Paris the city of love...
Добре дошли в Париж!

Намирате си в Париж,града на любовта,но какво става вечер?По калдаръмените улици плъзват какви ли не същества!Присъединете се към вампирите,вещиците,върколаците и другите митични създания или бъдете част от групата на хората...единственото,което искаме от вас е да се забавлявате!
Вход

Забравих си паролата!

Top posters
Katherine. (626)
 
Serena Van Der Woodsen. (584)
 
Alisa Kerr (387)
 
Alison Rotwailer. (340)
 
Charlie Rhodes (331)
 
Barbara. (317)
 
Никол Мур (248)
 
Caroline Forbes (163)
 
Blair Waldorf. (144)
 
Dean Winchester (141)
 

Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 19, на Вто Фев 28, 2012 6:48 pm
Visitors

Charlie Rhodes

Go down

Charlie Rhodes

Писане by Charlie Rhodes on Нед Мар 25, 2012 3:38 pm


*Име: Чарли Роудс/ Айви Дикенс/ и много други (едно от имената, с които древните са я наричали се е запазила, всъщност понякога се представя и по този начин, защото й харесва - Лайра)

*Години: 21/ неизвестни

*Раса: Богиня на илюзиите

*Дарба: Създава различни илюзии в околните

*Външен вид: Дълга коса? До миналата година да. Докато не решава да се подстриже доста късо. Но не се чувства женствена с къса коса, подстригва я рядко, за да порасне бързо. Отива й както безцветен гланц, така и ярко червено червило. Често носи рокли, но не е случайност, ако обуе панталон, дънки или клин. Нисичка е, за това ходи предимно на средно-висок ток. Всъщност когато е с равна подметка по-бързо я заболяват краката, ако се разхожда дълго, отколкото ако е с ток. Висока е 1.65

*Характер: От малка целта й е била да бъде на върха, независимо в какво. Но по честния начин. Вярно, че е падала, при това от високо, но до няколко дни се съвзема и започва наново. И това се отнася за почти всичко.
Не е типично за нея да пие често и по много, но в редките случаи, в които опитва алкохол се напива, защото я хваща доста бързо. Но пък за много кратко е на вълна купон – след това танците и усмивките се заместват от сълзи, стичащи се от лицето й, докато тя седи някъде свита. Когато е пияна, най-често се извинява – от сериозни неща, за които иска прошка – до това, че е настъпила някого без да иска по-рано през деня. Буквално се извинява за всичко, а сълзите от очите й не спират.
Когато е трезва, обаче, което е в почти 99% от времето, колкото и да е наранена и едвам крепяща се, не плаче пред хора, било то и най-близките й. Ако я попиташ, ще каже, че сълзите не са признак на слабост, но точно така се чувства, когато някой забележи навлажнените й очи.
Обича да говори, прави го често и в повечето случаи някой трябва да я спре, защото тя не намира тази сила.
Използва дарбите си с цел забавление.

*История:
Тих шепот се разнесе из стаята, почти неразбираем, заради силния вятър навън, който не стихваше вече цяла седмица. Но дори през дограмата създаваше впечатлението, че бе нахлул и в тъмната стая, осветена единствено от няколко лъча лунна светлина, процедила се между завесите и пролуката под вратата на стаята, тъй като помещението, в което се влизаше през тази врата очевидно бе добре осветено. А когато вятърът утихваше за няколко секунди се долавяха и пиукания от някакъв уред в близост до леглото. Бяха последователни на около секунда и половина - две.
Момичето, което лежеше в леглото се бе събудило. Но не отваряше очи. Не искаше. Макар не много меко, леглото си бе удобно. Колкото до самото момиче - лицето й бе доста бледо, отразявайки се в него лъч лунна светлина. Светлите й коси, оформени в едри къдрици се спускаха над раменете й, а ръцете й бяха отпуснати безжизнено до тялото й. Силно блъскане по прозореца я стресна и тя отвори очите си, взирайки се в тавана известно време, докато очите й привикнат със светлината. Първоначално погледът й бе замъглен, но когато дори таванът придоби ясните си очертания н ъглите и ръбовете, които тя можеше да види, без да мърда главата си, се престраши да се огледа, леко надигайки се. С бавен поглед спускащ се от ръба срещу нея, тя проследи вратата, която бе разположена на отсрещната стена в десния й край. След това пред очите й се появи образът на малко канапе, масичка, стол, под прозореца, който вече се намираше на стената в ляво от момичето. И думкането се повтори, тя се опита да различи какво предизвикваше този шум. Не можа, но най-вероятно това бе някой клон, развяващ се към прозореца заради силният вятър. Някъде отвън се чу сирената на линейка, а след нея още една. След по-малко от пет минути оживени гласове се чуха и от другата страна на вратата.
Момичето се надигна леко в леглото.
Къде се намирам? - бе първият въпрос, който умът й си зададе едва сега. Чувстваше се отпаднала, но при повторен оглед на помещението установи, че се намира в болница или някакъв лечебен център. Вратата се отвори рязко и вътре се изсипа цяла армия хора, облечени в еднакви униформи. Възрастна жена, която сякаш изглеждаше по-старша от другите излезе напред и едва не се стъписа, виждайки че момичето е будно.

