Paris the city of love...
Добре дошли в Париж!

Намирате си в Париж,града на любовта,но какво става вечер?По калдаръмените улици плъзват какви ли не същества!Присъединете се към вампирите,вещиците,върколаците и другите митични създания или бъдете част от групата на хората...единственото,което искаме от вас е да се забавлявате!
Вход

Забравих си паролата!

Top posters
Katherine. (626)
 
Serena Van Der Woodsen. (584)
 
Alisa Kerr (387)
 
Alison Rotwailer. (340)
 
Charlie Rhodes (331)
 
Barbara. (317)
 
Никол Мур (248)
 
Caroline Forbes (163)
 
Blair Waldorf. (144)
 
Dean Winchester (141)
 

Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Съб Май 19, 2018 2:05 pm
Visitors

Izzie

Go down

Izzie

Писане by Izzie. on Вто Фев 28, 2012 8:26 pm



Izzie



Име: Изабел Примроуз-Аналин Грей (Първото си име, Изи наследява от майка си, която е починала при раждането. Баща и решава, че давайки на дъщеря си името на майка и, връзката между тях ще стане дори по-силна, макар и Изи никога да не я е виждала. Примроуз и Аналин са били имената, за които родителите и са спорили до последния ден преди да се роди, за това баща и решава да и даде и двете названия.)
Прякори: Изи (От малка мрази първото си име, задето и напомня на починалата и майка. Донякъде момичето обвинява себе си за смъртта и, понеже давайки и живот, горката и майчица напуска този свят.)
Раса: Най-обикновен човек.
Години: 19 и половина (Родена на 06.11.1992)


Външен вид: Често бива определяна като безпогрешно копие на майка си. От малка Изи притежава онази кукленска красота, която кара всички да се влюбят в нея от пръв поглед. Има идеално разположени лицеви пропорции - очите и, оформени в красива елепсовидна форма, сливат най-красивите нюанси на синия цвят. Има добре изразени, високи скули и малко право носле. Усмивката и е лъчезарна и топла, но рядко може да намери място на красивото и лице. И въпреки нечестото си усмихване, дори и сериозна, Изи все още излъчва онази студена красота, която често бива бъркана с онази наивна гордост, познати ни от многото фалшиви момичета. Белите и зъби следват идеална, красива линия. Косата, златисто руса, се спуска по гърба и на красиви вълни и достига малко над кръста. Мека, жизнена и бляскава, косата на Изи е нещото, към което тя е най-пристрастена. Трудно може да се очаква от момиче като нея да полага такива неимуверни и постоянни усилия, за да поддържа косата си здрава и красива, но като при всички останали, това бе нейното хоби. Обича да се облича в предимно топли цветове, често съчетавайки различните стилове, но винаги сполучливо. Новаторка в модата, но единствено в собствения си гардероб, не обича да налага възгледите си върху другите, а и се дразни, когато види, че някой е копирал идеята и. Обича да е различна и уникална, а дрехите са отлично спомагателно за този малък неин фетиш.


Характер:
Чертите в характера на младата девойка са или твърде крайни, или твърде странни. Никой почти никога не е успявал да я разгадае напълно, а ако някой някога го е правил, обикновено не е успявал да свикне с хилядите детайли в него. Изи е от хората, които не обичат да говорят за себе си, потайна е и непредсказуема в повечето случаи. Но за сметка на това е прекрасен приятел, винаги готов да помогне със съвет или поне с рамо, на което да поплачеш. Често мени мнението си и обикновено винаги го прави в последния момент. Непостоянна е, бързо се отегчава, а това доста и е пречело както в личен, така и в социален план. Изключително е злопаметна, независимо кога и по какъв начин си я наранил или обидил ще го помни до гроб и при всеки удобен момент ще си го връща малко по-малко. Нещото, което най-много харесва в себе си е търпението, което притежава в огромни количества. Не се притеснява да казва какво иска, или какво мисли. Живота, или по-скоро хората, които са били някаква част от него са я научили, че смирението и подчинението не водят до никъде. Обича да се справя сама с всичко, не иска, не търси и не обича да получава помощ. Тази крайност оформя като част от характера си, за да прикрие слабостта, която също заема огромна част в характеристиката и, въпреки че малко хора са я усещали. Да изглежда слаба в очите на хората е нещо, което винаги се е опитвала да избегне. Може би отстрани изглежда студена, но ако успееш да достигнеш до сърцето и и да си намериш местенце там, ще разбереш, че всъщност е един любвеобилен човек, всеотдаен и способен да обича истински.


История:
06.11.1992.
Мъки, безкрайни болки, стонове, раздиращи въздуха. Златокосата жена събираше сетни сили, за да изроди малкото си, за да дари нов живот, а бе на път да се предаде. Нещо се бе усложнило, не вървеше както трябва. Болеше повече, от колкото очакваше, а за секунди пред погледа и се появяваше само непрогледен мрак. След още няколко мъчителни мига, жената чу така чакания бебешки плач. С последни сили повдигна леко глава и видя как жената, която я израждаше бе поела нейната плът и кръв в ръце. А детето сякаш разпознало майка си, стрелна синия си поглед право към изтощената жена. Тя изви устните си в измъчена усмивка, а след това положи глава назад и затвори очи, поела към вечния си сън. Суматохата започна да се разраства, изведнъж радостта от лицата на всички стихна, и се превърна в тягостна тъга. След многократни опити, скръбната вест бе оповестена. Тя бе издъхнала, оставила детето си без майка, мъжа си без любящата си съпруга.
С жалния си плач бебето припомни на всички, че и нещо прекрасно се бе случило тази вечер. След като акушерката се бе погрижила за първите грижи за едно новородено го бе положила в креватчето му, увито в красивото бяло одеало, което майка му бе приготвила.
- Здраво момиченце. - каза тихо сестрата, на мъжа гледащ плахо към люлката. Не бе сигурна дали трябваше да му честити, имайки в предвид, че изживяваше най-голямата радост и най-страшната мъка в една и съща вечер. Но в погледа му се четеше нещо друго, в миг той видя в малката си рожба целия си свят, разпозна идеалните черти на майка и, обикна я още от пръв поглед. Наведе се и я пое в ръце, плахо. Мъка, раздираше сърцето му, как можеше да обясни на малкото си чедо, че ще трябва да израстне без майка? Как щеше да замести майчината обича?
-Ще я неречем Изабела. - каза той по-скоро на себе си, гледайки в очите, жадни за живот.


5 години по-късно.
-Изабела, върни се тук! - викаше вече отчаяно мъжа, зад малкото си момиченце. От вече половин час, малката разиграваше баща си в тази малка гонка, която тя бе организирала. Но на него далеч не му беше толкова забавно колкото на нея. Непокорния и характер му създаваше толкова много грижи, а точна сега нямаше време и нерви да се занимава с него. Бързаше, закъсняваше за една от поредните си безкрайни срещи в глупавата служба, която макар толкова малка, Изи вече ненавиждаше.
Момиченцето реши да не мъчи повече баща си и се спря на едно място. Завъртя се на петички и се обърна лице в лице с мъжа. Макар на предела на нервите си, той и се усмихна топло и се приближи до нея.
-Казах ти, да ме наричаш Изи! - скара се русокосото девойче, размахвайки малкия си пръст срещу него, гледайки го с порицателния си поглед.
-Добре, малката ми, извинявай. - каза смирено той. - Сега трябва да тръгвам, но Лина ще остане с теб, докато се върна.
-Ако се върнеш. - допълни Изи и се обърна, запътвайки се към детската стая, където я чакаше поредната бавачка. Тези думи пронизаха бащинското сърце с най-острото острие и оставиха оглушителното си и болезнено ехо да звучи в ума му. В опитите си да предложи най-доброто на дъщеря си и отнемаше най-ценното - родителската топлота, която така и трябваше. И въпреки това се обърна и излезе през вратата, болезнено припомняйки си всеки един миг, в който вижда тъгата и упрека в погледа на дъщеря си. Това го погубваше.

След 12 години.

Тийнеджърските години за Изи вървяха като нежно изпята песен. Не можеше да се оплаче от мъжко внимание, заради изключителната си красота, която заслепяваше всяко едно момче и го караше да мечтае за нея през цялото си денонощие. Но тя е далеч от тези неща. Достатъчно разумна е, за да пази сърцето и ума си от подобни чувства и мисли, свързани с любов, а след това с разбити сърца, мечти и огорчени очаквания.
Студеното и държание и служи като защитна преграда между нея и останалия свят, не допускайки никой през нея. Приятелите и са дефицитно множество, често свеждайки се само до 1 - момче в инвалидна количка, за което се грижи в свободното си време. С времето Изи се привързва страшно много към него. Той се превръща в най-добрия и и единствен приятел. Караше я да се чувства полезна, знаейки че прави нещо за някого, помага на някой и прави дните му с нотка по-леки. Болестта, която го мъчи скоро започва да изсмуква силите от и без това немощното му тяло. За Изи мисълта, че отново ще изгуби някой толкова важен за нея, почерня мислите и дните и за дълго време. Макар че е с него до самия край, споделяйки мечтите му, за които той така ентусиазирано разказваше. Виждаше как се бе вкопчил в живота, така както никой друг не бе виждала преди. Не искаше тази искра да угасне толкова бързо, но нея кой ли я питаше. След смъртта му, в живота на Изи се появява черна дупка, представляваща голямата депресия, която поглъща съзнанието и. Превръща се в несигурен, затворен човек, дори по-студен и от преди.

В днешни дни.

Навършвайки 18 години, преминавайки през един от най-трудните етапи от живота си, русокосата девойка решава да напусне родния дон, избирайки любимия град на майка си - Париж. Като малка винаги си е мечтаела някой ден да заживее тук, заради примамващите разкази на една от бавачките и. Обрисувайки го с думи като истинския земен рай, Париж се превръща в мечтана дестинация за младото момиче. С помощта на баща си, тя успява да си намери малко апартаментче в центъра на градчето. Идвайки тук, Изи се надява да започна една нова глава от трудния си до сега живот, надявайки се на един по-добър шанс. Шанс да изживее всички хубави моменти, които до сега винаги са били замествани от лошите такива, които бяха се пропили в съдбата и. Но надеждата за по-добро начало остава надълбоко в нея.

Допълнително :
-Свири на пиано, но само когато и сама със себе си.
-Не пуши и не пие и силно ненавижда тези пороци.

Лик:Amber Heard :)







Последната промяна е направена от Izzie. на Съб Мар 03, 2012 11:37 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Izzie.
Human
Human

Брой мнения : 47
Join date : 28.02.2012
Age : 21
Местожителство : Paris (:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Izzie

Писане by Serena Van Der Woodsen. on Вто Фев 28, 2012 8:28 pm

Одобрена си,добре дошла!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


I like crazy, foolish, stupid
Party going wild, fist pumping
Music, I might lose it



Blast to the roof, that's how we do'z it
I don't care the night, she don't care we like
Almost dared the right five


This one's for you and me, living out our dreams
We're all right where we should be


avatar
Serena Van Der Woodsen.
Queen
Queen

Брой мнения : 584
Join date : 28.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите