасе неусетно в един бистър вир.Колко присъщо за един вампир .. няма защо...
Уви обаче не му отне много време да се пробуди и да усети студеното блаженство което попи по дрехите му и плъзна по кожата му...И макар и да му харесваше , Дерек излетя мигновено от водата с учудено изражение сякаш бе мокра котка , хвърлена насила във вана пълна с ледена вода.
Той застана на една скала до която минаваше вода ,а след това падаше и уморено се сливаше с останалата във вира.Там обаче нямаше само вода,риби и жаби ами и едно тъмнокосо момиче , което със сигурност ,го бе видяло ...
-Ха ... привет ! - каза наш Дерек задъхано , като зализа с длани вече мократа си коса и след това го озари ,че за негово огромно успокоение момичето не бе просто човек , а хибрид ...
Да , нямаше да му се наложи да натяква отново на някого ,че му се е привидяло или халюцинира от жегата ...
Последната промяна е направена от Дерек Вон Монро. на Чет Апр 12, 2012 7:14 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Дерек Вон Монро.- Original Vampire
- Брой мнения : 23
Join date : 27.03.2012
Re: Барселона, Испания, 1563 година
Катерина забеляза момче, което също бе просто една жертва от парещото слънце. Макар и още във ледената вода, момичето усети, че младежът, който вече бе на един от камъните не е обикновен. Именно..той бе единствения древен вампир по това време. Е, и тя бе древен вампир, но обърна посоката и се превърна в хибрид. Момчето не бе обикновен гражданин, напротив бе толкова заможен, колкото и Катерина. Само с една разлика, че той печелеше и печелеше, а Катерина също печелеше, но си купуваше милиони неща и въпреки това тя пак печелеше и парите и' не се свършваха. От целия си живот, тя поне помни две пословици за парите: "На добрите хора парите са добри слуги, а на лошите - лоши господари" и "Парата душа няма, но душата на човека може да вземе.".Относно първата пословица, Катерина бе и добра, и лоша. За втората - тя отдавна нямаше душа. Чувствата в нея отдавна се бяха превърнали в лед и само един човек ще може да разпали отново пламъка на любовта в Катерина. Тя обичаше нежния допир на водата и нямаше намерение да излезе, но все пак го направи.
- Ха...Привет! - каза елегантно, но също и задъхано момчето или по-точно древния вампир.
Катерина бе вкусила човешка кръв преди около час, два и не можа да устои на силите, затова седна за секунда не прекалено близо до тайнственото, но не за дълго момче.
- Здравей! - каза този път лъчезарно Катерина, което не ставаше често. - Какво те води тук?
- Ха...Привет! - каза елегантно, но също и задъхано момчето или по-точно древния вампир.
Катерина бе вкусила човешка кръв преди около час, два и не можа да устои на силите, затова седна за секунда не прекалено близо до тайнственото, но не за дълго момче.
- Здравей! - каза този път лъчезарно Катерина, което не ставаше често. - Какво те води тук?
Katherine.- One in a million
- Брой мнения : 626
Join date : 01.01.2012
Re: Барселона, Испания, 1563 година
-Не знам пристигнах съвсем случайно ... както мисля ,че видя сама ... - отговори Дерек и се усмихна криво.
Нямаше никаква представа ,какво търси тук и като цяло какво търси в Барселона.Но за сравнение с това май си намери занимавка , а именно момичето , което стоеше във водата.
Бе красиво , сексапилно и не просто човек - точно по вкуса на Дерек , макар че понякога хората му бяха къде къде по-интересни.
Погледа на момичето го привличаше , не бе никак мил ,но същевременно бе нежен и търсещ внимание ..
-О, извини нехайството ми ... - поде нашият вампир , а след това се огледа ,за да се увери ,че наоколо няма никой друг и продължи :
-Нека се представя , Дерек Вон Монро - и се усмихна отново , а в очите му блеснаха едни непознати , но и присъщи за него искри и той слезе във водата до момичето , чакайки да чуе името и .
П.П Сори че толкова се забавих и че е толко скучен и кратък поста .. ама нямам муза нещо
Нямаше никаква представа ,какво търси тук и като цяло какво търси в Барселона.Но за сравнение с това май си намери занимавка , а именно момичето , което стоеше във водата.
Бе красиво , сексапилно и не просто човек - точно по вкуса на Дерек , макар че понякога хората му бяха къде къде по-интересни.
Погледа на момичето го привличаше , не бе никак мил ,но същевременно бе нежен и търсещ внимание ..
-О, извини нехайството ми ... - поде нашият вампир , а след това се огледа ,за да се увери ,че наоколо няма никой друг и продължи :
-Нека се представя , Дерек Вон Монро - и се усмихна отново , а в очите му блеснаха едни непознати , но и присъщи за него искри и той слезе във водата до момичето , чакайки да чуе името и .
П.П Сори че толкова се забавих и че е толко скучен и кратък поста .. ама нямам муза нещо
Дерек Вон Монро.- Original Vampire
- Брой мнения : 23
Join date : 27.03.2012
Re: Барселона, Испания, 1563 година
Момчето се представи. Не съди книгата по корицата, не съди книгата по корицата, си повтаряше Катерина. На пръв поглед тях виждаше у него заинтригуване, нежност, но и някаква...непозната страна. Може би..нещо дяволско. Но това нямаше нищо общо със същността му. Да, тя знаеше, че той е вампир и то не какъв, а древен.
- Аз съм Катерина, приятно ми е! - каза тя без да се бави, след като той слезе при нея в очакване на името и. Кат подаде ръка в знак на ръкостискане.
Преждевременно тя забелязваше яростта, пламъка, страстта...в очите му. Изпитваше някакво непознато за нея чувство. Сякаш за секунди се бе превърнала в друга персона. Не изпитваше гняв, нито нищо присъщо ѝ. Момичето имаше чувството, че отново бе щастлива и щом я погледнеха и те щяха да станат щастливи. Бе странно. Вече не знаеше, с какво мнение да остане по въпроса. Чувстваше се заредена с енергия и хиляди други неща, които преди бе изпитвала.
Тя усети нещо..странно в нея. Не искаше отново да попада в този капан, но успя. Нещо в Дерек я привличаше..и то много.
П.П няма нищо ;д
- Аз съм Катерина, приятно ми е! - каза тя без да се бави, след като той слезе при нея в очакване на името и. Кат подаде ръка в знак на ръкостискане.
Преждевременно тя забелязваше яростта, пламъка, страстта...в очите му. Изпитваше някакво непознато за нея чувство. Сякаш за секунди се бе превърнала в друга персона. Не изпитваше гняв, нито нищо присъщо ѝ. Момичето имаше чувството, че отново бе щастлива и щом я погледнеха и те щяха да станат щастливи. Бе странно. Вече не знаеше, с какво мнение да остане по въпроса. Чувстваше се заредена с енергия и хиляди други неща, които преди бе изпитвала.
Тя усети нещо..странно в нея. Не искаше отново да попада в този капан, но успя. Нещо в Дерек я привличаше..и то много.
П.П няма нищо ;д
Katherine.- One in a million
- Брой мнения : 626
Join date : 01.01.2012
Re: Барселона, Испания, 1563 година
-О , удоволствието е изцяло твое - поде Дерек на свой ред и се усмихна лъчезарно , което до някаква степен го караше да изглежда като пълен идиот.След това видя как тя подава рязко ръка и вместо да се здрависа както правят всички хора , той е пое нежно със своята и е целуна деликатно. Все пак не можеше само да се надува , етикецията така или иначе винаги излизаше на повърхността за да покрие следите от упоритата му идиотщина.
И макар да не се броеше към скромните хора , Дерек понякога прекрачваше границата на дутостта си.Понякога дори женски шамар не можеше да го извади от транса ,в който влизаше и започваше да се надува като пуяк пред женска в размножителен период.
-Е , Катерина , какво те е довело в тази непозната част на Барселона ? - попита Дерек момичето с опит да завърже някакъв разговор , което не му се отдаваше много...
Наш Монро можеше да бращолеви много и да слуша прекалено малко ..
И макар да не се броеше към скромните хора , Дерек понякога прекрачваше границата на дутостта си.Понякога дори женски шамар не можеше да го извади от транса ,в който влизаше и започваше да се надува като пуяк пред женска в размножителен период.
-Е , Катерина , какво те е довело в тази непозната част на Барселона ? - попита Дерек момичето с опит да завърже някакъв разговор , което не му се отдаваше много...
Наш Монро можеше да бращолеви много и да слуша прекалено малко ..
Дерек Вон Монро.- Original Vampire
- Брой мнения : 23
Join date : 27.03.2012
Re: Барселона, Испания, 1563 година
Всъщност..интересен въпрос. Дори да звучеше толкова глупаво за едно интелигентно момиче като Катерина, тя не знаеше какво правеше там. Отначало бягаше от слугите и', които все я придружаваха и следяха и все пак Катерина успя да се измъкне. След това тя се разхождаше из гората и се озова на някакъв прашен и каменист път, от който дойде тук. Не по своя воля слезе до вира. Топлината я принуди.
- Ами..може да прозвучи глупаво, но...първо целях да избягам от слугите си... - започна Катерина лъчезарно да му разказва като правеше дяволити, сладки и..някак привлекателни погледи. Не знаеше какво прави. - ...и така се озовах тук, принудена от жегата.
Обстановката стана малко неловка заради тишината, която ги погълна. В този миг Кат се усети, че е по бельо. Е, нищо. Точно сега не разполагаше с бански. Тя се поогледа, а в очите и блесна ясен пламък. Все едно бе усетила миризмата на кръв. Но това не бе възможно. Освен ако наблизо нямаше хора. Както и да е..тя се гмурна във водата и смяташе да поплува малко..за...релаксация.
След секунди вече бе над малкия водопад, не на големия.
- Всъщност тази част на Барселона не е непозната за мен. Идвала съм много пъти, но не съм.. - тя млъкна след като Дерек докосна с пръсти устните и'. Нищо чудно, от притеснение тя не спираше да говори. Сигурно се беше отегчил..
- Ами..може да прозвучи глупаво, но...първо целях да избягам от слугите си... - започна Катерина лъчезарно да му разказва като правеше дяволити, сладки и..някак привлекателни погледи. Не знаеше какво прави. - ...и така се озовах тук, принудена от жегата.
Обстановката стана малко неловка заради тишината, която ги погълна. В този миг Кат се усети, че е по бельо. Е, нищо. Точно сега не разполагаше с бански. Тя се поогледа, а в очите и блесна ясен пламък. Все едно бе усетила миризмата на кръв. Но това не бе възможно. Освен ако наблизо нямаше хора. Както и да е..тя се гмурна във водата и смяташе да поплува малко..за...релаксация.
След секунди вече бе над малкия водопад, не на големия.
- Всъщност тази част на Барселона не е непозната за мен. Идвала съм много пъти, но не съм.. - тя млъкна след като Дерек докосна с пръсти устните и'. Нищо чудно, от притеснение тя не спираше да говори. Сигурно се беше отегчил..
Katherine.- One in a million
- Брой мнения : 626
Join date : 01.01.2012
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Съб Юли 28, 2012 12:28 am by Дерек Вон Монро.
» Себастиян Клейтън
Вто Юни 12, 2012 4:33 pm by Себастиян Клейтън
» Смяна на лик/име.
Вто Май 15, 2012 7:02 pm by Alison Rotwailer.
» I feel you close, I feel you breathe And now it's like you're here You're haunting me.You're the reason that we started this fight
Чет Апр 26, 2012 8:36 pm by Serena Van Der Woodsen.
» Ария Мономъри
Нед Апр 15, 2012 1:56 pm by Serena Van Der Woodsen.
» Айфеловата кула
Пет Апр 13, 2012 10:47 am by Amelie
» Търся си другарче за РП.
Вто Апр 10, 2012 6:41 am by Amelie
» Търся си...
Пон Апр 09, 2012 10:50 am by Caroline Forbes
» Имение "Castillo Caribe"
Пон Апр 09, 2012 9:42 am by Amelie