***
След половин часов разговор с какви ли не доктори, медицински сестри и отново доктори, момичето разбра името си - Чарли, разбра и защо е в болница и как е загубила паметта си. Защото тя действително не помнеше дори името си. Можеше да смята, да пише, разпознаваше азбуката и дори се хвана да говори на всеки език, за който се сетите, без дори не подозираше, че може. Оказа се, че е била в кома почти 3 месеца, защото е катастрофирала. Когато най-накрая остана сама с мислите си, а небето като че ли просветляваше тя се опита да си спомни нещо. Каквото й да е. Остана много разочарована от факта, че за тези три месеца не е имала нито един посетител. Надяваше се, че родителите й може да не знаят, че е пострадала и че ще може да ги намери, а след това и да разбере малко повече за живота си преди катастрофата. Дежурна сестра донесе вещите й - дамска чанта с портмоне с малко кеш, кредитни и дебитни карти, документи, един химикал, малко огледалце и гланц с цвят на пепел от рози, а в задния джоб на чантата Чарли откри там ключодържател с няколко ключа. Единият беше много малък, не му обърна внимание. Приличаше на ключ за пощенска кутия. Друг по-голям, на който дори бе гравирано името на някакъв хотел, още един малък и ключ за кола. Явно този трябваше да го махне, защото според лекарите, които й разказаха всичко, което знаеха за нея, пожарникарите едвам за я измъкнали от колата й. Личната й карта и паспортът й дадоха още малко информация за самата нея.

***
Изглежда дори безсмъртните не бяха съвсем неуязвими. Не помнеше кой я бе приковал за легло за толкова дълъг период, но очевидно си бе създала врагове. До седмица си върна всички спомени, но не и тези, които можеха да я доведат до отговора, дали бе стар или чисто нов враг, който бе успял да я държи в безсъзнание близо три месеца. Как всъщност бе възможно? Една от теориите й бе, че е срещнала друго създание с подобна на нейната сила, и бе действано с нейните оръжия срещу нея. Не й отне много след пълната (до колкото бе възможно)възвръщане на спомените й още от времето, когато магическите същества включваха дракони, русалки, сфинксове и какви ли не още.

*Името на човека който използвам за лик: Kaylee DeFey



Последната промяна е направена от Charlie Rhodes на Пон Апр 02, 2012 5:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

I will love you till the end of time
I would wait a million years
Promise you'll remember that you're mine
Baby can you see through the tears?

Don't make me sad, don't make me cry
Sometimes love is not enough and the road gets tough
Come and take a walk on the wild side
Let me kiss you hard in the pouring rain

Heaven is a place on earth with you
Tell me all the things you want to do
They say that the world was built for two
Only worth living if somebody is loving you

avatar
Charlie Rhodes
Goddess
Goddess

Брой мнения : 331
Join date : 25.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Charlie Rhodes

Писане by Serena Van Der Woodsen. on Нед Мар 25, 2012 3:41 pm

Одобрена си,добре дошла!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


I like crazy, foolish, stupid
Party going wild, fist pumping
Music, I might lose it



Blast to the roof, that's how we do'z it
I don't care the night, she don't care we like
Almost dared the right five


This one's for you and me, living out our dreams
We're all right where we should be


avatar
Serena Van Der Woodsen.
Queen
Queen

Брой мнения : 584
Join date : 28.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите