Paris the city of love...
Добре дошли в Париж!

Намирате си в Париж,града на любовта,но какво става вечер?По калдаръмените улици плъзват какви ли не същества!Присъединете се към вампирите,вещиците,върколаците и другите митични създания или бъдете част от групата на хората...единственото,което искаме от вас е да се забавлявате!
Вход

Забравих си паролата!

Top posters
Katherine. (626)
 
Serena Van Der Woodsen. (584)
 
Alisa Kerr (387)
 
Alison Rotwailer. (340)
 
Charlie Rhodes (331)
 
Barbara. (317)
 
Никол Мур (248)
 
Caroline Forbes (163)
 
Blair Waldorf. (144)
 
Dean Winchester (141)
 

Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Съб Май 19, 2018 2:05 pm
Visitors

Harley Benton... Yep, just like the guitar.

Go down

Harley Benton... Yep, just like the guitar.

Писане by Harley Benton. on Вто Фев 28, 2012 8:57 pm


[ Astrid Bergès-Frisbèy ]


Когато някой ме попита за името ми и аз му кажа, че се казвам Харли Бентън, обикноверно чувам в отговор: „Като китарата ли?”. На такива въпроси винаги отговарям с „Да, като китарата.”, съзнателно пропускайки факта, че там някъде има едно Дево. В първата ми лична карта (и единствената законна) беше вписано: Harley Devaux Benton. Предполагам, че повечето хора биха си помислили, че съм французойка или поне имам нещо френско в себе си. Но ще сгрешат. Нямам нищо общо с французите, мухлясалите сирена и Айфеловата кула. Нищичко.

Всъщност, името за мен не е от никакво значение. Била съм Руди, Кристина, Венити, Ю, Ингрид, Есмералда, дори Самюъл, Адолф и Кайл. Всеки един от тях беше една отделна част от мен, първоизточника, така че е без значение какво име ще напиша на следващата лична карта, шофьорска книжка или паспорт. Капиш?

И, моля ви, не ме разбирайте погрешно. Фалшивите документи за самоличност ми трябват не защото някой зъл и отмъстителен роднина ме преследва, или пък защото съм направила нещо наистина лошо и сега се налага да се крия и бягам. Не. Трябват ми, защото така реших аз. Защото това бе моят живот и аз го избрах такъв. Никой не ме е принуждавал да обиколя света, да видя толкова много неща, да стана част от милиони съдби и да променя още толкова. Ако исках, можех да стана някой модел и да имам мезонет и яхта, или пък да стана писател и да драскам разни драмички и екшънчета, които после да бъдат филмирани. Можех да стана известна, името ми да е известно да целия свят и да съм постоянно на кориците на списанията. Да си правя реклами, скандализирайки средностатистическите граждани с действията и изказванията си... Можех, само ако поисках. А щом не съм станала... Оставям изводите на вас.

Но както и да е. Докато сме още на честота „Харли Бентън”, може би е уместно да спомена и нещичко за миналото си, а, противно на много хора, аз обичам да разказвам за себе си.

Та. Когато преброя до три, ще се върнете назад във времето с двайсет години и ще се озовете в едно сиропиталище в Занзибар, Африка. Да, знам, че това е родината на Фреди Меркюри – нали съм родена в града, в който и той е роден? Стоун Таун, правилно. Макар, че не мога да кажа дали със сигурност съм била родена там, поне там са ме намерили, там съм отраснала. В сиропиталището, на чиито стълби (очевидно родителите ми) са ме зарязали и една служителка ме е открила през една топла августовска сутрин, цареше желязна дисциплина. Не искаш да ядеш – наказание. Не искаш да спиш – наказание. Бунтуваш се – бой (често с първите пипнати пръчки или други продълговати предмети). Недоволстваш – просто забрави за всичко, вписващо се в графа „човешко отношение”. Бях ставала свидетел на немалко прояви на свободен дух и дори последствията от тях не успяха да сломят духа ми на боец.

Така де, не бях съгласна да се отнасят с нас все едно сме натирени в някой кучешки приют и не се свенех да показвам мнението си... Проявяването на индивидуалност и парадирането с нея бяха може би най-ненавистното на работещите в сиропиталището нещо. Което пък още повече ме стимулираше да го правя и наказанията за мен не съдържаха нищо... мъчително. Знам, звучи налудничаво, но дори когато бях на дванайсет и заради една ей такава проява на свободна воля ме заключиха през нощта да спя при кучето (което „случайно” бяха забравили да нахранят, междудругото...), на мен ми беше повече до смях, отколкото до страх. Бяха ме били с тигани и бамбукови пръчки, бяха ме обиждали и унижавали публично, но по време на всичките наказания се бях смяла с цяло гърло, сякаш някой ми разказваше вицове; изобщо не се бях обиждала, а просто изпитвах някакъв необясним жал към тези хора, които си мислеха, че с насилие всичко става. В случаите, когато не се смеех, просто се усмихвах презрително и държах главата си високо (когато можех де).

В крайна сметка видяха, че примитивните им методи не даваха резултат при мен, и направиха най-лесното, което можеха да направят.

Изгониха ме. Бях на четиринайсет, почти петнайсет тогава. Питате се как оцелях ли? Ами, Занзибар някога е била британска колония. Затова не беше трудно за мен, която очевадно е дете на англичани (съдейки по името, с което са ме били „доставили”), да приложа на практика знанията, получени в сиропиталището и всеки ден да си изкарвах пари колкото да се нахраня. Крадях, просех, мамех, но това не ме караше да се изпълвам с вина, защото знаех, че ако не го правех, бях обречена на бавна и мъчителна смърт. Не ме беше страх от нея, а от пътят, който трябва да измина, за да стигна до нея. Но както и да е. След една година започнах да мечтая да ида на друго място, да се махна от Занзибар.

И така започнах работа. Нелегално. Не ме питайте какво съм работила, не ми се обяснява. Накратко може да се каже, че бях момиче за всичко. Вършех мръсната работа на по-големите, дори се докоснах до бизнеса с наркотици, но никога не съм навлизала надълбоко в тези води. Не исках, тъй като това щеше да означава ограничение, нямах да имам никаква свобода. А на мен тя ми трябваше, за да изляза от Занзибар.

И аз го направих. Макар и след една-две години, но го направих. Събрах пари, които ми помогнаха да закъсам някъде между Египет и Алжир. Или по-скоро, тяхната липса ми помогна. Обаче това не ме обезнадежди, не ме изплаши, не ме отказа от самоубийствената цел, която си бях поставила – „Обиколи света”. Сега съм на двадесет години и съм обиколила половината свят. Нямам кола, нямам дом, нямам история или име, нямам пари, нямам страх.

Аз съм свободна. Абсолютно свободна.

Да правя каквото пожелая, да ида където си искам, да бъда себе си. А теб... Теб страх ли те е?

♔ ♔ ♔

I'm not a psychopath, Anderson. I'm a high-functioning sociopath.

♔ ♔ ♔


ДОСИЕ
#Име: Харли Мария Бентън.
#Години на героя: Дветнайсет, почти двайсет.
#Пол: Женски.
#Раса: Човек до мозъка на костите си.
#Характер: Труден. Ексцентричен. Странен. С Харли не може да се говори нормално, какво остава да се спори. Страшен инат става, ако бъде предизвикана, но иначе има змийско търпение и хладнокръвна реакция в екстремни ситуации. Не се плаши никак лесно. Никога не се ядосва или обижда и хладнокръвието й е способно да изкара човек извън кожата му. По принцип не е отмъстителна и бързо прощава, но когато бъде предизвикана, може да превърне животът на дръзналия да й вдига нервите абсолютен Ад. Никога не се предава и може да се каже, че е силен човек с твърд характер.
#История: Не е сигурно къде точно е родена, но за родина обикновено се спряга Занзибар, Западна Африка. Израснала е в сиропиталище, в което дисциплината граничи със терора, и когато е на четиринайсет-петнайсет, я изгонват от там заради проява на свободна воля. След около една-две години събира малко пари и напуска Занзибар, впускайки се в околосветско пътешествие. От години води номадски живот - няма телефон, няма пари, няма дом - и никъде не се задържа за повече от месец, но понастоящем е решила да се установи в прословутия Париж.
#Външен вид: Нормално висока, със стройно тяло (резултат от скитническия живот) и чуплива тъмна коса, която мени оттенъците си според светлината. Има изразителни пъстри очи и пълни, привлекателни устни. По принцип се облича малко ексцентрично и винаги, абсолютно задължително, носи слънчеви очила. Има изражение на дете и излъчва уязвимост, наивност, но всъщност това е просто привидно.
#Местоживеене: Навсякъде и никъде.


*


Последната промяна е направена от Harley Benton. на Вто Фев 28, 2012 9:12 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Harley Benton.
Human
Human

Брой мнения : 29
Join date : 28.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Harley Benton... Yep, just like the guitar.

Писане by Serena Van Der Woodsen. on Вто Фев 28, 2012 8:59 pm

Много хубав герой,но трябва да го попълниш по бланката.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


I like crazy, foolish, stupid
Party going wild, fist pumping
Music, I might lose it



Blast to the roof, that's how we do'z it
I don't care the night, she don't care we like
Almost dared the right five


This one's for you and me, living out our dreams
We're all right where we should be


avatar
Serena Van Der Woodsen.
Queen
Queen

Брой мнения : 584
Join date : 28.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Harley Benton... Yep, just like the guitar.

Писане by Harley Benton. on Вто Фев 28, 2012 9:12 pm

Така как е?
avatar
Harley Benton.
Human
Human

Брой мнения : 29
Join date : 28.02.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Harley Benton... Yep, just like the guitar.

Писане by Serena Van Der Woodsen. on Вто Фев 28, 2012 9:13 pm

Супер.Одобрена си! :)

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


I like crazy, foolish, stupid
Party going wild, fist pumping
Music, I might lose it



Blast to the roof, that's how we do'z it
I don't care the night, she don't care we like
Almost dared the right five


This one's for you and me, living out our dreams
We're all right where we should be


avatar
Serena Van Der Woodsen.
Queen
Queen

Брой мнения : 584
Join date : 28.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Harley Benton... Yep, just like the guitar.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите