Paris the city of love...
Добре дошли в Париж!

Намирате си в Париж,града на любовта,но какво става вечер?По калдаръмените улици плъзват какви ли не същества!Присъединете се към вампирите,вещиците,върколаците и другите митични създания или бъдете част от групата на хората...единственото,което искаме от вас е да се забавлявате!
Вход

Забравих си паролата!

Top posters
Katherine. (626)
 
Serena Van Der Woodsen. (584)
 
Alisa Kerr (387)
 
Alison Rotwailer. (340)
 
Charlie Rhodes (331)
 
Barbara. (317)
 
Никол Мур (248)
 
Caroline Forbes (163)
 
Blair Waldorf. (144)
 
Dean Winchester (141)
 

Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Съб Май 19, 2018 2:05 pm
Visitors

Sarah - Kwain O'Conner.

Go down

Sarah - Kwain O'Conner.

Писане by ???? on Пет Дек 30, 2011 9:36 pm


*Barbara Palvin

*Име :
Sarah - Kwain O'Conner / Сара - Квейн О'Конър

*Години :
18

*Професия:
Квейн работи като стриптизиорка!

*Външен вид :
Сара няма постоянен външен вид, заради това че постоянно трябва да се крие, но като цяло е момиче с красива външност. Но не е от типа "кукли Барби",които мислят само за външността си. Всъщност това е най - малкото за което Сара мисли и все пак, не би си позволила да изглежда и да се чувства немърливо. Като всяко друго момиче обожава дрехи и обувки, но не
е чак такава запалянка. Според нея има много по - важни неща.
По принцип естествения цвят на косата на Сара е кестенява. Често я променя в руса, черна или червена, обаче. Очите и' са с неустоим син оттенък, но поради обясними причини доста често е с цветни лещи, под които да не се вижда естествения цвят. Рядко използва грим, тъй като няма особено голяма нужда, лицето и' е красиво без белези и недостатъци с доста красив тен. Но естествено когато има повод, не се колебае да се гримира и
да оправи прическата си, която по принцип е вързана на небрежна опашка или семпъл кок.

*Характер :
*Е определено в момента на мода са злобните, нахокани, егоцентрични и т.н. кучки, за които арогантното държание е присъщо, но Сара никога не е спазвала модата. Тя е обратното на всичко това. И освен това е доста странен характер. Повечето и' приятели откриват и хубави черти в
характера и', като например състраданието и' и нуждата да помага на другите когато са в беда. Също така повечето харесват упоритостта и' макар, че според нея това е лоша черта на характера и', понеже винаги държи на своето и дори да греши няма да си го признае, а ще продължава да твърди, че е права. Сара също така е и страстен, политически и принципен индивидуалист. Да не забравяме също така и идеалист, но не от онези които търсят у всеки грешки, просто мрази нещата да не са в ред.
Поне това е Сара, а Квейн е арогантната и' и злобна страна, която не се двоуми да нападне първия който и' каже нещо на криво, да не забравяме също, че Квейн е и голям фен на експериментите и опредлено го показва всеки ден.


*История :

На 14-тия рожден ден:

"Скъпа Сара, четейки това, означава, че вече ме няма, че никога повече няма да се видим. Не го правя, защото не те обичам, просто не мога да стоя повече с баща ти. Надявам се някой ден да разбереш и да ми простиш. Съжалявам, че те оставям при него, но не мога да те взема със себе си, защото знам, че имам шанс за един по - добър живот. Знам, че ти предстои да изжевееш един истински ад, но ако те взема и двете ще го изживеем, а аз искам нов живот!". Една малка пожълтяла бележка стоеше на нощното шкафче до леглото на Сара и щом алармата извъня тя се събуди, слезе до 1- вия етаж, но не завари майка си. Върна се в стаята си и видя листа хартия, а докато го четеше по бузите и' се стичаха сълзи. Хлипаше неспирно. Толкова ли я мразеше, че я остави...сама...при това животно, което дори не искаше да нарече свой баща. А беше само на 14 години.

***

Един слънчев ноемврийски ден, малко момиченце било родено в бристолската болница.
- Да я кръстим Квейн. Нашата малка Квейни! - промълвил мъжки глас, над красивата жена, държаща малкото и крехко бебе.
- Не! Нека я кръстим Сара...не искам да има нищо общо с роднините ни. - отговорила строго жената като лицето и' се сбърчило. Каква тайна криеха от малкото същество, което дори не знаеше къде се намира? Какво искаха да скрият от нея?!
- Добре! - с примирителен тон отвърнал господинът като се протегнал за малкото момиченце и прошепнал в ухото и' "Ти винаги ще си моята малка Квейни, винаги ще си като мен!" и усмивка се изписала на лицето му, след което подал отново бебето на красивата жена с тъмна и къдрава коса, която нежно гъделичкаше личицето на малката Квейни и я караше да се смее весело.

***

13 години по - късно

Черно, подтискащо... всички бяха тъжни и със сведени глави, гледайки към издълбаната дупка и висящият над нея ковчег. Сара бе наясно, че това бе погребение. Че това беше погребението на най - близкият и' човек. Знаеше, че се бе замесил с неподходящите хора, за да излекува неговата малка Квейни и не беше успял да изплати заема...и сега мирно почиваше в този тесен ковчег.
- Не плачи малката ми! Ще го преодолеем! - нежният глас на майка и' успя да спре сълзите за малко, но когато се вгледа в изражението и' разбра, че няма да успеят да го преодолеят. Че винаги ще носят това бреме със себе си, че никога няма да забравят милия мъж, който се грижеше за тях и който ги обичаше безрезервно и безвъзмезно. А и те него също.
- Моята малка Квейни! - нещо като шепот мина през Сара и тя се уплаши, завъртя се, за да огледа, но не видя никой около себе си. И тогава всичко се промени...

Месец по - късно:

-Сара донеси ми бира! И по - живо! - един груб женски глас се провикна от всекидневната и когато Сара се приближи жената я погледна строго и злобно, а момичето веднага притича за бира, след което я подаде към майка си с думите "Заповядай майко", а тя и' отвърна "Не ме наричай Майко, така ме застаряваш, аз съм просто Лизи!" и Сара кимна примирително, усмихвайки се насилствено, след което се качи в стаята си. Мигове по - късно се чуваха женски писъци, стонове...а след това и някакви по - странни звуци. Насилствени. Сякаш някой се биеше. След около 10 минути тежки стъпки се чуваха по стълбите и плиближаваха. Сърцето на Сара забумтя силно, сякаш още малко и щеше да си проправи път през гърдите и'. И тогава дръжката на вратата се завъртя, в стаята и' влезе онзи груб мъж, с разкопчан колан и разкопчан цип на дънките. Самодоволната усмивка не слезе от лицето му докато приближаваше Сара.
- НЕ! ПОМОЩ! Махни се от мен...!!!!!! - пищеше тя, докато той я притискаше до себе си, докато целуваше всяка част от тялото и'. Сълзи се лееха по бузите и', цялата почервеня...не можеше да направи нищо, беше безсилна. И тогава в момента в който изгуби всякаква надежда видя някаква стъклена ваза която не предполагаше, че притежава и докато мъжа, целуваше грубо врата и' тя я тресна в главата му. От нея потече кръв, а момичето го избута от себе си и се затича на долу по стълбите. Щеше да избяга, можеше да го направи, но майка и' не и' позволи да прекрачи прага на къщата. Изкъпа я, облече я, качи я в колата заедно с едрия мъж и се запътиха към болницата, за да го прегледат. Една от сестрите забеляза Сара и я повика при себе си, за да я прегледа. Откри, че е насилена и то не веднъж... Но по - странното е, че откри нещо друго. Сякаш в Сара имаше друг човек. Тя имаше раздвоение на личността - вече бяха две Сара и Квейн! Сара бе доброто сдържано момиче, а Квейн арогантната кучка, която таеше в себе си само онези гадни спомени и чувства.


След 4 години:

Убийство!? Естествено бе свързано с Квейн, но я бяха натопили! Кой? Онази измет, която и' се водеше за втори баща. Бе убил сестрата, която бе открила преди 4 години, че Сара е била насилена, защото тя вече бе готова да проговори, тъй като всичко което имаше да губи и' бе отнето.
- Ваша чест! Обичам Сара, като мое собствено дете и при всички други случаи бих я прикрил, но тя е опасна. Има раздвоение на личността, уби сестрата, която и' направи изследванията, може да се очаква всичко от нея. Квейн я съсипва ваша чест, трябва да я задържите. Казах ли ви, че на 13 разби стъклена ваза в главата ми, все още ми сменят шевовете! - каза измивайки си ръцете с Квейни.
- Долни лъжи! Клиентката ми не е опасна за никой, дори и за себе си. И стъклената ваза е била разбита в главата на подсъдимия, защото я е насилил! - каза адвоката, на който Квейн нямаше особено много възможности да плати и за това му се отплащаше по други начини. И въпреки всичко успя да се измъкне, натиквайки онзи мъж в затвора, след което избяга. Дълго време се лута, но скоро разбра, че е излязъл от затвора и я търси, за да я убие. От тогава и Сара и Квейн бягат, докато накрая не стигат тук...

*Името на човека който използвам за лик :
Барбара Палвин

Допълнително :

Сара
е бивша наркоманка, била зависима и я пратили в клиника. Също така има
наклонност към алкохола, но кой би я винил, след всичко, което и' се е
случило.

Има раздвоение на личността! Милата и всеотдайна - Сара и арогантната, готова на всякакви експерименти - Квейн!


????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Sarah - Kwain O'Conner.

Писане by Serena Van Der Woodsen. on Пет Дек 30, 2011 9:37 pm

Одобрена си!Добре дошла!^^

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


I like crazy, foolish, stupid
Party going wild, fist pumping
Music, I might lose it



Blast to the roof, that's how we do'z it
I don't care the night, she don't care we like
Almost dared the right five


This one's for you and me, living out our dreams
We're all right where we should be


avatar
Serena Van Der Woodsen.
Queen
Queen

Брой мнения : 584
Join date : 28.12.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите