Paris the city of love...
Добре дошли в Париж!

Намирате си в Париж,града на любовта,но какво става вечер?По калдаръмените улици плъзват какви ли не същества!Присъединете се към вампирите,вещиците,върколаците и другите митични създания или бъдете част от групата на хората...единственото,което искаме от вас е да се забавлявате!
Вход

Забравих си паролата!

Top posters
Katherine. (626)
 
Serena Van Der Woodsen. (584)
 
Alisa Kerr (387)
 
Alison Rotwailer. (340)
 
Charlie Rhodes (331)
 
Barbara. (317)
 
Никол Мур (248)
 
Caroline Forbes (163)
 
Blair Waldorf. (144)
 
Dean Winchester (141)
 

Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Съб Май 19, 2018 2:05 pm
Visitors

Chelsea Dawn Wayne.

Go down

Chelsea Dawn Wayne.

Писане by Chelsea Dawn Wayne. on Сря Фев 29, 2012 11:00 pm


*Carly Rae Jepsen

име;

Do you dream, that the world will know your name?
So tell me your name ..
С риска да отговоря на въпроса с въпрос, ще попитам- имало ли е неотлъчна част от вашата личност, която всеки път щом чуете или видите се чувствате сякаш просто не може да бъде част от вас? Знаете.. точно както когато осъзнавате нещо и просто не можете да се съгласите, че се е случило точно на вас. Нещо като смъртта на родител или на което и да е живо същество. Аз мога да заявя, че напълно съм свикнала с всякакви видове психическа и физическа болка, тъй че промените не ми правят голямо впечатление. Едно нещо в мен, обаче, ме караше да се чувствам точно както вие се се почувствали след неизбежната смърт на мама и тати. Името ми. Не знам колко по-смешно и безсмислено можеше да прозвучи това изречение, но да. Точно това исках да кажа и съвсем умишлено се опитах да породя у вас това чувство на ирония. За протокола, името ми бе Челси Даун Уейн, но винаги се представях като Уейн. Просто Уейн. И всеки себеуважаващ се човек би ме наричал така. Особено ако има допълнителни подбуди да бъде уважаван и от мен.




външен вид;

You fall to your knees, you beg you plead,
Can I be someone else, for all the times I hate myself?
Едва сега след толкова години си спомням, че преди време бях чела една книга, написана от стар познат, който вече надали е сред нас. Бях му споделила тайната си, а той бе отдаден писател. Така де, човекът беше посветил един безупречен параграф от произведението си на мен.
"Момичето, което споменах по-горе в книгата се казваше Челси. Запознахме се близо до едно езеро и аз се влюбих в нея от пръв поглед. Ако не бях срещнал жена си вероятно все още щях да точа лиги по Уейн (както настояваше да я наричаме). И как да не се влюбиш в нея? Tя бе меко казано красива. Сега ако започна да я описвам, ти ще вземеш ли един въображаем скицник и нека заедно със също толкова въображаемия молив HB да я нарисуваме в съзнанието си. Прекрасно знам, че изрисуването на тяло винаги започваше от главата надолу, но нека подобно на госпожица Уейн да поекспериментираме малко. Средно на ръст момиче. Няма как да разбера точното число на което се подвизаваше височината `и, но предполагам бе около 1,68. Фигурата `и бе слаба, но по никакъв начин не напомняше на напомпаните изпити модели. До тук готово? Ако някога сте се занимавали със работата на дизайнер ще знаете, че повечето професионалисти започват работата си от бледо очертаване на тялото, а след това добавят дрехи. Какво стана? Да не би да натиснахте прекалено много с молива. Няма значение, винаги можете да изтриете леко очертанията с гумичката и да започнете да изобразявате дрехите върху неутралното тяло. Но не мислете, че това ще бъде по-голямо предизвикателство. Напротив. В повечето случаи дрехите на госпожица Уейн бяха доста по-семпли от представите за мода. Да, бяха модни, но не по натрапчив начин. Все пак помнете едно нещо-това момиче никога не би носило нещо нашумяло по подиумите по простата причина, че така се нарушаваше крехкия баланс между очарованието на брюнетката и вътрешния `и мирен характер. Какво? Въображаемият молив вече изрисува ли дрехите, или още не можете да се сетите какво точно да бъде поставено върху неутралното тяло. Може би пола малко по-къса от коленете и семпла блуза. Ами да, най-простото нещо което можехте да си представите в комбинация със свободния дух и изглед на това момиче можеше напълно да промени представите ви за красота. Ако дизайнерския ви проект вече е готов, то най-добре ще е да се придвижим към горната част и по-точно лицето. Най-добре започнете с формата на лицето `и. Ах, Уейн, Уейн. Как да опиша такова красиво същество? ... Може би беше продълговато, но аз най-малко разбирах от тези неща. Косата `и бе средно дълга, може би с 4-5 пръста подминаваше раменете. Права, къдрева, или чуплива, винаги изглеждаше прекрасно и мога смело да кажа, че доста често бе пусната свободно. Очите `и бяха ангелски.. и каква ирония.. точно като нея! Прекрасни, големи, сякаш можеш да се огледаш в тях без проблем. Само че всеки път щом дръзнеш да ги погледнеш трябва да си нащрек, защото никога не знаеш кога ще потънеш и ще избледнееш бавно, бавно. Носът `и, както всички други пропорции, бе идеален. Определено не бе остър. По-скоро нещо като чип .. като във по-издадената част бе по-тънък, а в другата-по-плътен, което образуваше нещо като стълбичка. Устните и бяха също толкова трудни за описване. Бяха винаги розовеещи, а формата им бе по-плътна в средата и колкото повече се отдалечаваха от центъра на лицето, толкова по-тънки ставаха. Пропуснах ли нещо? Веждите. Бяха силно подчертани, но не прекалено натрапчиви. Ъм, и май сме готови? Изрисувахте ли вече въображаемия портрет на моята позната? Добавете сега малко лунички в близост до носа. Оправете светлосенките за по-добър релеф и сте готови! И пак забравих нещо.. извинявайте.. винаги,когато става въпрос за нея един вид си глътвам граматиката. Оцветяването на картината. Кожата и можеше да се нарече бледа, но не прекалено. Косата и бе кестенява с един вид лешникови отенъци, а очите.. Ах, очите! .. Те бяха сини.. като морето.. не.. като.. езерце, или .. не! Трябва да е нещо по-красиво..! Небето?.. След дъга. И след като, скъпи читатели, виртуалната ни рисунка на тази така специална госпожица е завършена остана да кажа едно нещо .. Нямаше друга като госпожица Уейн.. и надали някога ще има.
Аз сама не мога да се опиша като такъв човек, въпреки че откъса всеки път ме ласкае и ме кара да се чувствам специална. И всеки път, когато някой ме попита се описвам, как изглеждам и тем подобни, а аз не знам как да му отговаря му давам този малък откъс от книгата на някогашния ми приятел.





характер;

How beautiful you are,
yet seem so far from everything you're wanting to be ..
И пак досадното чувство да се описвам, обоготворявам и създавам тем подобни текстове, който сякаш слагат ореол над главата ми. Между другото ето, че туко що открих още едно качество от характера ми. Мразех да говоря за себе си по какъвто и да е начин.
Начина по който виждах света и себе си бе напълно различен от начина по който хората ги виждат. За мен всичко бе или черно или бяло. Нямаше "средни" ситуации. Човек е или прав или греши. Или обича някого, или го мрази. Нямаше сиво, само черно и бяло. Много време мина от когато за последно видях някой истински интересуващ се от психиката на даден човек. Времената твърде бързо се промениха. Ценностите на хората твърде бързо се превърнаха в материални.
Дали не звуча странно? За времето, имам предвид. Познавам много хора, живяли на тази планета повече от мен и всеки от тях със всяка година от пребиваването си тук, стават все по себични, егоцентрични, егоистични и започват все повече да мислят за себе си, да осъзнават, че те са най-важните за себе си. Понякога се чудех дали няма нещо сбъркано в мен.. Защо не смятам, че е правилно да се боготвориш и да се слагаш като център на света? В тази връзка най-често сравнявах Земята с едно кълбо прежда, а нас-със самата прежда. Ние бяхме свързани и ако някой се отлъчи от това така свещено и точно определено съществуване, рискуваме всичко да се срути. Всеки човек допринася малко за това и рано или късно-ще се случи. Давам ви думата си. Добре, да се върнем към характера.. ъм, как да го обясня? Добре, ще опитам..
Някога имах куче, което много добре разбираше света и имахме доста сродни виждания за него. Въпреки че коцукаше с трите си крака, то не се отказваше и обичаше живота, бе благодарно, че е тук. Противоположно на известната пословица, не хапеше ръката, която го хранеше. Боготвореше я. Благодареше `и. Аз бях по същия начин, оценявах това, което ми се дава.
Всъщност обичам животните, защото те са пъти по-чисти от хората. Не говоря за физическа чистота, а за тази която наистина има значение-психическата. Те умеят да се отблагодаряват на доброто с добро, а на злото със зло. Похвално.. но дали не е трябвало да се родя като куче, а нещо просто да се е объркало?
Умея и да прощавам, между другото, но вероятно дори и след това, нещата никога няма да са същите. А както казах-мен промените не ме бъркат особено. Мога да остана спокойна колкото и хора да ме обидят и да кажат каквито и да е неща за мен, защото попринцип хорското мнение не ме интересуваше много. Въпроса бе, когато обичах някого. Тогава битката започваше да се води на война и смърт. Рядко се случваше между другото.. това.. да обичам някого. Та нали психиката ми ще отслаби..? Ако позволя да съм подвластна на един единствен човек как ще бъда.. различна? Как ще продължа да съм това, което съм. За това не ми и трябваха много приятели. Нали знаете.. приятели-предатели. Тези, които при първата възможност ще те удавят в една капка вода.. Аз предпочитах нещо друго. Предпочитах една приятелка, но такава на която наистина разчитам. Такава, която ще събудя в 3 часа през нощта, защото не мога да си изкарам трънче от петата, а тя ще разбие врата на магазин, за да намери специална игла с която да ми изкара трънчето без да се получи инфекция. Не, че не можех сама, просто давам пример.
За лошите хора притежавам чуден сърказъм. Смисъл, не се държа зле дори и с тях. Нали знаеш какво казват.. това, че всеки има причина да бъде това, което е .. и ако си наистина лош има нещо, което е провокирало това ти качество. А какво по-хубаво от това да си щастлив? За другите говоря.. понеже аз съвсем не разсъждавах така.. Цялата ми система бе различна .. как да го обясня. Когато човек изпитва щастие, той всъщност за мен не е щастлив.. Това е по-скоро някакво залъгване, което само ти помага да се избавиш от болката? Но защо? Нали именно болката е тази, която ни кара да се чувстваме истински живи? Както са казали, живота започва и завършва със нея. И това, освен любовта, бе единственото чувство, което съществува на тази земя. Ами да, болка и любов. Те вървят неотлъчно и.. хайде, признайте си; не може да обичаш без поне малко болка. Всеки го е чувствал; разбитото сърце; дали е бил отблъснат, предаден, не обичан достатъчно.. И на теб ти е познато, нали? Онази първа ученическа любов, след чийто край не успя да се възстановиш толкова дълго? Или пък сладкото момче от видеотеката? Не се ли е случвало на всеки? И тогава човек започва да се чувства наистина жив. Наистина значим. Приятно, нали?
Малко откачено, нали? Мислите, че това, което казвам е откачено? Хех, знам, че прозвуча като част от типажиран психо роман, тъй че ще продължа с тук-там доброто държание.. Ами да, донякъде бе откажено. Но нали това е смисъла на живота? Да бъдем откачени.. ако не опитаме от всичко приживе, защо живеем?





история;

I walk a lonely road, the only one that I have ever known,
Don't know where it goes, but it's home to me, I walk alone

Колкото и да не ми се иска да говоря за частите от живота си, имам ли избор?
Датата на която съм родена бе 31-ви октомври срещу 1ви ноември. Малко е трудно да се определи, тъй като на "хора" като мен не им се издават актове за раждане. Единствения, който някога успях да си фалшифицирам бе с датата 10 януари, така че се водя козирог, въпреки че бях скорпион. И да, за мен зодиакалните знаци имаха доста голямо значение.
Не помня много факти и подробности от "ангелския" си живот в Рая. Бях прекалено малка, когато някак съм попаднала на земята сред хората. Така съм израстнала в обикновено човешко семейство, обичащо ме. И как няма да ме обичат? Бях единствено дете по простата причина, че нямаха възможност за друго. А и през тези години ценностната система на човек бе изградена по съвсем различен начин. Надали някога ще разбера колко важна съм била за семейство Уейн, но те бяха и винаги ще продължават да са най-важната част от моето съществуване. Може би по тази причина предпочитам наименованието "Уейн" пред "Челси"
А бях едва на 16 когато майка ми Даун и баща ми Едуард починаха. Някакво природно бетствие беше. Ураган ако не се лъжа. И няма нищо чудно, че не помня такива неща. Беше преди много, много време, а и не бях при тях, когато стана.
Живеехме в малка къщичка като е прекалено пресилено да кажа, че е посредата на нищото. По скоро бе някъде там забутана в провинцията, като имахме няколко съседи, които винаги бяха готови да ни услужат с подправки или вода, когато беше спряна. А аз винаги съм мечтала да обиколя света, да видя всичко. Така и направих след смъртта на семейството си. Обикалях от град на град точно както винаги съм искала. Кръстосвах улиците и бях една от всички туристкиен ми бяха нужни цели 1000, за да осъзная, че истинското щастие не е във всички неща, които си постигнал, във всички места, които си посетил и във всички дейности, които си извършил. Истинското щастие за мен сега бе да си с хората, които обичаш, а на мен тепърва ми е времето да ги открия.







години;

Against the wind, we were runnin' against the wind,
we were young and strong, we were runnin' against the wind...
За щастие с тази част от съществуването ми бях напълно щастлива. Като стана въпрос много често по магазините искат личната ми карта, за да потвърдя годините си. Мда, аз винаги леко се подсмихвам, защото бях преживяла повече от всички живи хора по света. И така импровизираната ми възраст бе 19 години, a aктуалната.. около 600.


раса;

Remembering all the times you fought with me
I'm surprised it got so...

Май нямаше много за разказване тук, но както и да е. Аз съм ангел, и по-скоро паднал ангел.
avatar
Chelsea Dawn Wayne.
Angel
Angel

Брой мнения : 5
Join date : 28.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Chelsea Dawn Wayne.

Писане by Blair Waldorf. on Чет Мар 01, 2012 12:22 pm

Одобрена си,добре дошла!^^
Много хубав герой. <3

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Have you ever danced in the rain?
Or thanked the sun?
Just for shining, just for shining.
Or the sea?


I think I should know how
to make love to something innocent
without leaving my fingerprints out no
L-O-V-E's just another word
i'll never learn to pronounce
.


When two people meet, each one is changed
by the other so you've got two new people.




avatar
Blair Waldorf.
Queen
Queen

Брой мнения : 144
Join date : 28.12.2011

Вижте профила на потребителя http://rpg-paris.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите