Вход
Top posters
Katherine. (626) | ||||
Serena Van Der Woodsen. (584) | ||||
Alisa Kerr (387) | ||||
Alison Rotwailer. (340) | ||||
Charlie Rhodes (331) | ||||
Barbara. (317) | ||||
Никол Мур (248) | ||||
Caroline Forbes (163) | ||||
Blair Waldorf. (144) | ||||
Dean Winchester (141) |
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 25, на Сря Окт 27, 2021 6:18 am
na.na
2 posters
Страница 1 от 1
na.na
Име:
Сара стоеше в бара, оглеждайки хората с предизвикателен поглед и бавно отпиваше от уискито си. Държеше чашата с два пръста и предизвикателно поглеждаше около нея, а след това се наслаждаваше на горещата течност в гърлото й.
Барманът се опита да я заговори. Веднъж. Два пъти. Момичето затвори пренебрежително очи и се обърна. Хвърли му от онези усмивки, които значеха "Ти си нищожество". Прехапа нервно устни, но всъщност това беше изпитаният й начин за флирт.
Попита й за името. Това беше лесно. Придаде си флиртаджийска физиономия и леко и провлачено промълви:
-Сара. За вас госпожица Макензи.
Усмихна се и отново му обърна гръб.
Възраст:
Барманът излежда нямаше нищо против да го пренебрегва. Беше упорит. Не й се нравеше. Доближи се до нея и нахално я докосна. погледна го отново, но този път нямаше нищо мило в погледа й.
Мъжът стоеше. Протегна ръка и я покани на танц.
Тя отказа. Тогава той я атакува с въпроси и само, за да се позабавлява Сара отговаряше като ученичка на изпит, като същевременно ласкаво го поглеждаше или докосваше. Беше опитна във флирта.
-19
Професия:
-Какво работя ли?-ехидният й смях се разнесе из бара и няколко от посетителите учудено й изгледаха. Обичаше да я гледат. Всъщност обичаше да е център на вниманието. Отхапа от черешката в мартинито й и я задържа между зъбите. Разголи част от бедрото си, което въпреки късата рокля оставаше в сянка. Плъзна ръката си, а след това се завъртя сякаш на невидим пилон.
-Можеш ли да познаеш какво работя?-усмихна се загадъчно и изпи на екс питието.
Раса:
Докато барманът обслужваше случайно дошлите дами, за които не остана незабелязан неговият чар, както и палавостта на героинята ми, Сара се връщаше към миналото. Или по-скоро към моментатъ, когато разбра каква е. Още чуваше дълбокият глас на баща й:
-Ти си родена с дарба.
Способност:
-Каква дарба тате?-детския й глас, още писклив наруши неловката тишина.
-Фотокинеза.
Малкото момиче се стъписа и погледна отчаяно баща си. За нея всичко бе неясно.
Външен вид:
Барманът отново се върна. Застана на две крачки от нея и впи поглед в момичето, станало вече жена. Сара знаеше защо я гледа и как изглежда за мъжете. Привлекателни извивки, които не остават скрити под тънката материя на късата червена рокля, дълги слаби крака, пищен бюст, който не оставаше невидим при всяко неяно навеждане. На ръст бе по-ниска, но високите токчета вършеха работа и сега се гордееше със своите 1.80. Кожата й не бе бяла, притежаваше някакъв загар и на места проблясваше. Беше мека на допир и винаги топла, което подлудяваше мъжете. Имаше стегнато тяло и прелестите й, които много оприличаваха на божествени, бяха на показ, когато работеше. Да, ако сте се досетили работеше като стрийптизьорка и трябваше да се поддържа. Имаше миловидно лице, но доста често се появяваше нещо хищническо и жестоко в него. Очите я баха някаква смесица, но невероятно светли и магнетични. Благодарение само и единствено на тях барманът й бе в кърпа вързан. Кръстоса уж нервно крака, което бе обигран жест във игрите й с мъжете. Усмихна се със силно начервените си устни и показа ред прави бели зъби.
Характер:
Никой не се интересуваше каква беше всъщност. Маската на секси момичето работеше и никой не се бе питал какво се крие зад нея. Беше добре за нея, мразеше разчувствените и банални разговори за семейството й или каква бе отвътре.
Не беше светица-всеки го знаеше. Беше се метнала на майка си-умееше да върти мъжете на малкият си пръст и бе изкусна лъжкиня, когато се налагаше. Умееше да им дава това, което е забранено, но го искат, беше греховен плод за всеки, който я е вкусил. Понякога бе твърде егоистична и лицемерна-осъзнаваше го, но нищо и никой не бе в състояние да я промени или да я спре. Въпреки досега изброените лоши качества имаше и нещо светло и добро в нея. Никога не би убила човек. Никога не би позволила да я използват. Не ценеше особено парите. Защитаваше добри каузи, макар да го правеше тайно и не публично достояние. Не се хвалеше, почти не говореше, ако не ставаше въпрос за художници и картини или за поезия. Държеше се учтиво ако се налагаше, умеше да се справя с най-компрометиращата ситуация и когато импровизираше бе в стихията си. Ако обичаше се привързваше за цял живот. не че вярваше, че някога в скапания си живот ще изрече двете свещени думи, по които припадаха всички момичета на нейната възраст. Подсмихнах се и притисна тяло в това на бармана, който вече ме станал по-смел и открито я докосваше на места, на които приличието не позволяваше.
История:
Седна на високият стол и отпи от водката си. Беше й десетото питие, което значеше, че има още време да се напие. Смяташе да направи нещо, което отдавна не е правила. Щеше да разкаже всичко на бармана, а след това да заличи паметта му. Това бе единствената дарба, която й действаше безотказано. Обичаше в единия момент човекът срещу нея да си мисли, че знае всичко, а в другия да са напълно непознати.
Погледна мъжът, на около двасет и пет, с приятна външност, но с характер, който никак не й се нравеше. Започна да разказва, след като се увери, че барът е затворил и няма кой да чуе прочувствената й история.
Изведнъж се върна в миналото. Започна да разказва, като спомените за домът й, мирисът на цветята в градината и виковете на брат й не я завладяха.
Живеше само с баща си и брат си в имение на края на града. Беше доста разглезено дете, но от малка знаеше какво иска и как да го постигне. Докато другите момиченца си играеха с кукли тя чертаеше карти и си измисляше тунели, въображението й рисуваше зловещи картини, създаваше си нови невидими приятели, защото никой не искаше да я доближава.
Минаха години, стана на 14. Останалите си правеха чаени партита, а тя се отдаваше на поредния слуга, който бе запленен от чара й. Разкрепостеността й не остана скрита за никого. Баща й знаеше защо става така. Жена му, Мария, бе долнопробна уличница и направи детето си такова. Продаде се за пари и стана любовница на богаташ, а него заряза, потънал в мъка и дългове. Радваше се за синът си. Той бе добър, честен, защитаваше сестра си и между тях имаше доста дълбока връзка, но никой никога не се е замислял.
Реши да направи нещо. Трябваше да признае на дъщеря си свръхестественото и очакваше да се промени. Но това, което направи го съсипа.
-Дъще, ела да поговорим.
Момичето, което постепенно се превръщаше в жена, и то доста красива доближи грохналия старец и сложи ръка на рамото му.
-Какво има?
-Трябва да ти кажа нещо.
Видът му не я тревожеше. Отдавна бе спряла да отдава внимание на такива маловажни неща.
-Ти не си обикновена.
Засмя се. Знаеше, че е особена.
-Ти имаш дарба мила. Ти си...-силна кашлица задави старуха и с пресипнал глас продължи-ти имаш дарба.
-Каква дарба тате?-попита Сара след известно колебанаие.
-Фотокинеза.
След тези думи старецът умря. Беше болен от туберколоза, но не бе споделил дори на децата си. Сестра и брат редом стояха на гробищата. Само, че единия тънеше в скърб, а другия си повторяше една и съща дума "Фотокинеза".
Неусетно Сара я каза на глас и барманът любопитно я погледна.
-Какво каза?
Момичето се отърси от миналото и го погледна злобно. Промълви едва-едва:
-Ти не ме познаваш. Не знаеш коя съм, какво работя, откъде съм. Знаеш само името ми.
Каза това и излезе от бара, като барманът смутено размишляваше на фона на тракащите й токчета по пода. Не помнеше нищо.
Допълнително (не е задължително):
Пие и пуши от 17 годишна.
Отдавна не е девствена и се е отдавала на много мъже.
/Kristen Stewart/
*съжалявам, че не съм спазила бланката, ако е проблем, ще я напиша....
Сара стоеше в бара, оглеждайки хората с предизвикателен поглед и бавно отпиваше от уискито си. Държеше чашата с два пръста и предизвикателно поглеждаше около нея, а след това се наслаждаваше на горещата течност в гърлото й.
Барманът се опита да я заговори. Веднъж. Два пъти. Момичето затвори пренебрежително очи и се обърна. Хвърли му от онези усмивки, които значеха "Ти си нищожество". Прехапа нервно устни, но всъщност това беше изпитаният й начин за флирт.
Попита й за името. Това беше лесно. Придаде си флиртаджийска физиономия и леко и провлачено промълви:
-Сара. За вас госпожица Макензи.
Усмихна се и отново му обърна гръб.
Възраст:
Барманът излежда нямаше нищо против да го пренебрегва. Беше упорит. Не й се нравеше. Доближи се до нея и нахално я докосна. погледна го отново, но този път нямаше нищо мило в погледа й.
Мъжът стоеше. Протегна ръка и я покани на танц.
Тя отказа. Тогава той я атакува с въпроси и само, за да се позабавлява Сара отговаряше като ученичка на изпит, като същевременно ласкаво го поглеждаше или докосваше. Беше опитна във флирта.
-19
Професия:
-Какво работя ли?-ехидният й смях се разнесе из бара и няколко от посетителите учудено й изгледаха. Обичаше да я гледат. Всъщност обичаше да е център на вниманието. Отхапа от черешката в мартинито й и я задържа между зъбите. Разголи част от бедрото си, което въпреки късата рокля оставаше в сянка. Плъзна ръката си, а след това се завъртя сякаш на невидим пилон.
-Можеш ли да познаеш какво работя?-усмихна се загадъчно и изпи на екс питието.
Раса:
Докато барманът обслужваше случайно дошлите дами, за които не остана незабелязан неговият чар, както и палавостта на героинята ми, Сара се връщаше към миналото. Или по-скоро към моментатъ, когато разбра каква е. Още чуваше дълбокият глас на баща й:
-Ти си родена с дарба.
Способност:
-Каква дарба тате?-детския й глас, още писклив наруши неловката тишина.
-Фотокинеза.
Малкото момиче се стъписа и погледна отчаяно баща си. За нея всичко бе неясно.
Външен вид:
Барманът отново се върна. Застана на две крачки от нея и впи поглед в момичето, станало вече жена. Сара знаеше защо я гледа и как изглежда за мъжете. Привлекателни извивки, които не остават скрити под тънката материя на късата червена рокля, дълги слаби крака, пищен бюст, който не оставаше невидим при всяко неяно навеждане. На ръст бе по-ниска, но високите токчета вършеха работа и сега се гордееше със своите 1.80. Кожата й не бе бяла, притежаваше някакъв загар и на места проблясваше. Беше мека на допир и винаги топла, което подлудяваше мъжете. Имаше стегнато тяло и прелестите й, които много оприличаваха на божествени, бяха на показ, когато работеше. Да, ако сте се досетили работеше като стрийптизьорка и трябваше да се поддържа. Имаше миловидно лице, но доста често се появяваше нещо хищническо и жестоко в него. Очите я баха някаква смесица, но невероятно светли и магнетични. Благодарение само и единствено на тях барманът й бе в кърпа вързан. Кръстоса уж нервно крака, което бе обигран жест във игрите й с мъжете. Усмихна се със силно начервените си устни и показа ред прави бели зъби.
Характер:
Никой не се интересуваше каква беше всъщност. Маската на секси момичето работеше и никой не се бе питал какво се крие зад нея. Беше добре за нея, мразеше разчувствените и банални разговори за семейството й или каква бе отвътре.
Не беше светица-всеки го знаеше. Беше се метнала на майка си-умееше да върти мъжете на малкият си пръст и бе изкусна лъжкиня, когато се налагаше. Умееше да им дава това, което е забранено, но го искат, беше греховен плод за всеки, който я е вкусил. Понякога бе твърде егоистична и лицемерна-осъзнаваше го, но нищо и никой не бе в състояние да я промени или да я спре. Въпреки досега изброените лоши качества имаше и нещо светло и добро в нея. Никога не би убила човек. Никога не би позволила да я използват. Не ценеше особено парите. Защитаваше добри каузи, макар да го правеше тайно и не публично достояние. Не се хвалеше, почти не говореше, ако не ставаше въпрос за художници и картини или за поезия. Държеше се учтиво ако се налагаше, умеше да се справя с най-компрометиращата ситуация и когато импровизираше бе в стихията си. Ако обичаше се привързваше за цял живот. не че вярваше, че някога в скапания си живот ще изрече двете свещени думи, по които припадаха всички момичета на нейната възраст. Подсмихнах се и притисна тяло в това на бармана, който вече ме станал по-смел и открито я докосваше на места, на които приличието не позволяваше.
История:
Седна на високият стол и отпи от водката си. Беше й десетото питие, което значеше, че има още време да се напие. Смяташе да направи нещо, което отдавна не е правила. Щеше да разкаже всичко на бармана, а след това да заличи паметта му. Това бе единствената дарба, която й действаше безотказано. Обичаше в единия момент човекът срещу нея да си мисли, че знае всичко, а в другия да са напълно непознати.
Погледна мъжът, на около двасет и пет, с приятна външност, но с характер, който никак не й се нравеше. Започна да разказва, след като се увери, че барът е затворил и няма кой да чуе прочувствената й история.
Изведнъж се върна в миналото. Започна да разказва, като спомените за домът й, мирисът на цветята в градината и виковете на брат й не я завладяха.
Живеше само с баща си и брат си в имение на края на града. Беше доста разглезено дете, но от малка знаеше какво иска и как да го постигне. Докато другите момиченца си играеха с кукли тя чертаеше карти и си измисляше тунели, въображението й рисуваше зловещи картини, създаваше си нови невидими приятели, защото никой не искаше да я доближава.
Минаха години, стана на 14. Останалите си правеха чаени партита, а тя се отдаваше на поредния слуга, който бе запленен от чара й. Разкрепостеността й не остана скрита за никого. Баща й знаеше защо става така. Жена му, Мария, бе долнопробна уличница и направи детето си такова. Продаде се за пари и стана любовница на богаташ, а него заряза, потънал в мъка и дългове. Радваше се за синът си. Той бе добър, честен, защитаваше сестра си и между тях имаше доста дълбока връзка, но никой никога не се е замислял.
Реши да направи нещо. Трябваше да признае на дъщеря си свръхестественото и очакваше да се промени. Но това, което направи го съсипа.
-Дъще, ела да поговорим.
Момичето, което постепенно се превръщаше в жена, и то доста красива доближи грохналия старец и сложи ръка на рамото му.
-Какво има?
-Трябва да ти кажа нещо.
Видът му не я тревожеше. Отдавна бе спряла да отдава внимание на такива маловажни неща.
-Ти не си обикновена.
Засмя се. Знаеше, че е особена.
-Ти имаш дарба мила. Ти си...-силна кашлица задави старуха и с пресипнал глас продължи-ти имаш дарба.
-Каква дарба тате?-попита Сара след известно колебанаие.
-Фотокинеза.
След тези думи старецът умря. Беше болен от туберколоза, но не бе споделил дори на децата си. Сестра и брат редом стояха на гробищата. Само, че единия тънеше в скърб, а другия си повторяше една и съща дума "Фотокинеза".
Неусетно Сара я каза на глас и барманът любопитно я погледна.
-Какво каза?
Момичето се отърси от миналото и го погледна злобно. Промълви едва-едва:
-Ти не ме познаваш. Не знаеш коя съм, какво работя, откъде съм. Знаеш само името ми.
Каза това и излезе от бара, като барманът смутено размишляваше на фона на тракащите й токчета по пода. Не помнеше нищо.
Допълнително (не е задължително):
Пие и пуши от 17 годишна.
Отдавна не е девствена и се е отдавала на много мъже.
/Kristen Stewart/
*съжалявам, че не съм спазила бланката, ако е проблем, ще я напиша....
na.na- Human
- Брой мнения : 16
Join date : 10.03.2012
Re: na.na
Ликът е зает,смени го и ще те одобря. :)
Serena Van Der Woodsen.- Queen
- Брой мнения : 584
Join date : 28.12.2011
Re: na.na
Е, добре...ама защо никъде не пише в списъка? Не че нещо, ама аз мога да продължавам да си изреждам ликове и да ми казвате, че са заети....Lea Michel?
na.na- Human
- Брой мнения : 16
Join date : 10.03.2012
Re: na.na
Мога ли да ти сменя името на Сара?
Serena Van Der Woodsen.- Queen
- Брой мнения : 584
Join date : 28.12.2011
Re: na.na
Ми не...просто нана е псевдоним, а и ми харесва как звучи. Ако не е проблем ;)
na.na- Human
- Брой мнения : 16
Join date : 10.03.2012
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Съб Юли 28, 2012 12:28 am by Дерек Вон Монро.
» Себастиян Клейтън
Вто Юни 12, 2012 4:33 pm by Себастиян Клейтън
» Смяна на лик/име.
Вто Май 15, 2012 7:02 pm by Alison Rotwailer.
» I feel you close, I feel you breathe And now it's like you're here You're haunting me.You're the reason that we started this fight
Чет Апр 26, 2012 8:36 pm by Serena Van Der Woodsen.
» Ария Мономъри
Нед Апр 15, 2012 1:56 pm by Serena Van Der Woodsen.
» Айфеловата кула
Пет Апр 13, 2012 10:47 am by Amelie
» Търся си другарче за РП.
Вто Апр 10, 2012 6:41 am by Amelie
» Търся си...
Пон Апр 09, 2012 10:50 am by Caroline Forbes
» Имение "Castillo Caribe"
Пон Апр 09, 2012 9:42 am by Amelie